Ключови фрази
Причиняване на смърт в транспорта в пияно състояние * нарушаване на правилата за движение по пътищата * условно осъждане * средна телесна повреда * смекчаващи и отегчаващи обстоятелства * съставомерни последици * съизвършителство


1

Р Е Ш Е Н И Е

444

София, 12 октомври 2010 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и осми септември ........ 2010 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................

ЧЛЕНОВЕ: .. Вероника Имова .................................

. Севдалин Мавров ..............................


при секретар .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов .............., като изслуша докладваното от съдията .. С. М. ............................. КНОХД № .. 401 .. / .. 10 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалби от повереника на частните обвинители и граждански ищци М. Т. и И. Н., атакуващи в наказателната и гражданската му част решение № 94 от 14.04.10 год. по ВНОХД № 119/10 год. на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда от 09.12.09 год. по НОХД № 146/09 год. на ОС – гр. М.. Сочи се основанието по чл. 348, ал.1, т.3, вр. ал. 5, т.1 НПК – явна несправедливост на наказанието и несправедлив размер на присъдените обезщетения. От пледоарията на повереника им може да се изведе искане за увеличаване размера на санкцията и обезщетенията. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
Пред ВКС не се явяват подсъдимият и неговият защитник и частните обвинители и граждански ищци Е. К. и Р. Г. и техните повереници, всички редовно призовани.
Прокурорът пледира за оставяне в сила на решението, като излага съображения за неоснователност на жалбите.
Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилите жалби, сочените доводи и становището на явилите се страни, намира следното:
С цитираната присъда подсъдимият Ц. Д. е признат за виновен в това, че на 19.10.07 год. в гр. Л., в пиано състояние, като непълнолетен при управление в Т-образно кръстовище на л.а.м. „Ауди 80” с рег. № М 52 24 АР, собственост на Фонко Ф., нарушил правилата за движение по чл. 21 ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Е. Г. и средни телесни повреди на И. Н. и на М. Т., поради което и на осн. чл. 343, ал. 4, вр. ал.3, б. „б”, вр. ал.1, б. „в”, вр. чл. 63, ал.1, т.3 и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от три години.
Осъден е да заплати ведно с лихвата от деня на увреждането на М. Д. сумата от 15 000.00 лв., а на И. Н. – 10 000.00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, като гражданските им искове до сумата от по 25 000.00 лв. са отхвърлени като неоснователни. Осъден е и за направените от тях разноски.
С присъдата съдът се е произнесъл по гражданските искове на Е. Г. и Р. Г., държавните такси и разноските по делото.
С атакуваното решение присъдата е изменена. Наказанието на подсъдимия е увеличено на ДВЕ години лишаване от свобода. Размерът на присъденото обезщетение на М. Т. е намалено на 8 000.00 лв., а това на И. Н. – на 6 000.00 лв., като в съответствие е намалена и държавната такса. Пръвоинстанционният акт е потвърден в останалата му част.
Жалбите са лишени от правни доводи и конкретни искания до степен да са в противоречие с чл. 351, ал.1 НПК. В съдебно заседание повереникът счита, че завишеното от апелативния съд наказание лишаване от свобода не отговаря на приетите от смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което не е в състояние да изпълни целите по чл. 36 от НК. Това общо твърдение не може да бъде споделено. Към датата на извършване на деянието подсъдимият е бил непълнолетен. По силата на чл. 63, ал.1, т.3 НК, предвидената в закана санкция се редуцира до наказание лишаване от свобода до три години. С оглед на това съдът е отмерил конкретното наказание на Д. при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Отчел е тежестта на деянието с оглед съставомерните последици, динамиката на този вид непредпазливи престъпления, липсата на правоспособност, употребата на алкохол със съответната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия и констатираните предишни нарушения на ЗДвП от него. Пред настоящата инстанция от страна на повереника не се изтъкват други такива обстоятелства, които да обосноват по-тежко наказание. Независимо от тежкия съставомерен резултат последното отговаря на целите на чл. 36 НК, като не са налице основания за неговото завишаване или отмяната на условното осъждане.
Въззивният съд не е занижил обезщетението за неимуществени вреди на Т. и Н., без да се мотивира. Възприел е като относими за решаване на делото по същество - конкретиката и спецификата на понесените от тях увреждания, продължителността на преодоляването им, както и съответния принос на подсъдимия в ПТП, допуснал го при независимо съизвършителство на престъпния резултат. Повереникът на гражданските ищци не сочи конкретни правни или фактически доводи, оборващи съображенията на апелативния съд. Лаконичен е бил при подготовката на предявените граждански искове. Взел е формално участие в заседанието пред окръжния съд, видно от съдебния протокол и от пледоарията му по отношение на приетите за съвместно разглеждане в наказателното производство такива. В пледоарията си пред апелативния съд, в същата насока, не е взел никакво отношение по подадената от него жалба срещу присъдата в гражданскоосъдителната й част, както и по жалбата на подсъдимия в тази насока. При това процесуално поведение на повереника на гражданските ищци и настоящата инстанция е в невъзможност да посочи конкретни доводи за неоснователност на претенцията.
При тези съображения жалбите от страна на частните обвинители и граждански ищци са НЕОСНОВАТЕЛНИ и следва решението да се остави в сила.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94 от 14.04.10 год., постановено по ВНОХД № 119/10 год. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................

ЧЛЕНОВЕ:.................................................

..................................................