Ключови фрази
Измама * неоснователност на искане за възобновяване


4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 43
Гр.София, 02 февруари 2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари, 2015 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора ИВАНОВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1831/14 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК.
С присъда, постановена от РС-София /СРС/, НО, 94 състав по Н.О.Х.Д. 14823/10 г., Г. В. Т. е призната за виновна и осъдена за извършено от нея престъпление по чл.209,ал.1 вр.чл.26,ал.1 вр.чл.2,ал.2 НК и й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от три години,считано от влизане на присъдата в сила- на основание чл.66,ал.1 НК.
Тази присъда е потвърдена с решение № 290/17.03.14 г., постановено от ГС-София /СГС/, НО, 4 въззивен състав, по В.Н.О.Х.Д.525/14 г.
В предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /17.03.14 г./, на 17.09.14 г. /видно от приложения към делото плик с щемпел на него/ е постъпило искане за възобновяване /озаглавено молба/ от осъдената чрез нейния защитник, в което се претендира наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Иска се възобновяване на въззивното наказателно производство и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В съдебно заседание пред ВКС осъдената, редовно призована, не се явява. Упълномощеният от нея защитник поддържа искането за възобновяване с отразените в него доводи.
Представителят на ВКС намира, че постановените съдебни актове са правилни и законосъобразни.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го процесуален документ и отразените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното:

Най-напред трябва да се заяви, че и по реда на глава 33 НПК върховната съдебна инстанция по наказателни дела остава съд по правото и не се занимава с оплаквания за необоснованост и недоказаност, тъй като същите не са касационни основания. Ето защо няма да бъдат разглеждани първоначалните доводи по искането, навеждащи на неправилна доказателствена преценка на решаващите съдилища /след като има въззивно решение, първо то се взима предвид, а не директното позоваване на присъдата на СРС/, въз основа на която е изведена фактологията по престъпната дейност на Т. в предложения пред първостепенния съд обвинителен акт.
ВКС не се занимава с обвинителния акт, а доколко при спазване на процесуалните правила пред съда е доказана визираната в него фактология по престъпната деятелност. В светлината на казаното трябва да се отбележи, че и първата, и въззивната инстанция са отчели всички важими за вярното решаване на делото фактори и всяка за себе си е обосновала тезите си /включително и за финансовото положение на осъдената, от което защитата извежда липса на нужда от измамливи действия; а дали пострадалият е имал доходи, откъдето се заявява невъзможност да даде на два пъти инкриминираната на Т. сума, е без значение/.
По-нататък, твърди се, че СГС не е коментирал възражението на защитата досежно обстоятелството, че на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като разпознаването е извършено по снимка на компютър, без участието на обвиняемата и без присъствието на защитник, а в открито съдебно заседание пострадалият категорично заявява,че снимката на осъдената му е посочена от полицаите на екрана на компютъра, което опорочава засегнатото процесуално-следствено действие. На стр.3 долу и 4 горе от решението на въззивната инстанция е взето отношение точно по този въпрос. Направено е разграничение между изтеглената компютърна снимка на Т. от страна на полицай, на която жената е била позната от потърпевшия А. /тя още не е имала качеството на обвиняема/, и проведеното на досъдебното производство разпознаване по снимки на извършителката. Констатирано е, че първото посочено полицейско действие не е формирало у потърпевшия определена представа за това кое лице е авторът на деянието. При това трябва да се заяви, че възпроизвеждането на показанията на А. от страна на защитата не е точно. Първоначалното изтегляне на снимката на осъдената на полицейския компютър е свързано с въвеждане на данни за лицето Г. В. Т., чието име е отразено в дадената от потърпевшия вносна бележка за платена за него глоба от 500 лв., приложена на л.20 от ДП /ксерокопие/.
Все в контекста на атакуваното разпознаване, в хода на въззивното производство по искане на защитата са допуснати като свидетели поемните лица, участващи в процесуално-следственото действие разпознаване, протокол за което е приложен на л.181 и сл.от ДП. Същите са разпитани и са заявили,доколкото си спомнят, че не е имало никакво насочване на А. по отношение на това кое лице да разпознае. Абсолютно необяснимо предвид казаното, е изложеното в искането за възобновяване оплакване, за неуважаване на претенция от страна на СГС за допускане на поемните лица по разпознаването в качеството им на свидетели, с което било нарушено правото на защита на Т.. Но дори и да би бил изключен протоколът за разпознаване от ДП, се премълчава обстоятелството, че в съдебно заседание пред СРС пострадалият недвусмислено е посочил искателката като лицето, което го е измамило, че ще осигури документи за постоянно пребиваване на него и семейството му по правомерен начин, във връзка с което е получило и инкриминираната обща сума от 2 000 лв.
Също толкова неоснователно е възражението, че СГС не е уважил искането да бъде направена проверка за задграничните пътувания на осъдената в инкриминирания период до Р. Р. Това е сторено /въпреки направената вече проверка от страна на СРС/ и в тази връзка е приложен документ от МВР, СДВР, Сектор „Б. д. за с.”, представляващ л.23 от въззивното производство. От него е видно, че за 2006 г. осъдената е напускала страната през Аерогара С. и ГКПП Д. на 27.07.06 г. и 28.09.06 г. и се е връщала в страната съответно на 01.08.06 г.и 01.10.06 г. /същото е констатирано и по справката пред СРС/. Поставеният от защитата въпрос в съдебно заседание пред ВКС за несигурност на дадената информация, тъй като при преминаване на границата не се прави проверка на документите за самоличност /който тази инстанция отнася към претенцията по искането за липса на отговор отразяват ли се в справката от МВР прекосяванията на държавната граница с Р. Р./, не е относим към 2006 г., а след присъединяване на Република България към ЕС на 01.01.07 г. Това е не само ноторен факт, но и е отразен в споменатата справка от МВР.
В този ред на мисли не може да се счете за съществено нарушение на процесуалните правила и в частност за нарушение на правото на защита отказът на втората инстанция да допусне до преразпит свидетеля Л., който да установява, че през инкриминирания период той и осъдената са се намирали в Р. по служебни дела. Отново се атакува съдебната преценка на първостепенния съд, който не бил ценил показанията на Л. по начина, искан от осъдената и нейната защита, но ВКС ще остави тази атака без коментар по причини, съобщени по-горе в настоящия съдебен акт.
На следващо място, оспорват се неустановеност както на датите, на които са дадени вменените парични суми, така и на телефонния номер, на който пострадалият твърди,че е звъннал на молителката,за да го снабди с български документи за самоличност. Казаното е вярно и е обсъдено от СГС. Тази неустановеност не изключва извършване на измамливата продължавана престъпна дейност от страна на Т.. От една страна тя е осъдена за периода-през лятото на 2006 г.- като е ясно, че не е била в страната само за няколко дни в края на юли и началото на август и в края на септември и началото на октомври. От друга- липсата на яснота кой е телефонният номер, на който А. е звънял, се компенсира с обстоятелството,че той е бил уведомен да търси лицето Г., с което е разговарял. По-късно на три пъти се е срещал с него и е налице възможност той да разпознае с кого е контактувал.
Тук трябва да се отбележи, че в искането за възобновяване ревностно се отстоява неправилност на доказателствения анализ на решаващите съдилища, като той е определен като превратен, изолиран и по същество формален. Същевременно се прави прочит на доказателствата, който се счита за единствено възможен, с демонстриране на несъгласие да бъдат счетени за същностни изключително важни доказателствени материали, водещи до извод за извършване на вмененото на Т. деяние. В тази връзка се заявява, че неправилно е кредитирано обстоятелството, че вносна бележка от ЦКБ с реф.№ В., издадена на 12.05.06 г., с вносител Г. Т., говори за извършена от нея измама, след като по нея е заплатена вноска по договор за кредит на искателката. Освен това оставало неясно как приетата по делото документно-техническа експертиза, установяваща подправка на документите за самоличност, доказва връзка на Т. с тях.
Простият прочит на мотивите към изготвените от съдилищата по фактите съдебни актове установява, че на обсъжданата вносна бележка, която е от ЦКБ, е отразено името на П. Д. А., в полза на когото се внася сумата от 500 лв., свързана с Д. М., като вносител се сочи Г. В. Т.; а е установено по съответен ред,че посочената в нея трансакция е по погасяване на кредит от осъдената. Тази вносна бележка /приложената на л.20 от ДП/ е неистинска, предоставена е на пострадалия от извършителката на измамата, за да го убеди, че дължимата от него глоба е платена. Отделно от това, в неистинския документ за постоянно пребиваване на А., е вписан номерът на паспорта на свидетеля Л., с когото Т. е работела. Изтъкнатите обстоятелства несъмнено свързват искателката с вменената й престъпна дейност. Те, наред с обстоятелствата, че тя владее свободно английски и е разпозната от страна на пострадалия, безусловно са формирали законосъобразен извод за признаването й за виновна в извършено от нея престъпление по чл.209,ал.1 вр. чл.26,ал.1 НК.

Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.О.Х.Д.14823/10 г. по описа на РС-София, НО, 94 състав, В.Н.О.Х.Д.525/14 г.по описа на ГС-София, НО, 4 въззивен състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/