Р Е Ш Е Н И Е № 192 София, 16.12.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 686/2019 година Производството е по чл. 290 ГПК С определение № 400 от 22 07.2019 г.. по касационна жалба, подадена от МБАЛ „Свети Панталеймон - Пловдив” ЕООД гр., ЕИК115517517 е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1292 от 26.10.2018 г. по гр.д.№ 1379/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 1124/30.03.2018 г., постановено по гр.д. № 9799/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника „Аптечно Пловдив“ АД да премахне ползвания като аптека временен обект – метален павилион, заснет в кадастралната карта с идентификатор .... и да освободи частта от терена, върху която се намира, съставляващ поземлен имот с идентификатор № .... с площ от 33 907 кв.м., находящ се в [населено място], [улица]. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС във вр. с чл. 50 ЗС, пар. 17 ЗУТ, пар.5, т.80 ЗУТ и чл. 110 ЗС, допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в следното: 1.че въззивният съд е излязъл извън оплакванията във въззивната жалба, защото без да е наведено оплакване е приел, че аптеката е включена в активите на Акционерна фирма „Аптечно управление”, без да се оспорва заключението на в.л. Р. не е възприел извода му, че процесната аптека е преместваем обект и без да е наведен довод от въззивника, е прието, че е недвижим имот; 2. че са приети доказателства след изтичане на преклузивния срок по чл. 131 ГПК; 3. че няма произнасяне по възражението за нищожност на строителното разрешение; 4. че не са обсъдени всички доказателства по делото. Прави се оплакване за необоснованост на извода, че аптеката е законен строеж и, че ответника е придобил правото да държи тази сграда в чужд имот и затова може да ползва мястото като суперфициарен собственик. По същество се развиват доводи, че процесната аптека е обект по чл. 120, ал.4 ППЗТСУ, за който не е проведена нито процедурата по чл. 50 ЗТСУ, нито е подавано заявление по пар.17 ЗУТ и поради това, че мероприятието, за което е отреден парцела е реализирано изцяло, а аптеката няма градоустройствен статут, тя подлежи на премахване, защото пречи на ищеца да реализира инвестиционните си намерения за изграждане на рампа към спешното отделение на болницата. Ответникът по касация „Аптечно – Пловдив” АД оспорва жалбата, защото ищецът не е доказал, че държането на аптеката в местото на ищеца е неоснователно действие. Моли да се потвърди решението, тъй като не е постановено в противоречие със закона и събраните доказателства и защото не са извършени твърдените от касатора процесуални нарушения. По същество развива теза, че процесния имот не е временен строеж, тъй като е актуван с акт за държавна собственост след построяването му и е здраво прикрепен към земята, а сега е включен в капитала на дружеството. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК по въпроса: постройките, изградени законно, но с временен статут при действието на ЗТСУ /отм/ създават ли суперфициарна собственост и този статут от конструкцията на сградата ли се определя или от правният й статут, който й е придаден към момента на изграждането. Отговор на този въпрос е даден в съдебната практика ВКС - решение № 127/25.11.2014 г. по гр.д.№ 3190/2014 г. ІІ гр.о. решение № 11/16.02.2015 г. по гр.д.№ 4680/2014 г. ІІ гр.о., решение № 917 от 3.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5147/2008 г., IV гр. о., решение № 261 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 502/2014 г., I гр. о., решение № 265/25.10.2012 г. по гр.д.№ 225/2011 г. І гр.о. решение № 675 от 26.01.2011 г. по гр. д. № 656/2009 г. на ВКС, I гр.о. Настоящият състав възприема тази практика, която дава следните разрешения: Юридическият статут на обекта на собственост се определя от одобрените строителни книжа, въз основа на които той е законно изграден, а не от конструкцията му. Трайното прикрепване на обекта към терена и укрепване на конструкцията и извършването на ремонти не променят временния характер на строежа и не му придават траен градоустройствен статут. Сградите, за които е издадено строително разрешение с режим на временно строителство са законни – възможността за изграждането им е предвидено в чл. 120 ППЗТСУ /отм/ Те се изграждат въз основа на одобрени проекти, захранват с инженерни мрежи и временни връзки /чл. 120, ал. 4, изр. последно/. Временните постройки обаче нямат траен градоустройствен статут, т.е. изграждането им не е предвидено в регулационния план. За тях за разлика от второстепените сгради по чл. 119 ППЗТСУ /отм/ не се изготвя и одобрява частична квартално застроителна разработка. Съгласно чл. 120, ал.4 ЗТГСУ /отм/, временните постройки се запазват до заемане на терена за предвиденото по плана строителство, след което се събарят от ползвателя им. Наличието на строително разрешение за временна постройка е относимо към предпоставките за придобиване на траен градоустройствен статут, но не създава противопоставими права на собственика на терена, върху който се намират. След отмяната на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /ДВ бр. 6 от 1998 г./ по отношение на законно изградените в държавни или общински терени временни строежи, е създаден процедура по § 50а ПЗР ЗТСУ /нов - ДВ бр. 124 от 1998 г./. Дадена е възможност в установените срокове ползвателите на такива сгради да поискат установяване на постоянен градоустройствен статут, след което да придобият правото на строеж или правото на собственост върху терена. Следователно за тези сгради не е възникнала суперфициарна собственост. С приемането на Закона за устройство на територията, § 17 ПР ЗУТ отново е предвидена възможност в шестмесечен срок, т. е. до 2.07.2001 г., строежите с временен градоустройствен статут да придобият траен устройствен статут, след което на собственика им да се учреди право на строеж при условията и по реда на ЗДС и ЗОбС. Ако не получат такъв статут, временните постройки могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план, когато се премахват без да се заплащат. Следователно нормативната уредба е създала изключение от правилото, че когато сградата и земята принадлежат на различни лица, е налице суперфициална собственост. Наличието на специална правна уредба изключва приложението на общите правила на чл. 63-67 ЗС. Собственикът на временен строеж, който не е придобил траен градоустройствен статут не притежава правото на строеж за него, т.е. той няма противопоставими права на собственика на терена. По касационната жалба: Предявеият негаторен иск от МБАЛ „Свети Панталеймон - Пловдив” ЕООД против Аптечно Пловдив“ АД за премахване на ползваният от ответника като аптека временен обект – метален павилион, заснет в кадастралната карта с идентификатор .... и за освобождаване на частта от терена, върху който се намира с площ около 50 кв.м., съставляващ част от поземлен имот с идентификатор № ...., целия с площ от 33 907 кв.м., находящ се в [населено място], [улица] уважен от РС. Прието е, че павилионът е преместваем обект, който се намира в собственото на ищеца дворно място, че за него няма учредено право на строеж от държавата, общината, че ищецът не е провел процедурата по пар. 17 ЗУТ и тъй като пречи на ищеца е постановено премахването му. Въззивният съд е разгледал подробно преобразуването на всяко от двете дружества. Приел е, че теренът, отреден за болница, съставляващ имот с идентификатор .... е включен в капитала на ищцовото дружество през 2009 г., но до този момент е бил първо държавна собственост, след това публична общинска собственост и непосредствено преди включване в капитала на МБАЛ „Свети Панталеймон-Пловдив” ЕООД е бил частна общинска собственост. Безспорно е, че в този имот се намира процесната аптека, заснета като сграда № 6. Спорен е бил статутът на тази сграда. Установеното е, че е изградена със строително разрешение № 42/14.01.1978 г. и протокол за строителна линия. За изграждането на аптека в двора на болницата, началникът на болницата е дал съгласие с писмо от 1977 г. с оглед нуждите на служителите на болницата и на гражданите. Изграденият обект е приет в експлоатация с протокол, съставен от нарочно назначена комисия през 1978 г. За аптеката-павилион в двора на Втора градска болница е съставен акт за държавна собственост № 1820 от 22.06.1987 г., като имота е предоставен за стопанисване и управление на Аптечно управление гр. Пловдив. Извършено е преустройство и модернизация на павилиона след 2002 г. без промяна обема на обекта от 50 кв.м. Издадено е удостоверение от РДНСК № 145/01.07.2004 г., че обекта може да се ползва за аптека. Въз основа на тези доказателства, съдът е приел, че се касае за сграда в чужд имот, за която е възникнала съперфициарна собственост. Не е възприет изводът в заключението на СТЕ с в.л. Р., в което е дадена информация за конструкцията на сградата и начина на прикрепване към земята. Според вещото лице, сградата е с метални конструкции, които са заварени и пана, които са свързани към тях, на които е поставена топлоизолация. Покривът е двускатен, лежи на ферми и има двоен окачен таван. Нулевият цикъл – циментовата основа, в която са основите, не може да бъде отделена от земята и ще трябва да се направи нова ако сградата се премести след разглобяване, но останалите елементи могат да се разглобят и пак да се сгробят. Според вещото лице, касае се за павилион, който може да бъде преместена, но след разглобяване. Въззивната инстанция е приела, позовавайки се на нормата на чл. 110 ЗС, че дали се касае за недвижима вещ, или за преместваем обект е въпрос на правна преценка и анализирайки докладваните фактически обстоятелства от вещото лице е приела, че се касае за недвижим имот, а не за преместваем обект, защото сградата е трайно прикрепена към земята. Съдът е приел, че не е налице и временна постройка по смисъла на чл. 120 ППЗТСУ, тъй като не е налице хипотезата в този тест. Предвид наличието на строителни книжа и факта, че е актувана за държавна собственост с АДС № 1820/22.06.1987 г., в който е отразено, че е предоставена за стопанисване и управление на ответника, съдът е приел, че се касае за сграда – недвижима собственост, която е придобита на основание чл. 17а ЗППДОП /отм/ от ответното дружество, че тя е с характер на суперфициална собственост, съгласно чл. 63 ЗС. Поради това държането й в имота на ищеца не съставлява неоснователно действие и не подлежи на премахване. Допълнително съдът е приел, че не е доказано главно и пълно и другата предпоставка на чл. 109 ЗС, че тази сграда пречи на ищеца. В тази насока са показанията на свидетеля Ч. – зам. управител на болницата по административно –стопанската дейност, който установява, че аптеката пречи да се изгради рампа за линейки пред входа на болницата до спешното отделение и че разположението на аптеката е такова, че препятства преминаването на коли, включително и на „Противопожарна охрана”. Предвид отговора на поставения въпрос, решението е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 120, ал.4 ППЗТСУ /отм/, чл. 110 ЗС, пар. 50а ЗТСУ /отм/, пар. 17, ал. 1 и 2 ЗУТ и чл. 63 ЗС. Строително разрешение № 42/14.01.1978 г. е издадено за „временен павилион” поради което сградата има статут на временен строеж по смисъла на чл. 120, ал.4 ППЗТСУ /отм/. ЗТСУ/отм/ и Правилника за приложението му не предвижда изграждане на други временни постройки освен тези по чл. 120 ППЗТСУ /отм/, поради което е без значение, че в строителното разрешение не е посочен този текст. Могло е да се изграждат второстепенни постройки, но само в малките градове и селата, а в София и големите градове само след квартално застроителна разработка, с която да се предвиди в плана / чл. 119 ал.3 ППЗТСУ/ Процесната аптека обаче не е разрешена за изграждане като второстепенна постройка, предвидена в квартално застроителна разработка, а като „временен павилион” т.е. като временна постройка. Двата вида постройки имат различен градоустройствен статут – изграждат се на различно основание и докато изграждането на първите се предвижда по плана след одобряване на частична кварталнозастроителна разработка, изграждането на вторите не е предвидено в плана, а съществуването им е уредено в закона като временно – до реализиране на мероприятието, предвидено по плана за изграждане в имота. За да определи статута на аптеката, въззивната инстанция неправилно е изходила от това дали е трайно прикрепена към земята и каква е конструкцията. Разпоредбата на чл. 110 ЗС определя критерия трайно прикрепване към земята, като разграничителен между движимите вещи от недвижимите имоти. По делото обаче не е било спорно, че аптеката е недвижимост. Изградените обекти по чл. 120, ал.4 ППЗТСУ /отм/ са временни постройки, т.е. трайно прикрепени към земята вещи Спорът е за градоустройствения статут на аптеката. Както вече се посочи при отговора на правния въпрос, той се определя от строителните книжа, с които е изграден обекта, а не от конструкцията. Поради това изводите на съда, свързани с това дали сградата може да се разглоби и от каква конструкция е, са неотносими към спора. Изграждането на аптеката не е било предвидено в регулационния план първоначално с изграждане на болницата. Тя е изградена по-късно през 1978 г. за нуждите на персонала и гражданите, видно от писмото на началника на болницата от 1977 г. със строително разрешение за „временен павилион”. Обстоятелството, че е актувана с акт за държавна собственост не променя статута на аптеката като временен обект, защото акта няма конститутивно действие нито относно собствеността на държавата, нито относно градоустройствения статут на актуваният обект. Обстоятелството, че е заснета в кадастралната карта със самостоятелен идентификатор също не променя извода за временния характер на статута й, тъй като кадастралната карта отразява съществуващите обекти без оглед на това с какъв статут се ползват. Тя не създава и не променя правото на собсвеност. С влизане в сила на пар. 50а ПЗР ЗТСУ /нов - ДВ бр. 124 от 1998 г./ и в определения в него шестмесечен срок, Аптечно управление гр. Пловдив не е провел процедура за установяване на траен градоустройствен статут на аптеката. Не е сторило това и с влизане в сила на пар. 17 ЗУТ. По делото не се твърди и не се установява да е взето решение на общинския съвет или да е издаден акт от Министъра на регионалното развитие и благоустройството по пар. 50а, ал.5 ПЗР ЗТСУ. От заключението на СТЕ с в.л. Г. се установява, че не е иницирана в преклузивните срокове процедурата по пар. 17 ЗУТ. Въпреки не провеждането на специалните процедури по пар.50а ЗТСУ /отм/ или по пар. 17 ЗУТ и в нарушение на тези текстове, съдът е приел, че ответникът е носител на правото на строеж за построената със статут на временен павилион аптека. Право на строеж може да се придобие за постройка, чието изграждане е предвидено в плана. Като е приел, че аптеката е суперфициарна собственост на ответника, съдът е нарушил и чл. 63 ЗС. Обектите, изградени като временни строежи по чл. 120, ал.4 ППЗТСУ /отм/, които не са придобили траен градоустройствен статут могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план, когато се премахват без да се заплащат. Мероприятието, за което е предвиден парцела е реализирано – болницата е изградена, а процесният обект няма траен градоустройствен статут, поради което е в имота на ищеца без основание. Ответникът няма противопоставими права на ищеца върху времената постройка. Необоснован е изводът на въззивната инстанция, че аптеката не пречи на ищеца. Установено е от скиците и показанията на св. Ч., че местонахождението й е такова, че пречи да преминават коли до централния вход на болницата от ул „Братя Бъкстон”, включително и пожарни автомобили, тъй като разстоянието между аптеката и входа на болницата е малко – 2,6 м. На тази площ не може да се разгърне рампа на входа на болничната сграда, който е най-удобен за достъп до спешното отделение, което налага сега спешните пациенти да преминават през входа на стационара, а линейките трудно достигат и до него. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия, следва да се постанови решение по същество. Предпоставките на предявеният иск по чл. 109 ЗС са доказани, поради което като доказан и основателен, следва да бъде уважен. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касатора следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за всички инстанции до доказания размер 5057 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1292 от 26.10.2018 г. по гр.д.№ 1379/2018 г. на Пловдивски окръжен съд е вместо това постановява: ОСЪЖДА на основание чл. 109 ЗС „Аптечно Пловдив“ АД, ЕИК115008139 да премахне ползвания като аптека временен обект – метален павилион, заснет в кадастралната карта с идентификатор .... и да освободи частта от терена с площ около 50 кв.м., върху която се намира, съставляващ поземлен имот с идентификатор № .... с площ от 33907 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], по иск, предявен от Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Панталеймон - Пловдив” ЕООД, ЕИК 115517517 Осъжда „Аптечно Пловдив“ АД да плати на Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Панталеймон - Пловдив” ЕООД деловодни разноски за всички инстанции в размер на 5057 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: