Р Е Ш Е Н И Е № 227 гр.С. 19.04.2011г. в името на народа Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1861/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на [фирма], С. против въззивно решение от 16.07.2010 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 3267/2009 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1322/23.12.2010 г. в частта за сумата 3 613 щатски долара и 1423,80 лв., ведно с лихвите за забава по материалноправния въпрос за правната природа на договора за повишаване на квалификацията по чл. 234 ГПК и спрямо него следва ли да се приложат изискванията за писмена форма на трудовия договор. Съставът на Върховния касационен съд дава следния отговор: С договорите за професионална квалификация и преквалификация не се уговаря престирането на работна сила и извършването на определена работа при работодателя, те не са трудови договори, макар и да са уредени от трудовото право. Следователно, доколкото липсва изрично предвидено условие за форма, следва да се прилагат общите правила на ЗЗД, а не по аналогия уредбата за трудовия договор. При положение, че в споразумението за повишаване на квалификация или преквалификация се променят или създават нови клаузи, касаещи самото трудово правоотношение, то само за тях важи изискването да са в писмена форма като условие за действителността им. По касационните оплаквания: К. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Ответникът по касация Д. Г. П. чрез адв. К. С. оспорва жалбата и моли за заплащане на съдебноделоводни разноски. Предявен е иск с правно основание 234, ал. 3, т. 2 КТ. С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил иска, защото е приел, че писмената форма е условие за действителност на договора на повишаване на квалификация. Тя не е спазена в отношенията между страните, поради което и работодателят не може да търси обезщетение за вреди от неизпълнение на поето задължение за работа при работодателя за определен срок. Решението не е съобразено о с дадения от настоящия състав отговор, но е правилно като краен резултат. Страните не спорят, а и по делото е установено, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от служителя по чл. 327, ал. 1, т. КТ. Касае се за виновно поведение на работодателя /неплащане на работна заплата срещу престиран от служителя труд/. Виновната страна за неизпълнението на уговорено задължение по чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, не може да търси обезщетение поради неспазено обещание на работника за работа за определен срок. В заключение, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а на ответника по касация да бъдат присъдени направените в настоящата инстанция съдебно деловодни разноски: 350 лв. адвокатски хонорар. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 16.07.2010 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 3267/2009 г. ОСЪЖДА [фирма], С. да заплати на Д. Г. П. сумата в размер на 350 /триста и петдесет/ лв., представляващи разноски, направени в производството пред Върховен касационен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: