Р Е Ш Е Н И Е № 561 гр. София, 08.01.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Ю.Петкова изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 1840 / 2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Д. Г. Д. против решение № 132 от 02.07.2012 г. по вход № 252/2012 г. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив. В жалбата се сочи, че решението в осъдителната му част е постановено в нарушение на закона и процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо.Отправят се две искания в условията на алтернативност – за намаляване на наказанието или за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът поддържа единствено оплакването за явна несправедливост на определената санкция и обусловеното от него искане за намаляването й до възможния минимум. Подсъдимият изразява същата позиция, но в представената писмена защита и при упражняване на правото на последна дума изтъква също така процесуални нарушения в досъдебната фаза и пред първата инстанция, оспорвайки авторството на три от инкриминираните деяния . Прокурорът пледира неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 3447, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр.Стара Загора с присъда № 24 от 24.01.2012 г. признал Д. Г. Д. за виновен в това, че през периода 20.03 - 05.05.2011 г. в гр.Ст.з., в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив отнел и направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 1565,65 лева, като извършил следните деяния : 1.на 2.03.2011 г. направил опит да отнеме движими вещи на обща стойност 176,60 лева от владението на Д. Г. Ж., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване 2.на 20.03.2011 г. отнел чужди движими вещи от владението на Х. С. С. на стойност 510, 45 лева, с намерение противозаконно до ги присвои, като употребил сила и заплашване 3.на 20.03.2011 г.направил опит да отнеме движими вещи на обща стойност 698 лева от владението на Я. Н. И. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване 4.на 05.05.2011 г. направил опит да отнеме движими вещи на обща стойност 180,60 лева от владението на З. Г. М. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал.1 ,т.4 във връзка с чл. 198, ал.1 във връзка с чл. 26, ал.1 и чл. 29, ал.1 , б.”а” и „б” от НК и чл.373, ал.2 във връзка с чл. 58а, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на осем години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Съдът отнел в полза на държавата притежавания от подсъдимия газов пистолет. На основание чл.59, ал.1 от НК времето, през което Д. търпял мярка за неотклонение задържане под стража, било приспаднато от размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Съдът възложил в тежест на подсъдимия сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр.Пловдив с решение № 132 от 02.07.2012 г. по вход № 252/ 2012 г. изменил първоинстанционната присъда, като преквалифицирал извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 във връзка с чл. 198, ал.1 вр с чл.26, ал.1 и чл. 26, ал.5 вр. с чл. 18, ал.1 и чл. 29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК. В останалата част присъдата била потвърдена. Жалбата срещу така постановения съдебен акт е частично основателна по следните съображения: Въпреки колебливата позиция на жалбоподателя заявеното в жалбата и писмената защита оплакване за съществени процесуални нарушения не може да бъде изключено от обхвата на касационната проверка. Обсъдено по същество то не намира подкрепа в данните по делото. Пред първата инстанция настоящият процес протекъл при условията на съкратено съдебно следствие по Глава двадесет и седма , чл. 372, ал.4 от НПК. Подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а съдебният състав констатирал, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Въззивният съд обсъдил твърдението на жалбоподателя, поддържано и пред настоящата инстанция, че самопризнанието му е резултат на побой от разследващите органи и подвеждаща адвокатска защита.В тази част въззивната проверка правилно не е открила възможност за ревизия на обжалвания първоинстанционен акт на процесуално основание.Съдът се занимал с проследяване на всички етапи от процедурата на съкратено съдебно следствие, при което не установил нарушения, изключващи или намаляващи нейната функция да гарантира правата на страните в процеса. Жалбоподателят се е оплакал от упражнено върху него насилие по време на задържане под стража още през месец юни.2011 г. т.е шест месеца преди внасяне на обвинителния акт в съда.Тази ярка реакция срещу непозволени методи за въздействие опровергава твърденията на подсъдимия за възпиращи чувства на страх и примирение, мотивирали го да премълчи истината и да направи самопризнания за неизвършени престъпления в спокойната обстановка на съдебната зала в присъствието на подпомагащия го адвокат.Прочее, защитник на касатора пред първата инстанция бил посоченият от него адвокат Д. Д., което предполага отношения на взаимно доверие между тях и прави неоснователни оплакванията за липса на съгласуваност на линията на защита пред съда. Съкратеното съдебно следствие принципно изключва последваща атака на веднъж признатите обстоятелства със съображения за непълнота и недопустимост на доказателствения материал. Подобни оплаквания подсъдимият би могъл да развие, възползвайки се от възможностите на общите правила за провеждане на съдебното следствие.След като той доброволно и информирано предпочел пътя на защита по реда на съкратеното следствие вече е длъжен да се съобрази с неговите ограничения, изключващи оспорване на веднъж признатите обстоятелства. Вътрешното убеждение па съда по отношение фактите в настоящия процес отразява съвпадащата позиция на обвинението и обвиняемия и не може да се ревизира на процесуално основание, какъвто опит бил направен със въззивната жалба. Независимо от това, съставът на апелативния съд, след като проверил процесуалната екзактност на проведеното съкратено съдебно следствие, подложил на проверка и твърдението за манипулиране на протоколите за разпознаване от 13.05.2011 г. След внимателното им изследване съдебният състав законосъобразно заключил, че оспорваните документи удовлетворяват стандарта на чл.129 от НПК и са годно доказателствено средство. Съдът специално се е спрял на посочените от жалбоподателя разлики между реда, в който заставали разпознаваните лица, и идентифициращата подсъдимия цифра, съобщена от разпознаващите, обръщайки внимание на факта, че първите носели номерирани табелки – детайл , който не опорочава извършеното процесуално-следствено дейстивие. Настоящият състав не намира основание за преоценка на тези изводи, които заедно с неоспорените доказателства и самопризнанието на подсъдимия правят авторството на деянието доказано по несъмнен начин. Касационната жалба е основателна в частта й, засягаща справедливостта на наложената санкция. Окръжният съд определил на подсъдимия наказание дванадесет години лишаване от свобода. Апелативният съд преценил този обем наказателна принуда като снизходителен, въпреки преквалифициране на продължаваното престъпление като опит. Въззивната инстанция, отхвърляйки искането на подсъдимия за намаляване на наказанието, се позовал най-общо на „цялостната му престъпна дейност и всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства”. Настоящият съдебен състав не споделя тази преценка.Тя надценява обществената опасност на деянията, включени в състава на продължаваното престъпление. Три от тях останали във фазата на опита поради съпротивата на жертвите, която очевидно е била съизмерима с приложената сила, тъй като мотивирала подсъдимия да преустанови действията си. Само една от четирите пострадали е получила увреждания, квалифицирани като лека телесна повреда.Съдът правилно е отказал да определи наказание при условията на чл. 55 от НК съгласно препращащата разпоредба на чл. 58, б.”а” от НК , но е следвало да отчете по-ниската степен на обществена опасност на опита в сравнение с довършеното престъпление на плоскостта на индивидуализация на наказанието.Санкцията дванадесет години лишаване от свобода очевидно не съответства на обществената опасност на деянието, поради което се отклонява от целите по чл. 36 от НК. Налице е касационното основание на чл. 348 , ал.1,т.3 от НПК, обуславящо намаляване на определеното наказание от дванадесет на девет години лишаване от свобода, които, по силата на чл.373,ал.2 от НПК и чл. 58а , ал.1 от НК се редуцират до шест години лишаване от свобода. Водим от горното и на основание чл.354,ал.1,т.3 и ал.2 , т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 132 от 02.07.2012 г. по вход № 252/2012 г. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив, като намалява наказанието, наложено на подсъдимия Д. Г. Д., от осем на шест години лишаване от свобода. Оставя в сила решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.