О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
[населено място], 22.07.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2266 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Резон“ О. срещу решение № 457/19.07.2021 г. по в. т. д. № 2628/2020 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 260190/20.10.2020 г. по т.д. № 2798/2019 г. на Софийски градски съд за установяване на основание чл. 95б, т. 1, ал. 1 ЗАПСП, че касаторът е нарушил притежаваното от Г. Р. Х. авторско право върху кръстословица чрез възпроизвеждането ѝ без негово съгласие и без обозначаване на автора на стр. 23 от брой 170 (2523) от 07.09.2010 г. на в. „София днес“.
В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на материалния закон – чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, вр. чл. 3, ал. 1 ЗАПСПС, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните :
1. „Може ли компютърно генерираното съдържание да бъде обект на авторско право и ако да – на кое лице принадлежи правото на авторство?“
2. „Налице ли е „резултат на творческа дейност“ за физическото лице, което използва специализираната компютърна програма за автоматизирано създаване на кръстословици без наличие на творчески принос от негова страна при създаването му?”
Заявява се становище, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като липсва произнасяне по тях както с решение на Съда на Европейския съюз, така и от националните съдилища, а разпоредбите на чл. 3, чл. 5 и чл. 6 ЗАПСП се считат за неясни по отношение на понятието „обект на авторско право“ и режима на авторски права върху компютърно генерирано съдържание.
По отношение на същите въпроси е формулирано искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за изясняване на авторскоправния режим на компютърно генерирано съдържание, като се моли производството по настоящото дело да бъде спряно до постановяване на решение от Съда.
При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено изцяло, като бъде отхвърлен предявеният установителен иск и бъдат присъдени сторените пред трите съдебни инстанции разноски, включително за адвокатски хонорар.
От ответника по касация Г. Р. Х. е постъпил отговор, в който се оспорва основателността на искането за отправяне на преюдициално запитване поради липса на конкретни норми от правото на Европейския съюз, подлежащи на тълкуване, както и с оглед неотносимостта на въпросите към спора, тъй като експертът по делото е опровергал обстоятелството, че процесната кръстословица би могла да бъде създадена единствено с компютърна програма. Заявява се становище, че въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са от значение за изхода на делото и не са обусловили правните изводи на съда. Подчертава се, че от събраните по делото доказателства /съдебно-техническа експертиза/ е изяснено, че не може с компютърна програма да се постигне същата висока степен на засичане на буквите. Формулираните от касатора въпроси са намерили отговор в съдебната практика, развила се при отчитане на спецификите на компютърните технологии. В същата се е наложило разбирането, че кръстословиците са обект на авторско право, в подкрепа на което разбиране от ответникът по касация се развиват самостоятелни и подробни съображения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
Исковото производство е образувано по предявен от Г. Р. Х. иск с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за установяване на нарушено от „Резон“ О. негово авторско право върху кръстословица чрез възпроизвеждането ѝ без съгласие и обозначаване на автора на стр. 23/брой 170 (2523) от 07.09.2010 г. на в. „София днес“
С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е възприел извода на първостепенния съд за основателност на иска като е аргументирал извод, че кръстословицата отговаря на критериите за произведение съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАПСП и, че не попада сред изчерпателно изброените в чл. 4 от същия закон изключения, поради което е обект на авторско право. Стъпвайки на изводите на съдебно-техническата експертиза, е посочил, че кръстословицата е създадена в резултат на творчески действия с използването на компютърна програма. Съобразил е, че презумпцията на чл. 6, ал. 1 ЗАПСП не е оборена спрямо ищеца, който първоначално е бил посочен за автор на кръстословицата в броя от 26.10.2004 г., а при повторното ѝ публикуване през 2010 г., след изтичане на тригодишния срок по чл. 36, ал. 5 ЗАПСП и при липса на друга уговорка между страните, не е било потърсено неговото съгласие, с което е реализирано нарушение на авторското право.
Не е налице твърдяното от касатора основание за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.
Двата въпроса изискват отговор дали произведение, при генерирането на което е използвана компютърна програма, може да се счита за резултат от творческа дейност и защитим обект на авторско право. Въпросите не покриват общия селективен критерий, тъй като, след анализ на приетото по делото експертно становище, съдът е стигнал до решаващия за делото извод, че това възражение на ответника е останало недоказано. Поради тази причина е формирал заключение, че процесната кръстословица представлява защитим обект на авторско право, тъй като тя не може да бъде създадена автоматично от компютърна програма. Наложителна е човешка намеса, внасяща творчески елемент. Дали при така установените факти може да се направи извод за липса на „резултат от творческа дейност“, каквото твърдение е предпоставило формулираните от касатора въпроси, изисква проверка на правилността на въззивния акт, която не може да бъде осъществена в рамките на производството по селекция. Ето защо, въпросите не могат да бъдат преценявани като значими за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Настоящият състав намира, че освен общата, въпросите не удовлетворява и специалната предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не съществува непълнота, неяснота или празнота в закона, която да бъде преодоляна по тълкувателен път съгласно разясненията, дадени в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.210 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Преценката относно наличие на предпоставките по чл. 3 ЗАПСП и чл. 4 ЗАПСП по отношение на даден обект се извършва конкретно за всеки отделен случай при отчитане на обстоятелството дали този обект е резултат на творческа дейност или такава липсва.
Ще следва да бъде оставено без уважение особеното искане на касатора по чл. 628 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, доколкото от същия не са посочени конкретни норми на общностното право, които следва да бъдат тълкувани, или акт на ЕС, чиято валидност се нуждае от преценка, и които имат значение за разрешаване на спора. Отделно, с оглед резултата от развитието на настоящето производство, се явява изключена хипотезата на чл. 628 ГПК, изискваща „решаване на делото“.
При този изход на делото на основание чл. 81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация Г. Р. Х. направените за настоящото производство разноски в размер на сумата 2300 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой се установява от представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 14.09.2021 г.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ особеното искане на „Резон“ О. в касационната жалба за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по реда на чл. 628 и сл. ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 457/19.07.2021 г. по в. т. д. № 2628/2020 г. на Апелативен съд София.
ОСЪЖДА „Резон“ О., ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. Р. Х. от [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на сумата 2300 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.