Р Е Ш Е Н И Е № 390 гр. София, 30 октомври 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Галина Захарова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Мария Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1197 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба срещу присъда №52 от 16.05.2013 г., постановена по ВНОХД №459/2013 г. по описа на Окръжен съд- гр.Варна, с което е изцяло отменена присъда №14 от 28.02.2013 г., постановена по НОХД №469/2012 г. по описа на Районен съд- гр.Девня и подсъдимите С. Х. А. и И. Х. А. са признати за виновни в това на 29.07.2012 г. в гр.Девня, при условията на повторност, в съучастие помежду си като съизвършители да са отнели чужди движими вещи на обща стойност 420 лева от владението на С. П. И., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не представлява маловажен случай и на основание чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.54 НК са им наложени наказания по една година „лишаване от свобода”, като изпълнението на наложеното на подсъдимата И. А. наказание е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С въззивния съдебен акт на основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение, наложеното по НОХД №314/2009 г. по описа на Районен съд- гр.Девня на С. А. наказание в размер на три месеца „лишаване от свобода”. Наказанията „лишаване от свобода”, наложени на подсъдимата С. А. трябва да бъдат изтърпени в затвор при първоначален „строг” режим. В касационната жалба и допълнителното изложение към нея се релевират доводи за допуснати от решаващите съдилища съществени нарушения на процесуални правила, изразили се в неправилен анализ на доказателствените материали и неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК се твърди, че незаконосъобразно въззивният съд не е кредитирал обясненията на подсъдимите, а е дал вяра на показанията на свидетелите Х., И., С. и Д.. Посочва се, че липсват очевидци на инкриминираното деяние и доказателства, че инкриминираните метални вещи са били в двора на собственика им- свидетеля П., а не на общодостъпно място, изнесени и поставени там от неустановено трето лице. В заключение се поддържа, че от доказателствените материали не може да бъде направен извод за това, че обвинението срещу двете подсъдими е доказано по несъмнен и категоричен начин. Твърди се, че атакуваната въззивна осъдителна присъда почива на предположения. Конкретни нарушения на материалния закон не се посочват, като единствено се поддържа, че постановяването на осъдителна присъда е незаконосъобразно. На тези основания се предлага въззивният съдебен акт да бъде изцяло отменен и бъде постановен нов изцяло оправдателен съдебен акт. В хода на касационното производство представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да не бъде уважавана, като поддържа, че съществуват достатъчно доказателства, установяващи по несъмнен и категоричен начин авторството на двете подсъдими. Защитата на подсъдимите предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, а двете подсъдими изцяло оправдани. Моли да бъде отчетено това, че осъдителният съдебен акт почива единствено на показанията на свидетеля Д. (полицейски служител, които снел обяснения на подсъдимите от които е установено, че същите са взели металните предмети от двора на пострадалия И.). Оспорва се съществуването на преки доказателства и се твърди, че изобщо липсват такива, установяващи авторството на извършеното престъпление. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съд прецени, че въззивния съдебен състав правилно е изяснил релевантните за изхода на производството обстоятелства и при анализа на доказателствата и доказателствените средства не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. При внимателно запознаване с доказателствените източници същите правилно са били обсъдени като е отчетено съществуването на две основни групи- обясненията на двете подсъдими и показанията на свидетеля Х. (от една страна) и тези на свидетелите И. и С., приложените по делото протокол за доброволно предаване и заключения на допусната и приета съдебно- икономическа експертиза (от друга страна). При анализа на тези доказателства въззивният съд правилно е преценил, че същите установяват по несъмнен и категоричен начин факта на извършване на престъплението и авторството на двете подсъдими. В хода на производството всички решаващи съдилища се приели, че металните предмети са се намирали в двора на свидетеля И. и са били негова собственост. Не е спорно и това, че те са били изнесени от там без негово или на пазача- свидетелят С. позволение и съгласие. Спорният момент в производството е свързан с обстоятелството къде двете подсъдими са открили металните разтегателни подпори и от къде са ги взели, за да ги поставят в каруцата, с която са се придвижвали. При изясняването на това важно за изхода на делото обстоятелство въззивният съд правилно е кредитирал показанията на свидетелите И. и С. и е приел, че те опровергават обясненията на А. и А.. Законосъобразно съдът е отчел, че е изминал сравнително кратък период от време от натоварването на предметите до настигането на каруцата, в която са се намирали подсъдимите от И., както и това, че на мястото, където подсъдимите твърдят, че са се намирали подпорите не е имало следи от поставянето им. Верни са изводите на въззивната инстанция, че ако тези предмети са били изнесени от неустановено по делото лице, преди да бъдат възприети и натоварени от подсъдимите, и същите са се намирали извън двора на пострадалия биха съществували следи по тревата от поставянето им преди това там. Липсата на тези следи изключват възможността тези вещи да са били отнети от трето лице, респективно поставени на мястото, указано от подсъдимите. Правилно въззивният съд е преценил, че проведеният от първостепенния съд следствен експеримент не е доказал достоверността на обясненията на подсъдимите. Действително те са посочели идентично място на откриване на металните подпори, но това не доказва, че действително те са се намирали там. Допълнителен аргумент в полза на обвинителната теза е и обстоятелството, че двете подсъдими са обикаляли района с цел да открият и натоварят в каруцата железни предмети, имали са възможност да възприемат подпорите- поставени в двора на И., както и възможност да проникнат безпрепятствено до тях (предвид повредата в оградата). Правилно обясненията на двете подсъдими са игнорирани от въззивната инстанция и същите са възприети като защитна версия. Няма спор, че обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице освен доказателствено средство представляват и основно средство за защита и същите не могат да бъдат възприети когато се опровергават от други годни доказателствени източници. В това производство те се опровергават от показанията на свидетелите И. и С., които са категорични по отношение на фактите, свързани с мястото където са се намирали подпорите и липсата на обективни следи същите да са били изнасяни и поставяни на посоченото от подсъдимите общодостъпно място до оградения имот. Касационният съд не възприе изводите на въззивната инстанция, въз основа на които са кредитирани показанията на свидетеля Д. и са изключени показанията на свидетеля Х.. Първият свидетел в показанията си възпроизвежда информация, станала му известна въз основа на проведен разговор с двете подсъдими, непосредствено след задържането им. Този съдебен състав приема, че единственият легален начин да бъде бъдат правени самопризнания в рамките на наказателното производство е даване на обяснения от обвиняемия и спазване на разпоредбата на чл.115 НПК. В процесуалния закон законодателят е установил стандарт, гарантиращ правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице и осигуряващ законосъобразното провеждане на разпита му, респективно този стандарт не може да бъде заобиколен чрез кредитиране на показанията на свидетел, които е снел извънпроцесуални обяснения и след това възпроизвежда съдържанието им. В случая независимо, че свидетелят Д. няма формално качество, което да му попречи да участва в производството като свидетел (не е включен в кръга лица по чл.118, ал.2 НПК), разпитът му по отношение на казаното от двете подсъдими при задържането им е недопустим и тези показания не могат да бъдат ценени. Касационният съд не възприе и изводите на въззивния съд по отношение на показанията на свидетеля Х.. Неправилно показанията му са били игнорирани с мотив, че достоверността им не е била проверена чрез назначаване на експертиза по чл.144, ал.2, т.5 НПК. Допускането на експертиза с предмет проверка на свидетелска годност е оправдано когато са налице съмнения в способността на свидетеля да възприеме или възпроизведе факти, относими към предмета на производството. В този случаи такова съмнение не е съществувало, като разпитаният свидетел (макар и малолетен) обективно е могъл да даде информация за случилото се и да обясни поведението на двете подсъдими. Ето защо игнорирането на показанията му на формално основание, каквото е липсата на обсъдената експертиза, е принципно неправилно и погрешно. Още повече, че за въззивният съд- като съд по фактите- е съществувала възможност да допусне и приеме обсъдената експертиза, ако е преценил, че същата е наложителна. Въпреки изложеното, касационният съд приема, че допуснато нарушение на процесуални правила не е от категорията на съществените, тъй като са съществували други основания да не бъдат кредитирани показанията на този свидетел. Същите се опровергават от посочените по- горе гласни доказателства и кореспондират единствено с обясненията на двете подсъдими- близки роднини на Х.. В заключение трябва да бъде отразено това, че въпреки допуснатите неточности от страна на въззивната инстанция съдът е направил като цяло верен анализ на доказателствените материали и правилно е изяснил релевантните за изхода на производството факти. Законосъобразен е и извода на съда, че са налице достатъчно доказателства, установяващи авторството на двете подсъдими, факта на извършване на престъплението. По оплакването за допуснати нарушения на материалния закон: Касационният съд прецени, че с постановяването на осъдителна присъда въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Правилно са анализирани доказателствените материали и е преценено, че обвинението е доказано по смисъла на чл.303 НПК. Ето защо не може да бъде възприето оплакването на защитника на двете подсъдими, че е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Доколкото и в касационната жалба и допълнението към нея липсват конкретни оплаквания, относими към това касационно основание, за касационния съд не съществува възможност и необходимост да им отговаря, респективно трябва само да посочи, че не е констатирал допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния закон. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №52 от 16.05.2013 г., постановена по ВНОХД №459/2013 г. по описа на Окръжен съд-гр.Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.