гр.софия, 14.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1166/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на Г. А. Г. против решение № 138/16.12.2008 г. на Софийския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1086/2008 г. в частта относно осъждането му да заплати на П. К. П. обезщетение по чл. 45 ЗЗД в размер на 4 500 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.03.2007 г. и разноските.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 62/15.01.2010 г. по въпроса дали действия на увредения, възприети като обидни от деликвента могат да се зачетат като поведение, предизвикало причиненото увреждане или за това е нужно още непосредствена опасност за деликвента или за близките му.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че подобна заплаха за деликвента или за близките му не се изисква, за да се възприеме съпричиняване на увреждането от пострадалия, ако той е предизвикал деликвента с обидно действие или бездействие.
Достатъчно е съответното действие или бездействие да е възприето като унизителни за честта и за достойнството на лицето, спрямо което е извършено, за да е осъществена обидата. А за съпричиняването, е необходимо поведението на пострадалия да е предизвикало поведението на деликвента, в резултат на което да е настъпило и увреждането.
Разрешението на въззивния съд противоречи на дадения отговор.
В обжалваното решение е установено, че на 03.03.2007 г. на i бензиностанция в [населено място] на смяна като продавачи на течни горива са били П. К. П. и Ц. П. К.. Около 10.00 часа Г. А. Г. паркирал автомобила си, в който били майка му и болното му дете, за да зареди. Обслужването се забавило, като съдът приел, че по същото време П. пишел фактура, а К. се миел. На възраженията на клиента, че обслужването му се бави, П. П. отвърнал „Вие циганите, все бързате!". Не той, а колегата му Ц. К. извършил сделката. Съдът установил още, че Г. Г. бързал много и дори се наложило да го извикат, за да му върнат ресто от 10 лв.
След около 30 минути Г. се върнал в бензиностанцията и бил посрещнат от П. П. с думите „Пак ли идвате бе, цигани?", при което ответникът Г. ударил ищеца П. в лицето.
С определение на Ботевградския районен съд по нохд № 331/2007 г. е одобрено споразумение, с което Г. Г. е признат за виновен в причиняването на средна телесна повреда на П. П., като наказанието „лишаване от свобода" е заменено с „пробация" за срок от 2 години.
Съдът установил също така, че в резултат на уврежданията П. П. търпял болки и страдания, поради което и по справедливост му присъдил обезщетение в размер на 4 500 лв., ведно с лихви, считано от 03.03.2007 г.
Прието, е че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия - забавянето в обслужването на Г. Г. се дължало на обективни причини, а и той не е изтъкнал нуждата от бързина, поради здравословното състояние на детето му; изявленията на П. "Вие, циганите, все бързате!", не са провокирали удара, защото той е сторен 30 минути по-късно. Репликите и поведението на пострадалия, освен това, не могат да се приеме за дотолкова обидно и укоримо, че да предизвика употребата на физическа сила, след като липсват данни за непосредствена опасност за него или за близките му към момента на удара.
Решението е неправилно.
Необоснован е изводът на въззивната инстанция, че нападението над П. е извършено 30 минути след като той е използвал обидни за Г. изрази - безспорно е установено, че при повторното посещение на бензиностанцията, непосредствено преди удара, пострадалият е имал пренебрежително поведение спрямо деликвента и освен това, е използвал обидни за него изрази.
Няма данни по делото, че Г. се е върнал в / бензиностанцията с цел именно да удари П.. Ударът е последвал след поредна словесна обида от страна на П..
Неправилно съдът, също така, квалифицирайки поведението на пострадалия е изходил от собственото възприемане на думата „циганин", а не от субективната оценка на адресата - доколко се засягат неговата чест и достойнство. При това, в случая, контекста в който е използвана думата демонстрира негативната оценка на П. към етническата група и действието му е с цел именно да унизи честта и достойнството на Г..
В нарушение на закона, както по-горе е изяснено, съдът е посочил като условие за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поведението на пострадалия, в случая обидното действие, да е съпроводено още и със заплаха за деликвента или за близките му.
При изложените съображения, въззивното решение се явява постановено в нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Налице е съпричиняване на вредата от пострадалия П., като настоящият състав намира, че при конкретните обстоятелства обезщетението, на което има право, следва да бъде редуцирано до размер на 3000 лв.
Ето защо, обжалвания съдебен акт следва да бъде изменен, като Г. бъде осъден да заплати на П. 3000 лв. по чл. 45 ЗЗД, както и 703,21 лв. съдебно-деловодни разноски съразмерно уважената част от иска.
П. П. трябва да заплати на Г. Г. съдебноделоводни разноски съразмерно отхвърлената част от иска - 152 лв., сторени в първа и втора инстанции и 37 лв. в производството пред Върховен касационен съд.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 138/16.12.2008 г. на Софийския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1086/2008 г. в частта, с която Г. А. Г. е осъден да заплати на П. К. П. обезщетение по чл. 45 ЗЗД в размер над 3000 лв., ведно със законната лихва върху главница над този размер, считано от 03.03.2007 г. и разноските и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. К. П. против Г. А. Г. по чл. 45 ЗЗД за сумата над 3000 лв. и за заплащане на законната лихва върху главница над този размер.
ОСЪЖДА Г. А. Г. да заплати на П. К. П. съдебно деловодни разноски в размер на 703,21
лв.
ОСЪЖДА П. К. П. да заплати на Г. А. Г. съдебно деловодни разноски в размер на 189 лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: