Р Е Ш Е Н И Е № 142 гр.С., 31 май 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 55/2011 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от осъдения М. Г. П.-чрез защитник, за възобновяване на въззивно нохд № 1099/2010 год. на Плевенския окръжен съд, ІІ-ри наказателен състав и отмяна или изменение на решение № 481/09.12.2010 год. на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Конкретизират се нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал – чл.107, ал.3 НПК, нарушение на закона с осъждането по повдигнатото обвинение, без да са установени признаците на престъплението. С основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК се обосновава необходимостта от ново разглеждане на делото и алтернативно-оправдаване на подсъдимия. Частният обвинител и граждански ищец Б. З. Н. оспорва основателността на искането и поддържа, че следва да бъде оставено без уважение. Частната обвинителка и гражданска ищца Б. Д. Н. в писменото си становище поддържа, че решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че искането е неоснователно, защото не са налице законовите основания за възобновяване на делото. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Плевенският районен съд, първи наказателен състав с присъда № 485/18.06.2010 год. по нохд № 3983/2004 год. признал подсъдимия П. за виновен в това, че в периода 25.02.-14.04.2004 год. в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Б. Н. и Б. Н. и с това им причинил имотна вреда в големи размери – 22 000 лева. На основание чл.210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила. Предявеният граждански иск за имуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 26 960 лева със законните последици. Осъдил подсъдимия да заплати държавна такса и направените по делото разноски. Плевенският окръжен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 1099/2010 год. изменил присъдата в гражданско-осъдителната й част като отхвърлил иска за разликата над 22 000 лева като неоснователен и потвърдил в останалата обжалвана част. В искането се поддържа, че е допуснато нарушение на чл.107, ал.3 НПК, защото не са обсъдени показанията на свидетелите Д. и М., обясненията на подсъдимия П. и е пренебрегнато задължението да се оценяват показанията на свидетелите Н. и Н. след отчитане на тяхната заинтересованост като пострадали от престъплението. От съдържанието на въззивното решение следва, че възивният съд е възприел изцяло фактическата обстановка, основана на събраните по предвидения процесуален ред доказателствени материали. По ясен и категоричен начин е заявил съгласието си с оценката на показанията на свидетелите Н. и Н. като достоверни и последователни. Относимите към предмета на доказване обстоятелства не са установени само от тях, а и от показанията на други, разпитани по делото свидетели – Г.М., Д.Д., Ем.Т., С., Д.Н., с писмените доказателствени средства – предварителен договор за покупко-продажба от 13.02.2004 год. и анекс от същата дата, мемориален ордер на името на Н. за изтеглена валута с левова равностойност 21 974,73 лева от 25.02.2004 год., договори за покупко-продажби на автомобили от 31.03. и 06.04.2004 год., нотариално известие и разписка за връчването му, справки от банки, нотариални актове, обезпечителна заповед. Въз основа на съпоставяне съдържанието на посочените доказателствени средства, анализа и оценката им с оглед действителния смисъл е направен верен фактически извод, че подсъдимият е възбудил и поддържал заблуждение в Н. и Н., че ще им продаде недвижим имот според условията на договора, че изтеглената сума е само част от договорената и че крайният срок за сключване на сделката е 30.04.2004 год., но преди изтичането му го е продал на трето лице. Изводът, че са налице признаците на престъплението е изведен след задълбочен анализ и съпоставка и на останалите доказателствени средства – показанията на свидетелите И., Д., П., както и от обясненията на подсъдимия П.. Вярна е оценката, че в съдържанието на посочените лица има вътрешна противоречивост и очевидна заинтересованост да подкрепят позицията на защита на подсъдимия. В този смисъл са съображенията, съответни на изискванията по чл.305, ал.3 НПК. Правилно след анализ и оценка на предварителните договори инстанциите по същество са приели, че приложения на л.226 по нохд № 3983/2004 год. на първоинстанционния съд предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е негодно доказателствено средство, защото данните в него за датата на сключване на окончателен договор за покупко-продажба на процесния имот не съответстват на тези, които се съдържат в договора, приложен на л.7 и анекса към него, приложен на л.15/досъд.пр./. Не само въз основа на твърденията на пострадалите, а с оглед и на извършените от подсъдимия действия – получаване на необходимия за теглене на кредит акт 16 от общината без знание на кандидат купувачите, изпращането им на нотариалното известие и връчването му след продажба на имота на трето лице, продажба на притежаваните от него моторни превозни средства, за да не бъде възможно осъществяването на обезпечение на вземанията,основани на използвано от негодно доказателствено средство, указват на обективирано поведение на подсъдимия, който е съзнавал всички елементи от състава на престъплението измама. Затова като е потвърдил първоинстанционния съдебен акт, приемайки, че фактическите изводи са основани на вярната оценка на целия доказателствен материал, направена по начина и реда, предвидени в НПК, поради което са правилни, а поведението е квалифицирано по чл.210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 НК, въззивният съд е постановил решението си според изискванията по чл.14 НПК. Неоснователно е и възражението, че решението на въззивния съд не отговаря на изискванията за съдържание съгласно чл.339, ал.2 НПК. Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия, съдържаща конкретни доводи и възражения за допуснати нарушения, и по жалба на частните обвинители и граждански ищци, оспорващи справедливостта на наказанието с приложението на чл.66, ал.1 НК. Съдът е извършил проверка по доводите и изцяло на правилността на съдебния акт съобразно задължението по чл.314 НПК. В мотивите си е изложил съображения в подкрепа на решението си да приеме фактическите обстоятелства за правилно установени, както и за това, че доказателствения материал е събран, проверен и оценен според изискванията по НПК. Упражнил е правомощията си по чл.338 НПК да потвърди присъдата в наказателната й част, а доколкото е имал основание да приеме, че е допуснато нарушение – да измени в гражданската част като намали размера на присъденото обезщетение. Мотивирал е и решението си да приеме останалите доводи в жалбите на страните за неоснователни като е посочил основанията.Не се подкрепя от фактическа страна възражението, че липсват съображения за начина на формиране на вътрешното убеждение. Това, че по своята структура мотивите не отговарят на изискванията по чл.305, ал.3 НПК, не означава, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, защото само за случаите на постановяване на нова присъда законодателят с нормата на чл.339, ал.3 НПК е предвидил такова задължително изискване. След като е вярна констатацията, че са събрани и проверени всички доказателствени материали и е даден отговор кои са годни и кои не, с необходимата обективност са решавани въпросите по чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 НПК, изпълнено е изискването за всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и са мотивирани изводите за вината и отговорността на подсъдимия, няма нарушение на чл.14 НПК. Предвид изложеното искането за отмяна на решението по реда на възобновяването следва да бъде оставено без уважение и затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения М. Г. П.-чрез защитник, за възобновяване на въззивно нохд № 1099/2010 год. на Плевенския окръжен съд, ІІ-ри наказателен състав, и отмяна или изменение на решение № 481/09.12.2010 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/