1 Р Е Ш Е Н И Е № 120 гр. София, 12 май 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април 2017 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретаря ............М. ПЕТРОВА.......................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........П. ДОЛАПЧИЕВ..............., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 418/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 383/2016 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и отмяна на постановената по него присъда № 12 от 07.11.2016 г. В искането се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които са основания за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1 т. 5, вр. чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, изразяващи се в: противоречие между мотиви и диспозитив на въззивния съдебен акт, както и направа на правен извод за оказване на помощ на пострадалия от подсъдимата, без да са изложени фактически обстоятелства за това в мотивите, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон – чл. 343а от НК. В искането са изложени доводи за наличие и на друго нарушение на материалния закон, тъй като наказанието за престъплението чл. 343 ал. 1 б. „в“ от НК е определено при условията на чл. 55 ал.1 т. 2 б. „б“ вместо по чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК. Съгласно искането, посочените нарушения следва да бъдат отстранени чрез възобновяване на производството по делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от ВКП поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Осъдената М. А. Т., редовно призована, не се явява и не взема отношение по искането. Не се явява и неин защитник. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда от 10.05.2016г. по НОХД № 729/2015 г. Хасковският окръжен съд признал подс. М. А. Т. за невинна в това, че на 04.05.2014 г. в [населено място], при управление на лек автомобил „Ф. П.“ с рег. № X 49 68 ВМ нарушила чл. 37 ал. 1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинила смъртта на Р. Р. Х., поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправдал по предявеното й обвинение за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“ вр. чл. 342 ал. 1 от НК. Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на въззивен контрол от Пловдивския апелативен съд, който с въззивна присъда № 12 от 07.11.2016г., постановена по ВНОХД № 383/2016г., признал подс. М. Т. за виновна в извършване на престъпление по чл. 343, вр. чл. 343 ал. 1 б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1, вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б“ НК, като я осъдил на наказание пробация със следните мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с определена периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На основание чл. 343г НК лишил подсъдимата от право да управлява МПС за срок от една година, считано от отнемане на свидетелството й за правоуправление по административен ред. Искането за възобновяване, депозирано от Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството и отмяна на постановената присъда на АС – Пловдив, е процесуално допустимо, тъй като е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал. 1 НПК. Разгледано по същество, същото е основателно. Новата въззивна присъда е постановена в нарушение на изискванията на чл. 305 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 339 ал. 3 НПК. Видно от диспозитива на присъдата, апелативният съд е приел, че правната квалификация за извършено престъпление от подсъдимата Т. е била по чл. 343, вр. чл. 343 ал.1 б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1 НК, като в словесното му формулиране не съществува елемент от привилегирования състав по чл. 343а от НК, а именно: „деецът след деянието да е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия”. В мотивите към присъдата съдът е изложил възприетата от него фактическа обстановка / л. 114-115 от делото/, като в нея не се установява описание на факти, сочещи на действия на подсъдимата, насочени към оказване помощ на пострадалия Х.. Единственото изречение, съдържащо описание на случилото се след ПТП, е: „ За възникналото ПТП били уведомени органите на РУ МВР- Хасково, ЦСМП – Хасково и РСПАБ – Хасково”. На стр. 13 от мотивите си въззивният съд е формулирал правните си изводи, до които е достигнал, като е посочил, че в диспозитива на присъдата е допуснал грешка, като двукратно е изписал цифрите „чл. 343”, поради „матричното интерпретиране на този от обвинителния акт и техническа непрецизност в процеса на изписването на съдебния акт, провокирана от интензивния график на съдебното заседание, ..., а не действителната воля на съда касаеща правната квалификация по чл. 343а от НК”. Самият съд е изразил становище, че това е непрецизност, но не и порок на съдебния акт. С това становище касационният съд не може да се съгласи. Както се посочи, единственото място, в единния въззивен съдебен акт, в което се сочи „действителната воля на съда” е именно мястото в мотивите , в което съдът е мотивирал „техническия” според него пропуск. Такъв би могъл да е налице, ако въззивният съд в диспозитива беше изписал словесно израза, сочещ на правната квалификация по чл. 343а от НК, или самата квалификация, но без словесния й еквивалент. Видно от диспозитива на присъдата, обявен на страните, той не е съдържал нито цифровия израз на привилегирования състав на престъплението по чл. 343а от НК, нито неговия словесен изказ. Трудно би могло да се приеме, че действителната воля на съда би могла да бъде изведена дори и само от мотивите към присъдата, доколкото в нея липсва изложение на каквито и да е факти, приети от въззивната инстанция, сочещи на това, че съставът е приел фактическа обстановка, сочеща на действия на подсъдимата към оказване на помощ на пострадалия Х.. Когато липсва описание на фактология, насочваща към правен извод за наличие на привилегирования състав по чл. 343а от НК, както и посочване на доказателства, от които се извежда тя, е невъзможно да се проследи действителната воля на съдебния състав. Становището по правната квалификация, изразено в края на мотивите към присъдата, и то не като мотивиран правен извод, а като декларация, че действителната воля на състава е била да признае подсъдимата за виновна по чл. 343а от НК, трудно може да се приеме, че отговаря на изискването за изготвяне на мотиви по правилата на чл. 339 ал.3 вр. чл. 305 ал.3 от НПК. Техническа грешка, която би могла да бъде отстранена по реда на чл. 414 ал.1 от НПК, би била налице, ако съдът беше допуснал само цифрова неточност при иначе вярно изписан от словесна страна диспозитив и наличие на прецизни мотиви, от които да е видна действителната воля на съда. Когато обаче нито цифровото изписване на състава на престъплението, нито словесният му еквивалент, нито мотивите към присъдата не насочват на извод каква е действителната воля на съда, взел решение по съществото на делото, а тя само се декларира от състава, е налице съществено процесуално нарушение. То не може да бъде отстранено по пътя на тълкуването на съдебния акт от съда, който го е постановил, а налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав. Никакви причини, подобни на изложените от състава на съда, довели до процесуалното нарушение, не могат да оправдаят същото. Независимо от натоварения график на заседанията, както и от формулировката на диспозитива на обвинителния акт, съдът дължи постановяването на прецизен и ясен съдебен акт, който да прави възможно проследяването на действителната му воля по недвусмислен начин за всички страни. Посочените процесуални недостатъци на въззивния съдебен акт са довели и до допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл.422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т. 1 от НПК, тъй като е приложен неправилно: предвиденото в чл. 343 вр. чл. 343 ал. 1 б. „в“ НК / по който в действителност е призната подсъдимата Т. за виновна/ наказание е лишаване от свобода от две до шест години, т.е. с посочен минимум на наказанието, поради което и неприложима се явява разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б“ НК – замяна на лишаването от свобода с пробация, когато не е предвиден най-нисък предел. Затова и относима разпоредба за индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 55 от НК е била тази по чл. 55 ал. 1 т. 1 НК – за определяне на наказание „лишаване от свобода” под най-ниския предел от две години, а не замяната му с пробация. Констатираните съществени процесуални нарушения, както и произтеклото като следствие от това нарушение на материалния закон, са основания за възобновяване на производството по делото, отмяна на въззивната присъда по него и връщането му за ново разглеждане от въззивния съд. По естеството си нарушенията са отстраними чрез провеждането на ново въззивно съдебно производство пред втората инстанция по фактите - Пловдивския апелативен съд. В хода на същото следва да се отстранят всички констатирани нарушения, както и да се вземат предвид сочените в искането за възобновяване на главния прокурор твърдения за недостатъци на оценъчната доказателствена дейност на въззивния съд, рефлектирали и върху нарушението на материалния закон. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА въззивното производство по ВНОХД № 383/2016г. по описа на Пловдивския апелативен съд. ОТМЕНЯ постановената по него въззивна присъда № 12 от 07.11.2016г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.