РЕШЕНИЕ № 57 София, 12. март 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осми февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 212 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Великотърновския окръжен съд от 11.11.2010 г., допълнено с решение от 29.12.2010 г. по гр.д. № 843/2010, с което е отменено решението на Свищовския районен съд от 11.06.2010 г. по гр.д. № 939/2009, като са уважени искове по чл. 55 и чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за правомощието на въззивния съд служебно да приеме различна правна квалификация на предявения иск без съответно оплакване във въззивната жалба. По поставения въпрос, Върховният касационен съд намира, че съдебното решение е възможно да страда от три групи пороци: нищожност, недопустимост и неправилност. Нищожност е налице, когато решението е постановено от ненадлежен орган (лице, което към момента на постановяването на решението не е съдия) или в ненадлежен състав (от един вместо от трима съдии), извън правораздавателната власт на съда (срещу чужда държава или лице със съдебен имунитет, вън от изключенията по чл. 18 ГПК), не в писмена форма (устно) или неподписаното решение (поради отказ да бъде подписано от болшинството съдии) и абсолютно неразбираемото решение (в което волята на съда не може да бъде изведена и чрез тълкуване). При наличието на някой от тези пороци въззивният съд се произнася служебно, като прогласява изцяло нищожността на решението (нищожното съдебно решение не може да влезе в сила поради необжалването му, то не може да породи сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила нито конститутивно действие). Недопустимст е налице, когато решението е постановено въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно или въпреки отсъствието на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, за която ответникът е направил и доказал своевременно отвода си, както и ако съдът е бил десезиран. При наличието на някой от тези пороци въззивният съд се произнася служебно, като обезсилва решението в обжалваната част (недопустимото съдебно решение влиза в сила, то поражда сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие). Неправилност на решението е налице, когато то е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (в т.ч. непълнота на доказателствата по вина на съда), непълнота на доказателствата (за която страната няма вина) или необоснованост. За такива пороци по общото правило на чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба. От правилото, че при проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, има две изключения. На първо място, тава е приетото от Върховния касационен съд в т. 10 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. ОСГК по гр.д. № 1/2001, че съдът може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Това разрешение за Върховния касационен съд е прието при съществуването на същото правило по отношение на правомощията на касационната инстанция и няма основание да не бъде приложено по отношение на правомощията на въззивния съд при действието на чл. 269 ГПК. Като се изходи от решаващата функция на въззивния съд (неговите контролни функции са изчерпани с проверката на валидността и допустимостта на решението) следва да приеме, че при решаването на делото по същество въззивният съд прилага материалния закон като сам определя правната квалификация на предявените искове и на насрещните права, възраженията, репликите и т.н. на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти, съответно – последиците от недоказването. На второ място, въззивният съд проверява служебно правилността на обжалваното решение, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото (напр. при поставяне и отменяване на запрещение) или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца (които не участват като страна по делото) при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от брака деца и ползването на семейното жилище. В тези случаи за страните няма ограничения във формата и времето на извършването на процесуалните действия и няма преклузия за посочване на нови обстоятелства и посочване и представяне на нови доказателства нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответницата е получила от ищеца сумата 6.500 евро за закупуването на лек автомобил по договор между синовете им. Част от сумата в размер на 2.500 евро тя е внесла по картовата сметка на сина си, а остатъка от 4.000 евро – по своята картова сметка. Договорът не е изпълнен между страните и ответницата е върнала на ищеца сумата 5.000 евро, но остава задължена за остатъка със законната лихва и разноските по делото. Правилно въззивният съд е приел, че отношенията между страните се уреждат от договор за мандат. Договорът за продажба на лек автомобил е сключен между синовете на страните. По мандат от купувача ищецът е предал на ответницата сумата 6.500 евро, за да ги преведе тя на продавача по договора. Отношенията между страните по делото се уреждат от договор за мандат, тъй като ответницата е поела задължението да извърши правното действие – плащане по договор за покупко-продажба, по който тя не е страна. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че ответницата дължи исковата сума със законната лихва. Ответницата е изпълнила част от поетото задължение, като е превела на продавача сумата 2.500 евро. Тя се е отчела по договор за мандат, като е върнала на ищеца сумата 5.000 евро, която надхвърля непреведената част от получената сума 4.000 евро. По делото не са представени доказателства ответницата да е поела задължението да плати цената след доставянето на лекия автомобил или да е гарантирала изпълнението на задълженията на купувача. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени, като на ответницата бъде присъдена сумата 1.131,00 лева разноски за всички инстанции. По делото е установено, че ответницата е получила от ищеца сумата 6.500 евро за закупуването на лек автомобил по договор между синовете им. Част от сумата в размер на 2.500 евро тя е внесла по картовата сметка на продавача, а остатъка от 4.000 евро – по своята картова сметка. Договорът за продажба не е изпълнен между страните и ответницата е върнала на ищеца сумата 5.000 евро, с което се е отчела за неизразходваната по договора за мандат сума 4.000 евро. По делото не са представени доказателства ответницата да е поела задължението да плати цената след доставянето на лекия автомобил или да е гарантирала изпълнението на задълженията на купувача. Ако договорът за продажба не е изпълнен между страните, купувачът може да иска от продавача невърнатата част от платената цена. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Великотърновския окръжен съд от 11.11.2010 г., допълнено с решение от 29.12.2010 г. по гр.д. № 843/2010. ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от А. А. А. от С. срещу Г. Г. С. от С. за сумата 1.500 евро на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД със законната лихва от 06.04.2009 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. ОСЪЖДА А. А. А. от С. да заплати на Г. Г. С. от С. сумата 1.131,00 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.