Ключови фрази

5

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 606

София, 04.07.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА


като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 631 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от Б. Б. К., чрез адв. Пл. Б. и от К. Л. И., чрез адв. В. Й., против въззивно решение № 260152 от 12.05.2021 г., постановено по в. гр. д. № 20/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 66 от 29.06.2020 г. по гр. д. № 512/2019 г. по описа на Районен съд - Елин Пелин, с което е отхвърлен предявеният от К. Л. И. против Б. Б. К. главен иск с правно основание чл. 51, ал. 4, вр. с чл. 59, ал. 9 СК, с който се иска изменение на влязлото в сила решение № 158 от 19.10.2018 г. по гр. д. № 758/2018 г. по описа на Районен съд - Елин Пелин, поправено с решение за поправка на фактическа грешка от 13.11.2018 г., постановено по същото дело, в частта относно режимa на лични контакти спрямо децата К. Б. К. и Р. Б. К. с бащата и е уважен предявеният от Б. Б. К. насрещен иск, с който се иска изменение на цитираното решение на Районен съд - Елин Пелин, като е разширен режима на лични контакти на децата с баща им. С постановеното решение са присъдени съдебни разноски.
Касаторът Б. Б. К. обжалва решението с искане да му се предостави упражняването на родителските права по отношение на двете деца. Поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна К. Л. И., в който оспорва жалбата.
Касаторът К. Л. И. обжалва решението касателно определения режим за лични контакти на децата с бащата. Сочи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна Б. Б. К., в който оспорва жалбата.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 66 от 29.06.2020 г. по гр. д. № 512/2019 г. по описа на Районен съд - Елин Пелин, с което е отхвърлен предявеният от К. Л. И. против Б. Б. К. главен иск с правно основание чл. 51, ал. 4, вр. с чл. 59, ал. 9 СК, с който се иска изменение на влязло в сила съдебно решение № 158 от 19.10.2018 г. по гр. д. № 758/2018 г. по описа на Районен съд - Елин Пелин, поправено с решение за поправка на фактическа грешка от 13.11.2018 г., постановено по същото дело, като бащата да има право да вижда децата К. Б. К. и Р. Б. К. всяка първа и трета неделя от месеца в часовете от 10,00 до 13,00 часа, в присъствието на майката, до навършване на шест годишна възраст и е уважен предявения от Б. Б. К. насрещен иск, като е изменен режима на лични контакти по следния начин: бащата да има право да взима децата всяка седмица във вторник от дома на майката вечерта в 18,30 часа и ги връща в 08,00 ч. сутринта в сряда; да взима децата всеки четвъртък от дома на майката в 17,00 ч. и ги връща същия ден в 19,00 ч. в дома на майката; да взима децата всяка събота от дома на майката в 09,30 ч. сутринта и ги връща в 09,30 ч. сутринта в неделя; да взима децата по 20 дни през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година децата да прекарват с бащата рождения си ден от 10,00 до 20,00 ч.; личните празници на децата – именни дни да се прекарват нечетни години при бащата от 10,00 до 20,00 ч.; всяка четна година децата да прекарват с бащата Коледните празници от 10,00 ч. на 24-ти декември до 18,00 ч. на 26-ти декември; всяка нечетна година децата да прекарват с бащата Новогодишните празници от 10,00 ч. на 31-ви декември до 18,00 ч. на 1-ви януари; всяка нечетна година децата да прекарват с баща си Великденските празници от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в понеделник; всяка нечетна година децата да прекарват с баща си Пролетната ваканция; 3 март децата да прекарват на четна година при бащата от 10,00 ч. до 20,00 ч.; 24 май децата да прекарват на нечетна година при баща си от 10,00 до 20,00 ч.; 1 юни – Ден на детето, децата да прекарват на четна година при бащата от 10,00 до 20,00 ч.; 6-ти септември децата да прекарват на нечетна година при бащата от 10,00 до 20,00 ч.; 22 септември децата да прекарват на четна година при бащата от 10,00 до 20,00 ч.; 1 ноември – Ден на будителите, децата да прекарват на нечетна година при бащата от 10,00 до 20,00 ч.; независимо дали съвпада с определения режим на лични контакти, всеки родител да прекарва с детето времето от 16,00 часа до 20,00 часа на собствения си рожден ден. Прието е, че определеният по споразумение между родителите по бракоразводното дело режим на лични контакти на бащата с децата не се спазва, което е основание за изменението му. И двамата родители притежават в достатъчна степен родителски капацитет да отглеждат децата. Двамата родители са от едно населено място и не се налагат децата да пътуват. Съществува емоционална връзка между бащата и децата. В негово присъствие те са весели и жизнерадостни, играят свободно. Няма данни за отчуждение на децата по отношение на техния баща, няма данни за травмиращи манипулации. При децата отсъства синдром на родителско отчуждение, поради което няма отчужден родител. В този смисъл следва да се даде възможност на бащата да се среща с децата възможно по-често. Исканият от бащата смесен режим - децата да пребивават по една седмица при него и една седмица при майката не е подходящ, с оглед ниската им възраст, като тази постоянна смяна в обстановката не би се отразила добре на тях. Въззивният съд е изложил съображения, че определеният от първоинстанционния съд режим на лични контакти на бащата с малолетните деца е подходящ и във висша степен съответен на интересите им, като по този начин ще се запази и задълбочи емоционалната и духовна близост между тях. Посочил е, че запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Определяне на точната конкретизация на часовете и времето, което децата ще пребивават при своя баща е в изключителен техен интерес, за да не стават свидетели на конфликтите между родителите си. С този широк режим на лични отношения се предоставя възможност за активното участие на бащата в отглеждането, възпитанието, развитието и изграждането на ценности на децата и емоционални връзки с близките му. От друга страна, при тяхното възрастово съзряване не биха изпитвали конфликт на лоялност и ще чувстват моралната и материалната подкрепа на своите родители.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Становището на касатора К. Б. К. за вероятна недопустимост поради произнасяне в противоречие с поискания режим на лични контакти с бащата и определянето на друг такъв от съда е несъстоятелно. Производството за определяне на режим на лични отношения е спорна съдебна администрация на граждански отношения, основана и на съображения за целесъобразност. Съответно, съдът не е обвързан с конкретно претендирания от ищеца режим. Исковата молба за определяне на режим на лични отношения между бащата от една страна и децата - от друга, с посочен примерен режим, сезира съда да постанови решение, с което да определи подходящ режим при отчитане интересите на децата, но не обвързва съда с конкретното искане. В този смисъл, постановявайки различен от поискания режим, съдът не постановява нещо извън петитума на исковата молба.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касаторите въпроси за задълженията на въззивния съд при разглеждане на делото. Въззивното решение не е в противоречие с цитираната от касаторите и служебно известната на съда практика, защото съдът е обсъдил доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и е изложил собствени мотиви за основателността на отправените искания. При определяне на режима на контакти на децата с бащата въззивният съд се е позовал на събраните в двете инстанции писмени и гласни доказателства и на социалния доклад за възможността на родителите да се грижат за децата. Посочил е, че не се установяват твърденията на майката, че бащата създава опасност за здравето и живота на децата, като ги подлага на силен стрес и, че децата са травмирани. От друга страна се установява, че родителите не спазват определения между тях със споразумението пред бракоразводния съд режим на лични контакти. Съдът е изложил мотиви, че, следва да се даде възможност на бащата да се среща с децата възможно по-често. Определеният широк режим на лични контакти на бащата с малолетните деца е подходящ и във висша степен съответен на интересите им, като по този начин ще се запази и задълбочи емоционалната и духовна близост между тях. Доводите, че в противоречие с указанията на ППВС № 1/1974 г., съдът „не е обсъдил основни критерии, заложени в цитираната практика“, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по поставения от касатора Б. Б. К. въпрос: „Как се отразява неизпълнението на режима на лични контакти от страна на родителя, извършените актове на домашно насилие по отношение на децата, както и допускането на инцидент с едно от децата, чиито живот бе поставен в опасност, върху родителския капацитет, възпитателските качества и моралния облик на този родител, както и върху интересите на децата?“. Въпросът не отговаря на общото основание за допускане на касационно обжалване. По отношение на децата не са извършвани актове на домашно насилие, от които и да е от родителите. При съобразяване на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът по същество е приел, че и двамата родители в еднаква степен притежават родителски капацитет да се грижат за децата, като на децата следва да се осигури възможност да общуват пълноценно с баща си. Относно претърпеният инцидент от детето Р. Б. К. на 03.06.2020 г., при който се е наложило хоспитализиране в лечебно заведение, от събраните доказателства не се налага извод за безотговорно поведение от страна на майката. При липса на общо основание за допускане на касационно обжалване не следва да се обсъжда наличието на поддържаното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на малолетните деца, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав не намира наличие на условия за допускане на касационното обжалване на други основания, непосочени от касаторите. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260152 от 12.05.2021 г., постановено по в. гр. д. № 20/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: