Р Е Ш Е Н И Е № 50158 Гр. София, 29.03.2023 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, II отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА При участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 1156/2021 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба, подадена от В. П. П. и АРСЕНАЛ ЕООД, представляван от същото физическо лице в качеството на управител, чрез процесуалните им пълномощници, срещу решение № 260008/15.01.2021 г. на Варненския апелативен съд по в.т.д. № 543/2020 г., с което е потвърдено в обжалваните части решение № 200050/14.07.2020 г., постановено по т.д.№ 1987/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд. С него е обявен за недействителен, на основание чл.40 ЗЗД, като сключен във вреда на представляваното лице, договор от 11.11.2013 г., с нотариална заверка от същата дата, с който В. П. П., в качеството си на пълномощник на ищцата И. Н. С., е продал на себе си 50 дяла по 100 лв. всеки, общо на стойност 5 000 лв., представляващи 100 % от капитала на АРСЕНАЛ ЕООД, на цена от 500 лв.; и с което е признато за установено, на основание чл.29 ал.1 предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, по иск на И. С. против АРСЕНАЛ ЕООД, че с вписване № 20131115164214 по партидата на дружеството са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно: прехвърляне на дружествен дял, промяна в състава на съдружниците /вписване на В. П. П. като едноличен собственик на капитала/, обявяване на нов учредителен акт. Касаторите молят обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално - да бъде отменено, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост. На първо място релевират доводи за недопустимост на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, тъй като ищцата е следвало да се защити с иск по чл.74 ТЗ /доколкото съобразно практиката на ВКС искът за установяване несъществуването на вписано в ТРРЮЛНЦ обстоятелство не може да се простира върху законосъобразността на същото/ и че няма правен интерес от установителния иск. Евентуално сочат, че решението в тази част е неправилно, т.к. основателността на иска по чл.40 ЗЗД не обуславя основателност и на иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. На следващо място оспорват правилността на извода на въззивния съд, че за да се установи дали ищцата е реално увредена, следва да бъде преценена действителна пазарна цена на дяловете, определена по справедливи пазарни цени на активите на дружеството, намалени с неговите пасиви, към датата на извършване на сделката. Твърдят, че този извод противоречи на практиката на ВКС относно начина на изчисляване на стойността на дружествен дял при освобождаване на съдружник, съответно цитирана, според която пазарната цена на активите е релевантна само в случай на ликвидация на дружеството, като намират, че практиката е приложима и в настоящия казус, т.к. дейността на дружеството не е прекратена. В тази връзка излагат и оплаквания срещу начина, по който е определена задачата на оценителната експертиза, съответно кредитирането от съда на различните заключения /варианти/ на същата, както и срещу извършените от апелативния съд собствени преизчисления относно стойността на активите. Поддържат, че пасивите на дружеството към момента на продажбата на дяловете са били по-големи от активите му и не е налице сключване на сделка при неизгодна цена. Ответницата по касация, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ГПК изразява становище, че решението е допустимо и правилно. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за начина, по който съдът следва да изчисли стойността на дружествен дял, когато този спор се повдига в производство по чл.40 ЗЗД за обявяване недействителност на договор за покупко-продажба на дялове, като сключен във вреда на представлявания и дали в случая е приложима практиката по приложението на чл.125 ал.3 ТЗ, в частност - решението по т.д.№ 1108/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. За да се произнесе по същество и в съответствие с разпоредбата на чл.290 ал.2 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: За да достигне до извод за основателност на иска по чл.40 ЗЗД, съставът на въззивния съд е изходил от това, че пълномощникът във всички случаи следва да действа в интерес на упълномощителя; преценката, дали договорът е сключен във вреда на представлявания, се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с неговия интерес и мотивите на представителя за сключване на договора; увреждането може да има различни форми – договорът да е сключен при неизгодни условия, имуществото на упълномощителя да е неоправдано обременено и пр.; като не е необходимо вредата да е настъпила, а само да е налице сигурност за нейното настъпване, при наличие на обективно увреждане, което не е незначително. Доколкото недействителността по чл.40 ЗЗД намира приложение само когато договорът е сключен в рамките на представителната власт, съдът също е констатирал, че в конкретния случай ответникът П. е действал в съответствие с предоставените му с пълномощното от 07.04.2011 г. права, включващи промяна в собствеността на притежаваните от упълномощителя дружествени дялове, сключване на договор за прехвърляне на дружествени дялове при цена и условия, каквито уговори, включително право да договаря сам със себе си. При тези обстоятелства съдът е посочил, че за да се направи извод, дали атакуваната сделка за продажба на дружествените дялове на И. С. в АРСЕНАЛ ЕООД е в нейна вреда, следва да бъде извършена съпоставка на цената, за която е сключен договорът за продажба на дялове, и тяхната действителна пазарна цена, определена по справедливи пазарни цени на активите на дружеството, намалени с неговите пасиви, към датата на извършване на сделката. След подробно обсъждане на заключенията по първоначалната и допълнителната ССЕ съдът е намерил, че при преценка относно пазарната цена на притежаваните от дружеството ДМА следва да кредитира първоначалното заключение на вещите лица, като обективно, компетентно дадено и обосновано, според което пазарната стойност на собствените земи и сгради към 11.11.2013 г. е в размер на 2 267 212 лв. /цената е определена при използване метода на пазарните аналози и метода на разходите, след събиране и анализ на данни и статистическа информация от НСИ и агенция „Мирела“ относно реализирани сделки/. От тази сума са приспаднати стойности, съответно – на имот, отчужден през 2010 г., на имот, който следва да бъде оценен като „груб строеж“ и пр., както и са прибавени стойности на МПС, касова наличност, вземания, като е заключено, че общата стойност на активите на дружеството е 1 849 128 лв., пасивите са 1 769 000 лв., а чистите активи възлизат на 80 128 лв., колкото е действителната пазарна стойност на дяловете. Предвид това, че последната многократно надвишава продажната цена от 500 лв., съдът е приел, че е налице нееквивалентност на престациите, обосноваваща извод, че същата е увреждаща за представлявания, с оглед интереса му – да получи цена, съответна на стойността на имуществото, с което се извършва разпоредителната сделка. Посочено е, че даването на широки правомощия на упълномощеното лице да договори и сключи сделката не го освобождава от задължението да действа в интерес на представлявания и с грижата на добрия стопанин, нито го упълномощава да договаря цена под стойността на прехвърляното имущество. Формиран е извод, че основателността на иска по чл.40 ЗЗД има за своя последица липсата на транслативен ефект на оспорената покупко-продажба на дялове, поради което е основателен и искът по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че въз основа на нея в регистъра са вписани несъществуващи обстоятелства. І. По релевантния материалноправен въпрос, обусловил достъпа до касация, становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: Уговарянето на цена при възмездното прехвърляне на дружествени дялове в ООД /ЕООД/ се подчинява на правилата на ЗЗД за сключване на договори, при съблюдаване принципа на договорната свобода и нейните ограничения – чл.9 ЗЗД, доколкото ТЗ не съдържа разпоредби, относими към формирането на цената на дружествения дял. Когато продавачът на дружествени дялове не действа лично, а чрез упълномощено от него лице, приложение намират и правилата на ЗЗД относно представителството, включително забраната на чл.40 ЗЗД: представителят да не се споразумява във вреда на представлявания, под страх от недействителност на договора, като задължително тълкуване на разпоредбата се съдържа в постановеното ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, т.3. Ако обективният елемент на увреждането се изразява в неизгодни условия /цена/, при които е налице значителна несъразмерност на престациите, стои въпросът за критериите, от които следва да се изходи, за да се извърши преценка за съществуването му. Тази преценка не може да бъде основана на разпоредбата на чл.125 ал.3 ТЗ, тъй като последната не урежда сходна хипотеза. На първо място, тя е приложима при прекратяване на участието на съдружника в дружеството на изчерпателно посочените основания в чл.125 ал.1 и ал.2 ТЗ – при смърт или поставяне под пълно запрещение, изключване, прекратяване с ликвидация на съдружника – юридическо лице, обявяване в несъстоятелност, прекратяване на участието на съдружника с писмено предизвестие (без прехвърляне на дяловете); поради което има специален характер. На второ място, отговорност за възмездяването на дяловете на прекратилия участието си съдружник при горните условия носи дружеството, при това задължението му по чл.125 ал.3 ТЗ възниква по силата на закона, а не в резултат на сключен нарочен облигационен договор. Имуществените отношения с прекратилия участието си съдружник се уреждат въз основа на специално изготвен счетоводен баланс и по причина, че същите касаят вътрешните отношения между дружеството и съдружниците. В тази хипотеза пазарната стойност на дяловете, респ. стойността на чистото имущество на дружеството, е без значение, включително с оглед разликата между равностойност на дружествен дял по смисъла на чл.125 ал.3 ТЗ и вземане за ликвидационен дял по смисъла на чл.123 ТЗ. В отличие от горното, при продажбата на дружествени дялове, база за установяване на увреждането на представлявания в хипотезата на чл.40 ЗЗД, когато то произтича от продажната им цена, следва да бъде именно пазарната стойност на дяловете към момента на сключването на сделката, следователно практиката на ВКС по приложението на чл.125 ал.3 ТЗ в случая е неотносима. Изложеното представлява и отговор на правния въпрос, съобразно който следва да бъде разрешен спорът. ІІ. При така даденото разрешение, правилен е изводът на въззивния съд, че за извършването на преценка, дали атакуваната с иска по чл.40 ЗЗД сделка за продажба на дружествените дялове на И. С. в АРСЕНАЛ ЕООД е в нейна вреда, следва да бъде извършена съпоставка на цената, на която е сключен договорът за продажба на дялове, и тяхната действителна пазарна цена, определена по справедливи пазарни цени на активите на дружеството, намалени с неговите пасиви, към датата на извършване на сделката. С оглед горното неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че задачата на вещите лица при изследването на този въпрос е била неправилно поставена от съда, а именно – да се определи пазарната стойност на дружествените дялове на ищцата към момента на оспорената сделка. Неоснователни се явяват и доводите, че съдът не е взел предвид относимите стойности на оценените ДМА по историческа цена. Не могат да бъдат споделени и доводите за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на въззивния съд при съобразяване на заключенията (основно и допълнително) по назначената комплексна съдебно-счетоводна и съдебно-оценителна експертиза. Съобразно трайната практика на ВКС по приложението на чл.202 ГПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и страната да не е направила възражение срещу него, но е длъжен да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и съответствието му с установени с други доказателствени средства правнорелевантни факти. Независимо дали съдът възприема или не възприема експертното заключение, той трябва да изложи мотиви относно годността му като доказателствено средство. При наличие на няколко противоположни или различни по смисъл заключения, съдът на основание чл.202 ГПК е длъжен да изложи аргументи, защо възприема или не всяко едно от тях. В случая в съответствие с посочената по-горе практика въззивният съд е кредитирал едно от заключенията за пазарната стойност на активите на дружеството, като е мотивирал обосновано избора си, а извършените от него корекции в същото заключение не са направени в нарушение на процесуалния закон, тъй като не изискват специални знания. Съдът е съобразил оспорването на първоначалното заключение на вещите лица досежно оценяването на определени имоти, включително е отчел по-ниската цена на най-скъпия имот под № 23, като е приел, в съответствие с позицията на ответната страна, че същият следва да бъде съобразяван като такъв в груб строеж. Правилно съдът не е основал решението си на допълнителното заключение на вещите лица, с което безпричинно е била намалена пазарната оценка на определени активи, при използване на същите оценъчни методи. С оглед изложеното, крайните изводи на съда, че действителната пазарна стойност на дяловете в размер на 80 128 лв. многократно (около 160 пъти) надвишава продажната им цена, с което се доказва значителната нееквивалентност на престациите по договора от 11.11.2013 г. и така се обосновава увреждането на представлявания по смисъла на чл.40 ЗЗД, са законосъобразни и обосновани. Като неоснователни се преценяват и оплакванията в касационната жалба за недопустимост или евентуална неправилност на въззивното решение, постановено в частта по иска с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Доводите за тези пороци се черпят от мотивите на решение № 140/15.10.2015 г. по т.д.№ 2092/2014 г. на І т.о. на ВКС, при липса на идентичност между разгледания с него казус и този по настоящото дело. На първо място, несъстоятелно е становището на касаторите, механично изведено от посоченото решение, че ищцата би могла да се защити чрез предявяване на иск по чл.74 ТЗ, доколкото разпоредбата не е приложима за ЕООД. На следващо място в цитираното решение на ВКС приетият за недопустим иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е за установяване недопустимост на вписването, а не за установяване на вписването на несъществуващи обстоятелства. В случая последиците от уважаването на иска за недействителност на договора за продажба на дружествени дялове на основание чл.40 ЗЗД, съобразно постановките на т. 3 от ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС, са именно, че този договор изначално – от момента на неговото сключване - не е произвел правно действие, поради което вписаното прехвърляне на дяловете от капитала на АРСЕНАЛ ЕООД не е осъществено. Предвид изложеното, въззивното решение в тази част е както допустимо, така и правилно. В заключение, релевираните пороци на обжалваното решение не са налице, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260008/15.01.2021 г. на Варненския апелативен съд по в.т.д. № 543/2020 г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: