Р Е Ш Е Н И Е № 193 гр. София, 06 януари 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА МИХОВА ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря Марияна Петрова и с участието на прокурора Гебрев от ВКП като разгледа докладваното от съдия Грозева к. д. № 848/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. Ж. Г. – защитник на подс. А. Н. Х., по жалба на адв. М. Т. – повереник на частните обвинители -А. С., С. А., Х. А., Ю. А., С. М. и З. М. и по жалба на частните обвинители М. Н., С. М., С. Н., Н. Н., С. Н., Р. А. Ю. и Ю. Ю. чрез повереника им – адв. В. Н. срещу решение № 260021 от 27.08.2020 г. по внохд № 408/2019 г. по описа на Апелативен съд- Варна. В трите жалби е релевирано касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК –явна несправедливост на наказанието. Адв. Г. защитник на подс. Х., твърди, че при индивидуализиране на наказанието съдилищата са отдали предпочитание на генералната превенция, като са приели, че за поправянето на подсъдимия, следва да изтърпи ефективно наказанието „лишаване от свобода“. Според него те са пропуснали да отчетат процесуалното му поведение, отношението му към извършеното, здравословното му състояние и характеристичните данни, които комплексно позволяват извод, че за целите на чл. 36 от НК, въпреки тежкия резултат, могат да се постигнат, ако наказанието бъде отложено при условията на чл. 66 от НК. Според защитата са налице материалните предпоставките за приложението му и определяне на максимален изпитателен срок. Успоредно с това се настоява за намаляване на срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“. Алтернативно, ако съдът не намери основание за приложението на чл. 66 от НК, то да намали размера на определеното наказание лишаване от свобода. В жалбите на адв. Т. и адв. Н.- повереници на частните обвинители е направено искане за отмяна на решението и за връщане на делото на въззивната инстанция за увеличаване на наказанието лишаване от свобода, поради тежестта на извършеното престъпление и данните за личността на подсъдимия, който е наказван и за друго нарушение по ЗДП- управление на МПС, без свидетелство за правоуправление. Според касаторите определеното от въззивния съд наказание не е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК. В съдебно заседание пред ВКС частите обвинители не се явяват. Подс. Х. се явява пред ВКС и моли за намаление на наказанието. Адв. Г.- защитник на подс. Х. поддържа касационната жалба с всички развити в нея съображения за явна несправедливост на наказанието, като настоява за изменение на решението, за намаляване на наказанието и неговото отлагане при условията на чл. 66 от НК, тъй като подсъдимият е млад човек, с добри характеристични данни и тежко здравословно състояние. Адв. Н.- повереник на частните обвинители М. Н., С. М., С. Н., Н. Н., С. Н., Р. А. Ю. и Ю. Ю. предлага жалбата им да бъде уважена, тъй като наказанието на подс. А. Х. е несправедливо и не спомага за постигане на генералната и специална цел. Частният обвинител Е. А., със съгласието на майка си Т. А. се явява лично и заедно с повереника адв. С. заемат позиция, че жалбата на подсъдимия за намаляване на наказанието е неоснователна, тъй като с определеното наказание е постигната генералната превенция. Адв. Т. – повереник на частните обвинители А. С., С. А., Х. А., Ю. А., С. М. и З. М. изпраща писмено становище, с което моли за уважаване на депозираната от доверители му жалба по изложените в нея съображения за явна несправедливост на наказанието. Прокурорът от ВКП счита, че не е налице визираното в касационната жалба основание за отмяна на решението, нито такова за намаляване на наказанието. Според него наложеното наказание „лишаване от свобода“ е справедливо, съобразено с обществената опасност на деянието и на дееца. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и жалбите им, в пределите на своите правомощия по чл. 347, ал. 1 от НПК намери следното : Жалбите на подсъдимия, частните обвинители и техните повереници са неоснователни. С присъда № 61 от 8.10.2020 г. по нохд № 788/20 г. Окръжен съд –Варна признал подс. А. Н. Х. за виновен в това, че на 6.08.2028 г. на път първи клас 1-9 на км. 1193+700 на кръстовището на автомагистрала „Черно море“, обл. Варна, при управление на МПС л. а. „Фолксваген голф“ с ДК [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на С. С. Х. на 14 години, С. А. С. на 17 г. и средни телесни повреди на Е. Т. А., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. Б пр. 1 вр. чл. 54 от НК му определил наказание от дванадесет години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а от НК редуцирал с една трета и му наложил осем години лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим. На основание чл. 343 г от НК лишил подс. Х. от право да управлява МПС за срок от единадесет години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 1 645,64 лв. както и направените на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА разноски в размер на 1500 лв. за процесуалното представителство на частната обвинителка Е. А. със съгласието на майка й. Присъдата е била атакувана пред Апелативен съд- Варна по жалби на частните обвинители и на подсъдимия, където е образувано внохд № 408/19 г. С решение № 260021 от 27.08.2020 г. АС-Варна изменил присъдата като намалил размера на наложеното наказание на шест години лишаване от свобода, което след редукцията по чл. 58а от НК определил на четири години лишаване от свобода. Намалил срока на лишаването от право да управлява МПС от единадесет на седем години. Потвърдил присъдата в останалата част. Постановил полагането на медицински грижи за подс. Х. на основание чл. 40, ал. 4 от НК в местата за лишаване от свобода. Осъдил подсъдимия да заплати направени разноски за възнаграждението на адв. В. в размер на 1500 лв. По жалбата на подсъдимия Х. и защитата му След внимателния й прочит, настоящият съдебен състав не намери основание да сподели доводите, с които е защитено оплакването за явна несправедливост на наказанието. За да е налице соченото от касатора основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК следва да се констатира, че определеното не съответства на степента на обществената опасност на деянието и на дееца и че не може да постигне целите предвидени в чл. 36 от НК – да въздейства предупредително на останалите членове на обществото и поправително-превъзпитателно на подсъдимия. Съдържанието на процесуалния документ, съдържа несъгласие със становището на съда, че постигането на тези цели е несъвместимо с приложението на чл. 66 от НК и налага ефективно изтърпяване на наказанието. ВКС следва да припомни, че определянето на размера на наказанието и начинът на неговото изтърпяване са две самостоятелни мисловни дейности - първата е свързана с обсъждане на условията на чл. 54 и чл. 55 от НК, а втората - с наличието на материалните предпоставки на чл. 66 от НК. Едва след като съдът определи размера на наказанието, когато то е лишаване от свобода до три години и тогава, когато деецът не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, той преценява дали целите на чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати чрез отлагане изтърпяване на наказанието или се налага ефективното му изтърпяване. В конкретния случай съдът не е допуснал логически грешки в тази си дейност. Фактите в настоящото производство и личността на подсъдимия Х. не позволяват извод, че наказанието е прекомерно тежко и че при определянето му съдът не е взел предвид всички обстоятелства, които ако бяха съобразени, биха довели до определяне на по- ниско наказание. Първоинстанционното производство е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като подс. Х. е признал фактите описани в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства от съда, като е ползвал, тези събрани в хода на досъдебното производство. Първият факт, залегнал в обвинителния акт, който подсъдимият е признал е, че той е правоспособен водач от 12.03.2018 г. и че преди тази дата е санкциониран по административен ред за това, че на 7.12.2017 г. управлявал МПС без да има свидетелство за правоуправление. Подсъдимият е признал, че на инкриминираната дата управлявал МПС със скорост от 119 км. ч. при разрешена за пътния участък от 90 км. ч., като с него пътували С. Х. на 14 г., С. С. на 17 г. и Е. А. на 15 години. По пътя неговите приятели го „молили да намали и да кара по- бавно,“ но въпреки това той „продължил да натиска газта“. В следствие високата скорост, той загубил контрол над МПС и напуснал пътното платно, като се ударил последователно в няколко дървета. Клонът на едно от тях се забил в шията на С. С., след което автомобилът започнал да се върти и се отделил от земната повърхност, след което се приземил и паднал на една страна и продължил да се приплъзва. В този момент и при въртенето, от колата изхвърчала С. Х., която паднала в храстите от ляво на пътя. След преустановяване на движението на автомобила на около 100 метра от мястото, където напуснал пътното платно от него изпаднало тялото на Е. Т.. С оглед описаните в обвинителния акт факти, Окръжният съд е счел, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал.4 вр. ал. 3, вр с ал. 1 от НК и определил наказание от 12 години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а от НК редуцирал на осем години. Съдът е констатирал значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, както коментираните по- горе факти, така и събраните за подсъдимия данни за неговите „моралните“ качества- ранното му бащинство, неполагането на грижи за детето му и липсата на трудова ангажираност. Въззивният съд в решението си, изразил несъгласие с направената от първата инстанция преценка и извършил своя собствена, приемайки относителна тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства, измежду които откроил влошеното здравословно състояние на подс. Х. и намалил наказанието на 6 години лишаване от свобода или на четири, след редукцията по чл. 58 а от НК. При индивидуализиране на наказателната санкция, съдебният състав е подходил добросъвестно, без да е подценил или надценил значението на обстоятелствата, които характеризират личността на подсъдимия и деянието. Съобразил е, че подсъдимият е извършил едно нарушение по чл. 21 от ЗДП, че той е млад човек - бил е на 19 години към момента на деянието и че е с чисто съдебно минало. Акцентирал е на здравословния му статус, като е взел предвид материали по делото и назначената от него в хода на въззивното производство СППЕ, отбелязвайки, че независимо, че подс. Х. сам е причинил ПТП, то настъпилите за него увреди също имат значение при индивидуализиране на наказанието. Според заключението на СППЕ причинената черепно-мозъчна травма е довела до органично разстройство на личността – емоционална нестабилност и дистимен характер и до нарушения във волевите му способности. Увредила е познавателната дейност в сферата на планиране на собственото му поведение и социалните последици, което налага провеждане на пожизнено лечение. Тези обстоятелства съдът е причислил към групата на смекчаващите наказателната му отговорност. На следващо място, в практиката си ВКС никога не е отричал възможността, въпреки тежкия резултат от деянието, едно лице да бъде освободено от изтърпяване на наказанието, но този въпрос се поставя винаги в зависимост конкретиката по всяко дело и се преценява с оглед възможността за постигане целите на чл. 36 от НК. Цитираната от защитата практика касае напълно различна хипотеза, при която ВКС е изразил съгласие с извода на контролирания от него съд, че определеното наказание от две години лишаване от свобода е справедливо, но въпреки това въззивният съд не е направил обективна и комплексна оценка на всички факти „за да даде правилен отговор на наличието на третата предпоставка визирана в чл. 66 от НК“, а именно относно възможността превъзпитанието на подсъдимия да се постигне без да е необходимо той да постъпва в пенитенциарно заведение / Р. № 97/19 г. по н.д. № 280/19 г. на 1-во НО на ВКС/. В настоящия случай касационната инстанция счете, че размера на определеното наказание „лишаване от свобода“ от четири години е правилно отмерен и не се налага редукцията му, следователно не позволява обсъждане на възможността за неговото отлагане, на основание чл. 66 от НК. Лишена от основание е критиката, че въззивният съд не е взел предвид процесуалното поведение на подс. Х.. Последното би имало отношение при обсъждане на въпросите по чл. 54 от НК, ако подсъдимият е оказал съдействие още на досъдебната фаза на процеса чрез даването на подробни обяснения, с които е спомогнал за разкриването на обективната истина, в какъвто смисъл е разрешението дадено в т. 7 от ТР № 2/2009 г. на ОСНК на ВКС. В случая в разпита проведен на 30.04.2019 г. /л. 21 , т. 1 на ДП/ той не е дал обяснения по повдигнатото обвинение и е заявил, че няма спомен от инцидента. Признанието на фактите, описани в обвинителния акт е предпоставка за провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, за което е премиран на основание чл. 58а от НК с редуциране на наказанието му с една трета и поради това последното няма самостоятелно значение. Изложените до тук съображения, рефлектират и върху преценката на съда за справедливост на наложеното акцесорно наказание „лишаване от право да управлява МПС“, което въззивният съд е намалил от единадесет на седем години. В жалбата не е изтъкнато нито едно ново съображение, което да не е обсъдено от контролирания съд, налагащо допълнителното смекчаване на наказанието по чл. 343Г от НК. По жалбите на частните обвинители и техните повереници Двете жалби съдържат оплаквания срещу въззивния акт, които са сходни и позволяват да бъдат разгледани едновременно от ВКС. В тях се твърди, че определеното наказание от въззивната инстанция е прекомерно леко и не съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Поставен е акцент върху тежестта на вредоносния резултат – смъртта на две лица и средна телесна повреда на трето, пътували в лекия автомобил. Както не веднъж ВКС е имал повод да посочи тези обстоятелства са елемент от състава на престъплението, квалифицирано по чл. 343, ал. 4 от НК, за което подс. Х. е предаден на съд и не следва да бъдат обсъждани самостоятелно като отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като именно те определят по- тежкия престъпен състав и по- тежката наказателна санкция за извършеното деяние. За това възражението, че въззивният съд е подценил наличието на „множество отегчаващи отговорността“ обстоятелства е неоснователно. Допуснатото от подсъдимия нарушение по ЗДП, за което е бил санкциониран, преди придобиване на правоспособност, действително разкрива личността му в неблагоприятна светлина като водач на МПС, но то не е достатъчно да се твърди, че подсъдимият е лице с висока степен на обществена опасност. На следващо място, съществено значение в жалбите е отдадено на факта, че от деянието са пострадали две непълнолетни лица - на 14 г. и на 17 г., които са деца и внуци на частните обвинители - жалбоподатели, факт който несъмнено засилва емоционално оценката за деянието и натоварва с негативизъм преценката за неговия извършител. Обективността налага да се посочи, че възрастта на жертвите и пострадалите, не е сред критериите на законодателя за определяне на по- тежка наказателна санкция, тъй като тя не е съставомерен фактор при осъществяване на престъплението. В практика си, в изолирани случаи ВКС е защитавал обратното становище, но тогава, когато този факт има ясно отражение в съзнанието на дееца, при хипотези, когато на пътя или в близост от него се намира дете, което задължава водача да съобрази поведението си с изрична законова разпоредба в чл. 117 от ЗДП и др. В настоящия случай, пътуващите в автомобила, макар и непълнолетни, не се ползват със специална защита от закона. Макар подсъдимият да е бил наясно, че в автомобила с него пътуват непълнолетни лица, сам по себе си този факт не следва да се интерпретира като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като наказателния кодекс в раздел втори „Престъпления по транспорта и съобщенията“ защитава всеки човешки живот като висша ценност, без оглед на конкретната възраст. На следващо място от вниманието на съда е убягнало поведението на подс. Х. по време на деянието, което макар несъставомерно за самото деяние се явява укоримо с оглед преценката за личността на дееца. То се е изразило в проявеното безразличие, с което подс. Х. се отнесъл към молбите на пътуващите с него да намали скоростта на движение на лекия автомобил и в действията му по ускоряването й /факт, който е залегнал в обвинителния акт и е признат от подс. Х./. Именно високата скорост, липсата на опит и проявената самонадеяност са причините за настъпилия пътен инцидент и те са намерили своята вярна оценка при индивидуализация на наказанието, тъй като то е определено над минимума от три години - на шест години, респ. на четири години лишаване от свобода, с оглед приложението на чл. 58а от НК. На последно място, следва да се признае, че съгласно фактите описани в обвинителния акт, тримата пострадали са били без поставени предпазни колани, обстоятелство, което макар и да не от решаващо значение има своя принос за настъпване на обществено опасния резултат – за смъртта на С. Х. и средната телесна повреда на Е. А., тъй като и двете са изхвърчали от лекия автомобил по време на произшествието. Това обстоятелство подлежи на включване в групата на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства. Въпреки неотчитането му от съдебните инстанции по същество, то не дава основание за изменение на въззивния акт, поради пропуска да се отчете от контролирания съд като допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство поведение на подс. Х. по време на извършване на деянието. С това в двете групи обстоятелства по см. на чл. 54 от НК тези на смекчаващите и отегчаващите настъпва баланс, който не налага касационна намеса. Поради всичко изложеното до тук, ВКС не намери, че е налице явна несправедливост на наказанието, наложено на подс. Х., обуславящо наличието на касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, поради което жалбите и направените в тях искания следва да останат без уважение. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният Касационен съд , Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260021 от 27.08.2020 г. по внохд № 408/2019 г. по описа на Апелативен съд- Варна. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1 2.