Р Е Ш Е Н И Е №114 С., 08.10.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1641 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. Я. чрез пълномощника му адвокат Б. Ж. против решение № 197 от 19.11.2014 г., постановено по гр.д. № 502 по описа за 2014 г. на Апелативен съд-В., Гражданско отделение, с което е обезсилено решение № 1025 от 4.07.2014 г. по гр.д. № 1708/2013 г. на Окръжен съд-Варна и е прекратено производството по предявения от К. Д. Я. иск за признаване за установено, че Д. Г. Я. не е собственик на ½ ид.ч. от имотите по констативен нотариален акт за собственост № 122, том ХХІV, дело № 20835/1997 г. на нотариуса при В.. Д. Г. Я. оспорва касационната жалба чрез пълномощника си адвокат С. Х.. С определение № 191 от 14.05.2015 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, целящ опровергаване на презумпцията по чл.19, ал.3 СК-отм. Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване e относим към изводите на Апелативен съд-В., който, за да постанови решението си е констатирал, че в исковата си молба и в хода на производството, ищецът е твърдял, че с ответницата са бивши съпрузи и че по време на брака им е закупил право на строеж, а впоследствие са построени жилището и гаража, но изцяло с лични средства – дарение от майка му, при липса на принос на съпругата в придобиването, както и че при действието на презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 СК /отм./ след прекратяването на брака и на съпружеската имуществена общност, ответницата се легитимира като собственик на ½ ид.част от процесните имоти. Ищецът се е разпоредил със своята ½ ид.ч. от имотите след прекратяване на съпружеската имуществена общност преди завеждане на делото и предмет на иска по чл.124 ГПК е останалата ½ ид.ч., за която ответницата се легитимира понастоящем като собственик на базата на необорената презумпция. При тези констатации са изложени съображения, че интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. С отрицателния установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. Интерес съществува и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. Направен е извод, че в случая с твърденията на ищеца не се обосновава нито една от посочените хипотези, при които той би разполагал с правен интерес от воденето на иска за собственост, тъй като той твърди, че ответницата се легитимира като собственик на процесната идеална част от имотите по силата на презумпцията по чл.19, ал.3 СК /отм./, но не и че той самия се легитимира като собственик на същите понастоящем, защото към момента на подаване на исковата молба не е оборена презумпцията за съвместен принос. Опровергаването на презумпцията за съвместен принос обаче би било предмет на съвсем друг иск – този по чл.21 СК, който е положителен такъв за установяване, че ищецът е едноличен собственик на конкретна вещ и в производството подлежи на доказване, че ответницата не е участвала в придобиването на имотите, като се оборва презумпцията за съвместния принос. С евентуалното уважаване на отрицателния установителен иск за собственост срещу ответницата, правото на същата би било отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед всички възможни негови основания. Затова и при отричане на собствеността на ответницата, ищецът не би могъл да защити свое право /за собственост върху конкретна идеална част от имота/, защото в негова полза няма да бъде призната собствеността по силата на опроверганата презумпция за принос на другата страна. Т.е. на база на решението по иска, той не би се легитимирал като собственик на процесната идеална част от имота, за която ответницата се легитимира като собственик по силата на законовата презумпция. С оглед обосноваване интереса от завеждане на иска ищецът не е твърдял и бъдещо придобиване на права /оригинерно/, след отричане на правата на ответницата, т.е., че ищцата му пречи той да придобие имота. По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, целящ опровергаване на презумпцията по чл.19, ал.3 СК-отм. Съпружеска имуществена общност възниква върху вещи, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос на съпрузите – чл.19 при действието на Семейния кодекс от 1985 г. – отм., съответно – чл.21 от действащия Семеен кодекс от 2009 г. в случаите когато в имуществените отношения между съпрузите е приложим законовия режим на общност. Закона въвежда оборима презумпция за наличието на съвместен принос – чл.19, ал.3 СК от 1985 г.-отм., респ. чл.21, ал.3 СК от 2009 г. Оборването на презумпцията може да се извърши само по съдебен ред, както чрез предявяване на положителен установителен иск, че ищецът е собственик на определено вещно право, тъй като ответника няма принос в придобиването му по смисъла на чл.19, ал.2 СК от 1985 г.-отм., респ. чл.21, ал.2 СК от 2009 г. чрез влагане на средства, труд, грижа за децата и работа в домакинството, така и чрез предявяване на отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик, респ.съсобственик на определено вещно право, поради липса на принос в придобиването му по смисъла на чл.19, ал.2 СК от 1985 г.-отм., респ. чл.21, ал.2 СК от 2009 г. И чрез двата иска, ищецът, който се легитимира като приобретател в документа, обективиращ придобивно основание по време на брака, ще защити твърдяното от него еднолично придобиване на правото на собственост, респ. на друго ограничено вещно право, поради липса на принос на другия съпруг, опровергавайки презумпцията, че придобиването на вещи по време на брака е резултат от съвместния принос на съпрузите и респ. включването на вещното право в режима на съпружеска имуществена общност. И в двата случая предмет на доказване ще бъде липсата на принос във всичките му форми – средства, труд, отглеждане на децата и работа в домакинството – на съпруга-ответник по отношение на дадено вещно право. По основателността на касационната жалба: С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване следва, че изводът на Апелативен съд-В., че за ищецът, който е сключил договора за закупуване на правото на строеж по нотариален акт № 194, том ХХV, дело № 7094/1997 г. и на чието име е издаден констативен нотариален акт № 122, том ХХІV, дело № 20835/1997 г. за собственост на построените обекти, липсва правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за установяване, че ответницата не е собственик на процесната ½ ид.ч. от апартамента и гаража, поради липса на принос в придобиването им, е неправилен, поради което атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд. При новото разглеждане на делото Апелативен съд-В. следва да остави исковата молба по делото без движение за отстраняване на противоречието между обстоятелствената й част и заявения петитум. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за средствата, с които са придобити процесните имоти – правото на строеж и самото строителство са заплатени от майката на ищеца по предварителен договор с [фирма] и по допълнително споразумение между нея и дружеството имотите са прехвърлени на сина й К. Д. Я. безвъзмездно, с дарствено намерение. Според посочените твърдения ищецът претендира, че апартамента и гаража са негово лично имущество по смисъла на чл.20 СК-отм. и предмета на доказване е произхода на средствата и начина на придобиване на правата. Така наведената обстоятелствена част не съответства на заявения петитум да се установи, че ответницата не е собственик на ½ от имотите, тъй като липсва неин принос в придобиването им, доколкото в исковата молба не се твърдят обстоятелства, свързани с неполагането на труд, грижа за децата или работа в домакинството, а именно последните, наред с невлагането на средства са предмет на доказване по иска за липса на принос по смисъла на чл.19, ал.3 СК от 1985 г.-отм., респ. чл.21, ал.3 СК от 2009 г. от съпруга-ответник в придобиването на определено имущество. Разноските за настоящото производство следва да се присъдят от въззивния съд с оглед изхода на спора при новото въззивно разглеждане на делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 197 от 19.11.2014 г., постановено по гр.д. № 502 по описа за 2014 г. на Апелативен съд-В., Гражданско отделение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд-В.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: