Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  № 396                  София  20.05.2010  година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 май две хиляди и десета година в състав:                                         Председател: Ценка Георгиева                                              Членове:  Мария Иванова                                                               Илияна Папазова   При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  1324/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1* от 18.11.2009г., постановено по настоящото дело № 1324/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 142 от 12.06.2009г. по в.гр.д. № 192/2009г. на Смолянския окръжен съд. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос възможността за пенсиониране при условията на § 5 ПЗР на КСО дава ли право на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, или това право може да се упражни само от служителя – учител. Ответникът по касация ПГ „Христо Ботев” гр. З. не е изразил становище. За да се произнесе по поставения въпрос Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Както бе посочено по-горе касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на трайно установена практика на ВКС по въпроса за прилагането на § 5 ПЗР на КСО, с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото. След постановяване на определението за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд постанови решения по реда на чл. 290 и сл. ГПК, с които даде отговор на поставения въпрос. Съгласно ТР № 1/2009г., т. 2 решенията, постановени по реда на чл. 290 ГПК по уеднаквяване на съдебната практика за точното прилагане на закона и развитието на правото, имат задължителен характер за съдилищата. С решение № 22 от 23.02.2010г. по гр.д. № 3810/2008г. ІІІ г.о. на ВКС е прието, че с изменението на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ от 2001г. законът изостави изискването за придобиване на право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст и включи в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволняване по т. 10, и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. ВКС прие, че разпоредбата на § 5 ПЗР на КСО, отнасяща се само за учителите, е специална спрямо общата норма на чл. 68 КСО и при прекратяване на трудовото правоотношение с учител на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ право на работодателя е да съобрази изискването за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или с общата, или със специалната разпоредба от осигурителния кодекс. С въззивното решение са отхвърлени исковете на Т. Ч. за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата преди уволнението работа и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, с мотиви, че работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, при условията на § 5 ПЗР на КСО. Съдът е приел, че редакцията на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ след изменението по ДВ бр. 25/2001г. не обвързва правото на работодателя да прекрати трудовия договор на това основание с придобиване от работника или служителя на право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст. Достатъчно е да е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което и в хипотезата на § 5 ПЗР на КСО работодателят разполага с правото да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ. Предвид изложеното по-горе тълкуване на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ във вр. § 5 ПЗР на КСО следва да се приеме, че въззивното решение е правилно. Действащата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на Т. Ч. редакция на чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ дава право на работодателя да извърши уволнението на това основание и при осъществяване на предпоставките на § 5 ПЗР на КСО, чието наличие в случая не е било спорно. По изложените съображения решението следва да се остави в сила относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Касационната жалба включва оплаквания и по отношение на исковете за обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ. Искът за присъждане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за недадено предизвестие е предявен за сумата 1238 лв., а искът по чл. 224, ал. 1 КТ не е конкретизиран по размер, нито като период, за който се претендира обезщетението. Във въззивната жалба е посочено, че искането е за 2280 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил претенциите по съображения, че сумите са утвърдени за изплащане от работодателя. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение с мотиви, че изплащането на сумите е разпоредено със заповедта за уволнение, и ако все още не са изплатени, след влизане в сила на заповедта за прекратяване на трудовия договор, следва да бъдат изплатени. Намира, че към настоящия момент основанието, поради което се дължат тези обезщетения, все още не е влязло в сила. Решението в тази част е неправилно. Няма пречка с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 да се съединят за общо разглеждане и претенции по чл. 220, ал. 1 и по чл. 224, ал. 1 КТ, като следва да се отбележи, че за разлика от обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, което е в зависимост от изхода по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се дължи винаги при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от уважаването на иска за отмяната на уволнението. Неправилно въззивният съд е приел, че вписването в заповедта за уволнение на дължимите обезщетения е основание да се отхвърлят исковете. В тази насока от значение е наличието на извършено плащане, а не намерението за това. Поради нередовност на претенцията по чл. 224, ал. 1 КТ и за изясняване на въпроса извършено ли е след предявяването на иска плащане на претендираните обезщетения по представените платежни документи – при необходимост с помощта на вещо лице, което обстоятелство следва да се съобрази съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, в тази част въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото следва да се укаже на ищцата да уточни периода на претендираното обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ и да се съобрази задължителната практика на ВКС по прилагането на посочената разпоредба, дадена с решение № 948/21.12.2009г. по гр.д. № 3128/2008г. ІІІ г.о. ВКС за преодоляване на противоречива съдебна практика, с което е прието, че за периода от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяване на работника или служителя на предишната му работа, който период се признава за трудов стаж съгласно чл. 354, ал. 1, т 1 КТ, не възниква право на платен годишен отпуск и съответно не се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Относно претенцията по чл. 220, ал. 1 КТ следва да се съобрази разпоредбата на чл. 20 БКТД от 30.06.2008г. В останалата част, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на допълнителни трудови възнаграждения, решението правилно. Искът правилно е отхвърлен поради липса на доказателства за дължимостта на такива плащания. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ въззивно решение № 142 от 12.06.2009г. по в.гр.д. № 192/2009г. на Смолянския окръжен съд и потвърденото с него решение № 44 от 18.03.2009г. по гр.д. № 185/2008г. на Златоградския районен съд В ЧАСТТА, с което са отхвърлени исковете по чл. чл. 220, ал. 1 и по чл. 224, ал. 1 КТ на Т. А. Ч. против ПГ „Христо Ботев” гр. З.. ВРЪЩА делото в тази част на Смолянския окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата обжалвана част.   Председател:   Членове: