Р Е Ш Е Н И Е № 18 гр. София, 26.02.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря И. В., като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 753 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Предявена е редовна и допустима с оглед срока по чл.48 ал.1 ЗМТА и легитимацията на страните искова молба с правно основание чл.47 ЗМТА от Р. Й. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник – адв. С., срещу ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. с ЕИК[ЕИК] от [населено място], за отмяна на решение от 02.09.2016 г. по арбитражно дело № 6896/2016 г. по описа на Арбитражен съд „А. ЮСТИЦИАРУМ” С., с което ищцата е осъдена /солидарно с Д. К. Т./ да заплати на ответника сумата 4 817.47 лв., ведно с разноските по делото. Въведените с исковата молба основания за отмяна са относно липса на арбитражно споразумение между страните, неуведомяване и нарушено право на участие в арбитражното производство, пороци при конституиране на арбитражния орган, неарбитрируемост на спора /основания по чл.47, т.т. 2, 3, 4 и 6 от ЗМТА в редакцията му към момента на подаване на исковата молба – 10.11.2016 г./, в подкрепа на което са изложени конкретни обстоятелства. Ответникът, чрез пълномощника си мл. ю.к. П., с писмен отговор оспорва само основателността на исковата молба. Сочи, че между страните е налице валидно сключено арбитражно споразумение, което е породило компетентност на АС „А. ЮСТИЦИАРУМ” С. да разгледа и реши спора, производството е законосъобразно проведено и без нарушения, водещи до неговата отмяна. Излага подробно становище във връзка с изменението на чл.47 ЗМТА и др. свързани норми /ДВ, бр.8/2017 г./ в смисъл, че същото е ирелевантно за разрешаването на настоящото дело. Моли за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски – ю.к. възнаграждение. В о.с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и моли атакуваното решение да бъде прогласено за нищожно по съображения в представено писмено становище. Ответникът не изпраща свой представител в о.с.з. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна: С изменението на чл.19 ал.1 ГПК /ЗИДГПК - ДВ 8/2017 г./ е изключена възможността за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Съгласно § 6 ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ГПК, производствата по неарбитрируеми спорове се прекратяват. С § 8, т.5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл.47 ЗМТА, като е създадена новата ал.2, съгласно която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Извършените със ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017 г./ законодателни промени са приложими и към висящите пред ВКС производства по чл.48 ЗМТА за отмяна на арбитражни решения, постановени по потребителски спорове. Аргумент в тази насока е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т.3 от к.д. № 15/2002 г., че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият, а следващият факултативен стадий е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА пред Върховния касационен съд. След като към момента на влизане в сила на посочения ЗИД на ГПК защитата се е намирала в своя втори стадий и е налице неприключено производство по см. на § 6 от ПЗР, то валидността на решението е нужно да бъде преценявана съобразно действащите след изменението разпоредби на чл.19 ГПК и чл.47 ал.2 ЗМТА. С оглед съдържанието на посочените норми, следва да се приеме, че арбитражно решение по потребителски спор, предмет на молба за отмяна, заварена от посочените по-горе изменения, е нищожно и съдът, пред който делото е висящо, следва да прогласи тази нищожност. Допълнителни доводи за правомощието на ВКС в този смисъл е разпоредбата на ал.5 на чл.405 ГПК /ДВ бр. 8/2017 г./, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47, ал.2 ЗМТА. Процесуалноправната норма на чл.405 ал.5 ГПК има незабавно действие, което означава, че се прилага и за постановени преди влизането й в сила решения. По аргумент за по-силното основание, констатирането на нищожността на арбитражното решение е част от правомощията и на Върховния касационен съд, пред който е висящо исковото производство за неговата отмяна. От материалите по делото се установява, че с постановеното решение от 02.09.2016 г. по арб. дело № 6896/2016 г. по описа на Арбитражен съд А. ЮСТИЦИАРУМ С. е разрешен спор за дължими от ищеца суми по договор за потребителски кредит № [ЕГН] от 05.03.2014 г. Ищецът има качество на потребител по см. на § 13, т.1 от ДР на З., поради което и на основание чл.47, ал.2 ЗМТА следва да се прогласи нищожността на арбитражното решение в настоящата фаза от защитата в арбитражния процес. С оглед изхода от спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса от 218 лв., както и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА в размер на 598 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение от 02.09.2016 г. по арб. дело № 6896/2016 г. по описа на Арбитражен съд А. ЮСТИЦИАРУМ С.. ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд сумата 218 лв., представляваща държавна такса. ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ Е. [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. В. С. от ПАК – процесуален пълномощник на Р. Й. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] сумата 598 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 ЗА. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: