3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 34 [населено място], 22.01.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 7739 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. Ф. Ю. и С. Т. Ю. чрез пълномощника им адв. Д. срещу определение №2976 от 15.10.2013г. на Пловдивски окръжен съд постановено по ч.гр.д.№3091/2013г., с което е оставена без уважение частната им жалба срещу разпореждане от 12.07.2013г. по гр.д. №1594/2012г. на Пловдивски районен съд за връщане на въззивната им жалба поради невнасяне на държавна такса. В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно. Съдът е посочил, че държавната такса не е внесена нито до края на месец май, нито до постановяване на обжалваното разпореждане, без да отчете, че липсва произнасяне по искането за удължаване на срока за внасянето й, заявена като евентуално на искането за освобождаване от държавна такса. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя въпроса за задължението на съда да се произнесе по всички съществени въпроси по движение на делото, поставени в молбите на страните. На второ място е посочен въпроса за единните критерии при преценка социалния статус на лицата във връзка с освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал.2 ГПК. Третият въпрос е за задължението на съда да уведоми страната за произнасянето си по молбите за освобождаване от държавна такса и за продължаване на срока. Твърди се, че въпросите попадат в приложното поле на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Ответницата по частната жалба С. Р. взема становище за недопускане на касационно обжалване. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: С. Ю. и С. Ю. са подали въззивна жалба срещу постановеното от Пловдивски районен съд решение по гр.д.№ 1594/2012г. Съдът е изискал внасяне на държавна такса по жалбата в размер на 26,78лв. В срока за изпълнение на указанията на 18.05.2013г. жалбоподателите са подали молба по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса, като същевременно са поискали при неуважаването й срокът за внасяне на таксата да бъде продължен до края на текущия месец /май 2013г./. Молбата за освобождаване от държавна такса е разгледана от Пловдивски окръжен съд, който с определение от 28.06.2013г. е оставил молбата без уважение; посочил е, че определението не подлежи на обжалване. С разпореждане от 12.07.2013г. Пловдивски районен съд е върнал въззивната жалба поради неотстраняване на нередовностите й. С атакуваното определение № 2976 от 15.10.2013г. по ч.гр.д. № 3091/2013г. Пловдивски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба срещу разпореждането. Посочил е, че съдът не се е произнесъл изрично по молбата за продължаване на срока, но с разглеждането на искането за освобождаване от държавна такса в края на юни 2013г. е постигнато продължаване на срока по-дълго от поисканото /до края на месец май/. При преценка на изтъкнатите основания за допускане на касационно обжалване съдът счита, че такива са налице спрямо първия и третия въпрос, които могат да бъдат обединени в един - за задължението на съда да се произнесе по всички заявени от страната процесуални искания и да я уведоми за акта си. Вторият правен въпрос касае производството по освобождаване от държавна такса и не е свързан с причините, обусловили връщането на въззивната жалба, т.е. не е определящ за изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Съгласно чл. 7, ал.1 ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото, което включва своевременно разглеждане и разрешаване на заявените от страните искания. Според ал.2 на същата разпоредба съдът е длъжен да връчи на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Определението, с което се оставя без уважение молба за освобождаване от държавна такса подлежи на обжалване /виж т.5 на ТР № 1от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС/ и за него съдът е длъжен да уведоми страната, за да може да упражни правото си на жалба или ако не желае да обжалва - да предприеме действия по внасяне на таксата. При подадена молба за продължаване на срок съдът дължи своевременното й разглеждане, а страната е длъжна сама да следи за произнасянето по молбата, тъй като продълженият срок тече от изтичане на първоначалния - чл. 63, ал.2 ГПК. Затова изрично уведомяване на страната за продължаването не се извършва. Атакуваното с частната жалба определение на въззивния съд и оставеното с него в сила разпореждане на първоинстанционния съд са постановени при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е постановил определение, с което е отказал освобождаване от държавна такса, но е посочил, че то не подлежи на обжалване и не е уведомил молителите за акта си. Определението има преграждащ характер и подлежи на самостоятелно обжалване съгласно разясненията в горепосочения тълкувателен акт. Дори и да не бъде упражнено правото на жалба, то страната следва да е известена, че молбата й е отхвърлена и че ще настъпят указаните последици от невнасянето на държавна такса. На второ място, съдът не е разгледал искането на молителите за продължаване на срока за внасяне на държавна такса, заявено като евентуално - ако не бъде уважена молбата им за освобождаване от такса. Вярно, че поисканото от тях продължаване до края на текущия месец фактически е постигнато, тъй като съдът се е произнесъл по молбата по чл. 83, ал.2 ГПК в края на юни 2013г. Независимо от това, съдът дължи произнасяне по евентуалното искане, тъй като след отказа за освобождаване от такса се е сбъднало условието за разглеждането му и очакванията на молителите са били в тази насока. Като е върнал жалбата, без да уведоми молителите, че молбата по чл. 83, ал.2 ГПК не е уважена и без да се произнесе по молбата по чл. 63 ГПК първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт. С потвърждаването му въззивната инстанция е пренесла порока и в своя акт. Съобразно изложеното определението на Пловдивски окръжен съд и разпореждането на Пловдивски районен съд следва да бъдат отменени и делото върнато за първата инстанция за продължаване съдопроизводствените действия, които да започнат със съобщаване на определението за отказ за освобождаване от държавна такса. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2976 от 15.10.2013г. на Пловдивски окръжен съд постановено по ч.гр.д.№3091/2013г. по частната касационна жалба на С. Ф. Ю. и С. Т. Ю.. ОТМЕНЯ посоченото определение №2976 от 15.10.2013г. на Пловдивски окръжен съд постановено по ч.гр.д.№3091/2013г. и потвърденото с него разпореждане от 12.07.2013г. по гр.д. №1594/2012г. на Пловдивски районен съд за връщане на въззивната жалба на С. Ф. Ю. и С. Т. Ю. поради невнасяне на държавна такса. ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд за по-нататъшни процесуални действия в съответствие с указанията по-горе. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: