Р Е Ш Е Н И Е № 106 гр. София, 20.10.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Калин Софиянски, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 466 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от защитника на подсъдимия И. Р. А.. С присъда № 23 от 06.03.2020г. по НОХД № 518/2019г. състав на Пловдивски окръжен съд – Наказателно отделение е признал подсъдимия И. Р. А. за виновен в това, че в периода от 11.04.2018г. до 20.05.2018г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив без надлежно разрешително е придобил с цел разпространение рискови наркотични вещества и във вещеви склад в затвора - [населено място] без надлежно разрешително е държал с цел разпространение рискови наркотични вещества и високорискови наркотични вещества, както следва: На 11.04.2018г. в [населено място] без надлежно разрешително е придобил с цел разпространение от С. П. П. рискови наркотични вещества – 2645 броя таблетки с общо нето тегло 478.97 грама и съдържание на активен компонент клоназепам 2 мг. на таблетка и до 20.05.2018г. във вещеви склад в затвора [населено място] без надлежно разрешително ги е държал с цел разпространение. На 20.05.2018г. във вещеви склад на затвора - [населено място] без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – марихуана с нето тегло 4.230 грама и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 7.4 тегловни и хашиш с общо нето тегло 6.266 грама като на основание чл. 354а, ал.2, т.4 вр. ал.1, пр.1 вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и „б“ вр. чл. 26, ал.1 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от шест години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и глоба в размер на 20 000 лева. Със същата присъда А. е признат за виновен и за това, че на 20.05.2018г. във вещеви склад в затвора - [населено място] е държал подправени парични знаци в големи количества – 74 броя неистински банкноти с номинал от по 20 евро всяка като е знаел, че са подправени. На основание чл. 244, ал.2 вр. ал.1 НК и чл.54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което е групирал с наложеното му за предходното престъпление, в чието извършване го признал за виновен и е определил общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от шест години като е присъединил на основание чл. 23, ал.3 НК и наложеното наказание глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 24 НК е увеличил определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода с една година и е определил първоначален строг режим за неговото изтърпяване. В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от подсъдимия Пловдивски апелативен съд с решение № 82 от 23.04.2021г. по ВНОХД № 457/2020г. е потвърдил изцяло присъдата на Окръжния съд. Въззивният съдебен акт е бил обект на касационен контрол и с решение № 60143 от 30.09.2021г. на ВКС – НК, I НО той е бил отменен в частта, с която е потвърдена присъдата за това И. А. да е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „ б“ вр. чл.26, ал.1 НК, по приложението на чл. 23, ал.1 и ал.3 НК, чл. 24 НК и определяне първоначален режим на изтърпяване, в частта за разноските и веществените доказателства – предмет на престъплението по чл. 354а, ал.2, т.4 НК. Делото е върнато за ново разглеждане в отменените части от друг състав на Апелативен съд – Пловдив. В останалата си част въззивният акт е потвърден. При новото разглеждане на делото от второстепенния съд, след проведено съдебно следствие с назначаване и изслушване на допълнителна техническа експертиза, провеждане на разпити на свидетелите С. С., В. Т., П. Н., допълнителен разпит на св. Б. Р. и поставянето му в очна ставка с подсъдимия, изслушване обяснения от подс. А. и приобщаване по реда на чл. 281, ал.1 НПК на депозирани при предходното разглеждане на делото показания на А. Б., Апелативен съд – Пловдив, 2 наказателен състав с решение № 81 от 17.05.2022г. е изменил присъдата на Окръжен съд – Пловдив, съобразявайки се изцяло с прочита и указанията в решението на върховната инстанция, като я отменил в частта, в която И. А. е признат за виновен да е държал рискови наркотични вещества във вещевия склад на затвора -Пловдив в периода 11-12.04.2018г. Потвърдил е присъдата в останалата й част и е възложил на подсъдимия разноски в размер на 100.00 лева – възнаграждение за вещо лице по назначената пред въззивния съд допълнителна съдебно-техническа експертиза. Именно това решение се атакува пред настоящия касационен състав. В сезиращата жалба пространно се развиват аргументи за липса на доказателствена обезпеченост на разглежданото обвинение въпреки събрани и от въззивния съд доказателства. Отправят се упреци към контролирания състав за голословност при анализиране показанията на свидетеля С. С. и декларативност на позицията му за възприемане с доверие показания на други свидетели. Изводът си за неналичие на доказателства за съпричастността на подсъдимия към деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал.2 вр. ал.1 НК, касаторът базира на уклончивостта в заключението на съдебно-химическата експертиза относно сходността между намерените във вещевия склад рискови наркотични вещества и тези, владяни от св. С. П.. Недопускането на претендирана от защитата дактилоскопна експертиза на иззетите по делото веществени доказателства се коментира в жалбата като препятстваща възможността да бъде доказана невинността на А.. Определя като абсурдна възможността само подсъдимият да е притежавал ключове от процесното помещение – вещеви склад в затвора – [населено място]. Моли И. А. да бъде оправдан, делото да бъде върнато за ново разглеждане на първостепенния съд „в стадия на разпоредително заседание, за да бъдат изяснени всички неизяснени обстоятелства“ или бъде намален размерът на наложеното наказание. В съдебно заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия поддържа изцяло жалбата си с изложените в нея аргументи, преповтаряйки част от тях. Посочва, че според него не са изпълнени докрай указанията на предходния състав на Върховния касационен съд касателно отменителната част от решението. В заключение заявява, че наложеното на И. А. наказание е явно несправедливо, тъй като било изключително завишено и несъобразено с образователния ценз на клиента му. Прокурорът преценява жалбата на защитата като неоснователна. Обобщава изложените в нея аргументи като относими единствено към касационното основание - допуснати съществени процесуални нарушения, които самият той не съзира. Заявява позицията, че въззивният съд е дал ясен и обоснован отговор на всички възражения на защитата без да бъдат допуснати слабости в аналитичната му дейност. Въпреки липсата в жалбата на конкретни доводи за необходимост от по-леко наказание спрямо А., прокурорът декларира, че неговата „мащабна престъпна дейност“ в пенитенциарно заведение, амбицията му да снабди всички лишени от свобода с рискови наркотични вещества и наличието на предхождащи деянието осъждания, определя като несъответно по-леко наказание. Моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Подсъдимият И. А. поддържа позицията на своя защитник. При дадената му възможност за последна дума заявява, че е използван за „изкупителна жертва от администрацията на Пловдивския затвор“ и оставя решението в ръцете на съда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от защитника на подсъдимия и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима, но неоснователна. Описаната хронология на процесуалното развитие на делото рамкира като предмет на касационна проверка акта на въззивния съд, касаещ обвинението на И. А. по чл. 354а, ал.2, т.4 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ вр. чл.26, ал.1 НК и съпътстващите го приложения на разпоредбите на чл. 23, ал.1 и ал.3 НК и чл.24 НК, както и адекватния режим за първоначално изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. По отношение на обвинението за деятелност на подсъдимия, квалифицирана като престъпление по чл. 244, ал.2 вр. ал.1 НК, присъдата на Окръжен съд е влязла в сила с решението на ВКС-НК, I НО при предходното разглеждане на делото, поради което и изложените в касационната жалба доводи, касаещи това деяние, не следва да бъдат обсъждани. Всъщност всички сочени и сега аргументи са съдържими както във въззивната жалба, двукратно разгледана от Апелативен съд – Пловдив, така и в касационната жалба, по която е постановено частично отменително решение на върховната инстанция. На тези доводи е отговорено пространно и нееднократно от няколко съдебни състави, дали им и еднозначен отговор. Не на последно място, в преимуществената си част те касаят необоснованост на атакувания съдебен акт, което не е сред основанията, предмет на проверка от касационната инстанция. При тази ситуация вниманието на настоящия състав следва да бъде фокусирано върху претенции на защитата за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, свързани с превратно тълкуване на носената от доказателствените източници информация или липса на такова, което би препятствало възможността на контролиращия съд да прецени начина на формиране на вътрешното убеждение на контролирания. Наведени от касатора твърдения в тази насока са за пороци в дейността на Апелативния съд при анализ на показанията на С. С. и Б. Р., както и на останалите свидетели по делото. Тези твърдения са несъответни на обективираното в атакуваното решение. В него въззивният съдебен състав освен, че се е солидаризирал с направения от първия съд анализ, е изложил достатъчно ясни аргументи защо приема с недоверие твърдяното от св. С. С. и тази позиция се основава не на житейска логика, а на темпорално проследяване показанията на св. Р., за когото С. твърди, че пред относително немалък кръг лишени от свобода е коментирал, че е депозирал неверни показания пред органите на досъдебното производство, за да уличи подс. А. и за да извлече собствени облаги. Интерпретацията на съда на относимата доказателствена информация е вярна и логически последователна и позволява да се прецени начина на формиране на вътрешното му убеждение. Некоректни са изявленията на касатора, че атакуваното решение съдържа „голословни“ и „декларативни“ твърдения при анализа на свидетелските показания. Напротив, те са изследвани както за налични или не вътрешни противоречия, така и в контекста на останалите доказателствени източници, за да бъдат възприети като достоверни или игнорирани. Като контрапункт на възраженията на защитата, отправени и пред въззивната, и пред касационната инстанции, изразени единствено чрез субективната оценка, че е „абсурдно“ само подсъдимия А. да има достъп до склада, където са установени процесните рискови и високорискови наркотични вещества, е изложението в атакуваното решение, че това обстоятелство се установява както от показанията на свидетелите Т., Н. и Б., така и от изявленията на самия подсъдим в депозираните от него обяснения, че на 20.05.2018г. в хода на започналата по – рано полицейска операция по задържане на свидетелите П. и С., са довели подсъдимия А., лишен от свобода, за да отключи помещението на вещевия склад, където са намерени процесните наркотични вещества, неналични там към 13.04.2018г., когато складът е предаден от св. П. Н. в присъствие на комисия, за което е съставен и съответен протокол. Съответно на нейното съдържание, въззивният съд е разтълкувал заключението на назначената и изслушана от първия физико-химическа експертиза, установяваща сходство във вида на активния компонент, съдържим в държаните от И. А. таблетки и тези от св. С. П.. Наличието или не на външна съответност в коментираните таблетки рискови наркотични вещества – ривотрил, е ирелевантно към обвинението на подс. А., тъй като държаните от него във вещевия склад 2645 броя таблетки са придобити преди 20.05.2018г., когато св. С. П. с цел да разпространи на А. е държал в управлявания от него автомобил 13 344 броя таблетки – те са придоби по друго време и съхранявани при различни условия. Изследване на въпроса за сходността на таблетките би било относимо и задължително в ситуация, в която А. се защитава срещу обвинение за придобиване на 13 344 таблетки с надпис „ ROCHE 2“ от държалия ги с цел разпространение С. П. – обвинение, каквото не е и не би могло да му бъде предявявано по делото поради липсата на доказателствена обезпеченост. Настоящият касационен състав не възприема като препятстващ възможността да реализира линията си на защита отказът на съдилищата по фактите да назначат исканата перманентно дактилоскопна експертиза на намерените и иззети от вещевия склад веществени доказателства. Не всеки отказ на съда да бъде уважена претенция на страна за попълване на доказателствената маса априори нарушава нейните права, респективно препятства осъществяването им. Конкретния случай е именно такъв, като съдът мотивирано е отхвърлил претенцията, съобразявайки както немалкия времеви период между изземването на вещите и веществата и депозирането на претенцията за тяхното дактилоскопно изследване, така и наличието на други доказателствени източници, носещи отговор на въпроса, който се иска да бъде изследван. В касационната жалба не се излагат каквито и да било аргументи в подкрепа на тезата, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. Единствено в съдебното заседание защитата коментира, че поради образователния ценз на А. – завършено от него висше образование, срокът на това наказание /вероятно лишаването от свобода, а не глобата/ е завишен. По – високият образователен ценз на подсъдимия и неговата икономическа специалност, са мотивирали администрацията на затвора – Пловдив да му се довери и възложи да изпълнява функции на материално отговорно лице на вещевия склад в затвора. Именно там той е осъществил продължаваната престъпна дейност по придобиване и държане с цел разпространение на рискови и високорискови наркотични вещества. Апелативния съд правилно е преценил относимостта между смекчаващи и отегчаващи неговата наказателна отговорност обстоятелства в полза на последните, за да потвърди позицията на Окръжния съд както относно вида и размера на наложените наказания, така и относно приложението на разпоредбата на чл. 24 НК. Нееднородността на високорисковите наркотични вещества, немалкото количество на рисковите наркотични вещества – 2645 таблетки, държани от И. А. в поверен му да стопанисва склад с предоставен му едноличен достъп и то в пенитенциарно заведение, в което той изтърпява наказания лишаване от свобода, определят като напълно съобразен с неговата лична степен на обществена опасност отмерения срок от шест години лишаване от свобода, увеличен с една година при първоначален строг режим – увеличение, обусловено както от множествеността на деянията в рамките на продължаваната престъпна дейност, така и от осъществяване отново в коментирания склад на друго престъпление по държане на 74 броя подправени банкноти с отразен номинал 20 евро, за които е знаел, че са подправени. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81 от 17.05.2022г. по ВНОХД № 497/2021г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.