Р Е Ш Е Н И Е № 584 София, 29 декември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 10 декември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Ивета Анадолска при участието на секретаря Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 615/2010 година. Производството е образувано по искане на осъдения Н. Д. Н. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение от 19.04.2010 год. по в.н.о.х.д. № 347/2008 год. на Софийски окръжен съд. В искането, поддържано в съдебно заседание от процесуалния му представител, като основание за проверка на въззивния съдебен акт, са релевирани доводи за процесуална и материална незаконосъобразност. Претендирана е в алтернативна даденост отмяна на съдебния акт и упражняване правомощието по чл.354,ал.1,т.2,пр.последно НПК, респ.- връщане на делото за ново разглеждане. Частният обвинител и граждански ищец Б. не участва в настоящето производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за възобновяване на наказателното дело за основателно. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт, в пределите на искането, за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивното решение е изменена присъда №5 от 10.04.2008 год. по н.о.х.д. № 847/2007 год. на Б. районен съд, със смекчаване наказателно-правното положение на касатора-налагане на наказание при условията на чл.55НК-„пробация”, с определяне на двете задължителни пробационни мерки по чл.42а,ал.2,т.1 и т.2НК и намаляване размера на уважения граждански иск-на 800 лв. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на Н. Д. Н. за извършено престъпление по чл.129,ал.1НК и му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок по чл.66,ал.1 НК - три години. Предявеният граждански иск е уважен за сумата от 3 000 лв. По реда на чл. 301, ал. 1 т. 12 НПК, съдът се е произнесъл по направените по делото разноски. Искането на осъдения е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 19.04.2010год., а искането–постъпило във ВКС на РБ на 04.10.2010 год., т.е. в законоустановения, по смисъла на чл.421,ал.3 НПК срок. Разгледано по същество е основателно. Настоящата инстанция възприема част от възраженията, изтъкнати в искането, свързани с процесуалната незаконосъобразност на атакувания акт, а други намира за неоснователни.Не може да бъде възприето виждането на защитата, че инстанциите по същество не са извършили съвкупен анализ на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, във връзка с вида и механизма на причиненото телесното увреждане. Показанията на пострадалия и тези на Г. / еднопосочни и последователни по своя характер/, са оценени в контекста на писмените доказателства. Изводите на съдебно-медицинската експертиза, относно вида на телесното увреждане, механизма на причиняването му, разположението на лицата, участващи в конфликта, корелират изцяло с посочени по горе доказателства. Обясненията на подсъдимия досежно начина на причиняване на телесната повреда, са разгледани на фона на останалия доказателствен материал и не са кредитирани, предвид явното им противоречие с него/преди всичко с изводите на експертите-медици, които го изключват/. Взетото решение на съда е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на правнорелевантните обстоятелства, свързани със телесното увреждане и начина на причиняването му. Но доказателствата, подкрепящи защитната теза на осъдения - свидетелските показания на неговите родственици и изводите на съдебно-психиатричната и психологична експертиза не са проверени съвкупно с останалите и не са изложени достатъчно съображения, защо не са получили кредит на доверие, при заявената превратна и еднопосочна интепретация на доказателствения материал, на базата на която са изведени правните изводи за субективните измерения на престъпния състав. Основателен е доводът за нарушени процесуалните права на молителя, свързан с неизяснена фактическа обстановка по отношение динамиката на събитията-поведението на пострадалия, предхождащо инцидента. Възражения в същата посока, изтъкнати във въззивната жалба, свързани с силно раздразненото състояние на Николов,предизвикано от агресивните думи и действия на Б., са отхвърлени в твърде лаконичен, схематичен план от Софийски окръжен съд, което не е изпълнение на процесуалните изисквания на чл.339, ал.2 НПК. Доводите за “необоснованост” на съдебния акт и „непълнота” в доказателствената съвкупност, не подлежат на преценка, поради липсата на такива касационни основания в разпоредбата на чл.348 НПК. При липсата на пълен фактически анализ от въззивния съд, настоящият съдебен състав е лишен от възможността да прецени правилността на изведените правни изводи. Действително, не може да бъде споделено виждането, че причиненото на Б. телесно увреждане не покрива медико-биологичните признаци на средна телесна повреда, защото Инстатциите по същество са изградили правните си изводи в синхрон с т.11, абз.ІІ-ри на Постановление № 3/79г. на Пленума на ВС. Изслушаните съдебно-медицински експертизи, са категорични/ в рамките на своята компетентност/, че на пострадалия в резултат на нанесения му от подсъдимия удар с дръжката на вила/или мотика/ е причинено открито изкълчване на метакариофалангеалната става между предкитковата кост и фалангата на петия пръст, с което е затруднено движението на крайника за период по-дълъг от един месец. Но с това са изпълнени само част от задълженията на съда при извеждане на правилни правни изводи, относно осъществяването от обективна страна на престъпния състав. Поради липсата на аргументация при отхвърляне аналогичните въздражения за „силното раздразнено състояние” на Николов по време на извършване на деянието и това състояние, да е резултат от обидното, агресивно поведение на пострадалия, не би могло да се квалифицира правилно престъпното поведение на молителя. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на осъдения Николов следва да бъде уважено, като основателно, наказателното дело-възобновено и върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане, на стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото е необходим задълбочен, прецизен и съвкупен анализ на доказателствената съвкупност. Задължително е категорично и несъмнено установяване на правнозначимия факт -„афектното състояние” на молителя,/на базата на съдебно-психиатрична и психологична експертиза/, резултат ли е на думи или действия на пострадалия Б., преди възникналия конфликт, за да получат аргументиран отговор всички поставени по делото въпроси, свързани със субективната страна на престъпното деяние . Водим от горното и на основание чл.354,ал.3,т.2НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда възобновяването на въззивно решение от 19.04.2010 год. по в.н.о.х.д. № 347/2010 год. на Софийски окръжен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на въззивната инстанция, на стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: