Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  209   гр.София,  25 юни 2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА                   Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и девета година, в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ                               ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА                ЖАНИНА НАЧЕВА       при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Г.ИЛИЕВ наказателно дело № 186/2009 година     Производството е глава ХХІІІ НПК. Образувано е по касационни жалби на подсъдимите Ю. С. А. и Н. Д. М., срещу въззивно решение № 518/28.11.2008г. по внохд № 824/2008г. на Софийския апелативен съд. ВС касационната жалба и пред настоящият състав от защитата на подс. Н. М. , сe правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието - касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.т.1, 2 и 3 НПК. По същество се иска отмяна на решението и признаване на подсъдимия за невинен и при условията на алтернативност връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание. В жалбата на подс. Ю. А. и от неговата защита се поддържа довод за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Мотивира се становище, че с отмяната на приложението на чл.66, ал.1 НК въззивният съд е наложил явно несправедливо наказание. По същество се прави искане решението да бъде изменено, като се приложи институтът на условното осъждане. Прокурорът даде заключение, че при постановяването на решението не са допуснати претендираните нарушения на процесуалния и материален закон, които да налагат неговото изменение или отмяна, поради което касационните жалби следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Върховният касационен съд разгледа жалбите, провери решението с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл.347 – 348 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Софийският градски съд с присъда №12/15.05.2008г. по нохд № 3380/2006г. е признал подсъдимите Н. Д. М. и Ю. С. А. за виновни в това, че на 27.07.2005г. около 03,30 – 03,40 часа в гр. С., в градинката пред Майчин дом на бул.”Хр. Ботев” и ул.”Струга”, в съучастие като съизвършители, а подсъдимия М при условията на опасен рецидив, са отнели чужди движими вещи на обща стойност 735,80 лв. от владението на К. П. З. с намерението противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1, пр.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и „б” НК за подс. М. и по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК за подсъдимия А са осъдени както следва: -подс. Н. М. на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, -подс. Юлиан А. на три години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години. Със същата присъда подсъдимата Н. Д. П. е призната за невиновна и оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК. С обжалваното решение № 518/28.11.2008г. по внохд № 824/2008г. Софийският апелативен съд е изменил присъдата, по отношение на подсъдимия Ю. С. А., като е отменил приложението на чл.66, ал.1 НК и определил първоначален общ режим на изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода. Присъдата в останалата част е потвърдена.   По жалбата на подсъдимия Н. Д. М.   Доводът за допуснати съществени нарушения на процесуални правила - касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователен. При извършената проверка, касационният състав не установи нарушения на правилата, регулиращи доказателствената дейност на съдилищата по установяване на фактите. Спазени са процесуалните изисквания на чл.чл.13, 14, 107, ал.3 и 5 НПК, тъй като са били събрани и проверени възможните и необходимите доказателствени източници за установяване на фактите, включени в предмета на доказване по настоящето дело. Това е направено като по отношение на инкриминираното деяние, така и по отношение авторството на касаторите, като негови съизвършители. По несъмнен начин са установени фактическите положения от значение за правилното решаване на въпроса и за съставомерността на деянието. От фактическа страна по делото е изяснено, че на инкриминираната дата, след полунощ, касаторите са нападнали пострадалият К. З. , нанесли му побой и отнели синджир, плочка и пръстен изработени от злато на обща стойност 735.80лв. След като отнели вещите, придружени от св. Н се укрили в предварително наета стая в хотел „Юбилейна”, където били задържани с част от отнетите вещи. Въззивната инстанция правилно е възприела така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, защото обстоятелствата по чл.102 НПК са изведени от безпротиворечива по значение в частта за авторството и деянието доказателствена съвкупност. Мотивирала е убедително становище за това, че решаващите изводи на първостепенния съд, относно приетите за установени факти по делото и правната им оценка са законосъобразни и обосновани, а обективираното в обжалваната присъда вътрешно убеждение на съда е формирано при спазване изискване за пълнота, всестранност и обективност на анализът на доказателствените източници. В тази част въззивният състав е изпълнил и основното си задължение по чл.339, ал.2 НПК, обсъждайки направените възражения за допуснати от решаващия съд нарушения по фактите и закона, като отказите да ги приеме за основателни са убедително аргументирани. Констатираните пропуски при събирането и проверка на доказателствения материал, допуснати от първоинстанционния съд, са отстранени в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, чрез приемането на съдебно-оценителната експертиза и по повод претендирано от защитата нарушение на чл.284 НПК, предявяване на веществени доказателства. В тази част съображенията, че се касае за допуснати процесуални нарушения, отстраними във въззивното производство, се споделят от касационния състав. Въззивният съд е съпоставил, анализирал и оценил съобразно действителното му значение, събрания и проверен от двете инстанции доказателствен материал, което му е позволило да постанови решението съобразно изискванията на чл.14 НПК – по вътрешно убеждение и съобразно закона. Следователно, за допуснати нарушения на процесуалните правила, регулиращи оценъчната дейност на съда, не може да става въпрос. Въззивната инстанция, като е съобразила приетите за установени по делото фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, е направила аргументиран и убедителен отказ да възприеме поддържаната от защитата теза за отсъствие на авторство по отношение на подс. Марков. Настоящият състав, споделяйки изтъкнатите в решението съображения, намира, че при установените по делото обстоятелства относно съдържанието на инкриминираните действия, съдилищата са приложили закона правилно. С оглед така установените обстоятелства по чл.102 НПК, относно авторството на подсъдимите и възприетата съставомерност на извършеното деяние, искането за постановяване от касационния състав на оправдателна присъда е лишено от фактическо основание. То и не държи сметка за правомощията на касационния състав, който в никакъв случай не може да констатира други фактически обстоятелства, различни от онези, които са приети от инстанциите, обвързани със задължението да установят релевантната фактическа обстановка. В случая нарушения в доказателствената дейност на съдилищата не се установиха, поради което и не е налице основанието по чл.354, ал.1, т.2 НПК за постановяване на оправдателен диспозитив. Доводът за явна несправедливост на наказанието също се явява неоснователен. При определяне на наказанието съдът се е ръководил от пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, и взел предвид степента на обществена опасност на извършения грабеж и тази на касаторът, като негов автор, подбудите за извършването му, както и правилното определеното съотношение между наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Преценката за размера на наказанието е извършена и с оглед изискванията на разпоредбите на чл.35, ал.3 и чл.36, ал.1 НК. Настоящият състав счита, че при индивидуализацията на наказанието няма неотчетени обстоятелства, такива не са посочени и в касационната жалба, които да налагат допълнителното му намаляване, включително и при условията на чл.55 НК, поради което доводът за явна несправедливост на наказанието се прие за неоснователен.   По жалбата на подсъдимия Ю. С. А.   В касационната жалба се поддържа единствено довод за явна несправедливост на наказанието, изразяваща се в отмяна на приложението на чл.66, ал.1 НК и постановяване наказанието да се изтърпи ефективно – касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Настоящият състав намира, че при наличието на законова пречка за прилагане института на условното осъждане въззивният съд правилно е отменил чл.66, ал.1 НК и постановил ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода от три години. Това е така, защото през 2003г. касаторът е осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер за което не е реабилитиран към момента на извършване на грабежа. Не е налице и очевидно несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 НК, което да налага намаляване на наказанието, включително и при условията на чл.55 НК. Ето защо, доводът за явна несправедливост на наказанието се явява неоснователен. Предвид изложеното и като съобрази, че не са налице претендираните с касационните жалби отменителни основания, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 518/28.11.2008г., постановено по внохд № 824/2008г. на Софийския апелативен съд, с което е изменил присъда № 12/15.05.2008г. по нохд № 3380/2006г. на Софийски градски съд, като е отменил чл.66НК по отношение на подс. Ю. А. и постановил да изтърпи определеното му наказание от три години лишаване от свобода при първоначален общ режим, както и в частта с която е потвърдил присъдата. ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.