Р Е Ш Е Н И Е № 374 гр. София, 22.11.2010 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в открито заседание на двадесети септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова Велислав Павков при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 219 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 489 от 14.05.2010 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 4.07.2009 год. по гр. д. № 89/2007 год. на Софийски градски съд. Касаторката В. А. К. от гр. С., чрез пълномощника й адв. Р. Д., поддържа, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на направените изводи с искане за отмяната му или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ищците П. и Г. Р., чрез адв. Д. Ц. и Х., оспорват касационната жалба. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните и съгласно данните по делото, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение на Софийския районен съд по гр. д. № 7998/2004 год. в частта му, с която е отхвърлен ревандикационния иск на Г. и П. Р. против В. А. и вместо това е осъдил последната да им предаде собствеността и владението върху апартамент № 29, находящ се в гр. С., ул. 111, бл. 1-7, а сега бл. 266, вх. „Б”, етаж 3, кв. 12 в комплекс „О.”, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 79.53 кв. м., с избено помещение № 8, при описаните съседи, заедно с 6.342 ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че ответницата В. А., сега касатор, не е добросъвестен владелец на спорния апартамент и позоваването й на кратката придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС не може да се противопостави на предявения против нея иск от наследниците на бившия собственик на имота. Приел, че събраните гласни доказателства установяват обстоятелството, че тя е знаела, че собственик на апартамента е М. Р., както и че сключения от нея предварителен договор с друго лице – К. А. не е годно правно основание, по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Въззивният съд се е позовал и на данните в следственото дело № 922/99 год. относно участието й в целия процес на продажбата, осъществила се първо чрез сключване на нищожен договор по нот. акт № 121/94 год. /в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила/ от лице без пълномощно от собственика М. Р., и впоследствие продажбата по нот. акт № 135 от 19.01.95 год., от К. А., който не е бил собственик, поради което и не е могъл да й прехвърли това право. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос за преценката на доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, в обусловеност и с материалноправния въпрос за характера на владението на ответницата, позовала се на нотариален акт за покупко-продажба на имота № 135/95 год. Разпоредбата на закона и точното й прилагане са намерили израз в утвърдената съдебна практика по приложението й, като в случая въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и във връзка с доводите на касаторката. Последната се позовава на сключения договор за покупко-продажба с нот. акт № 135/95 год., откогато владее имота, както и на незнанието й, че праводателите й не са били собственици към този момент. В тази връзка е твърдяла и, че владението й не е било оспорвано, включително и от М. Р. до смъртта му на 10.03.2000 год., за което са ангажирани и доказателства. Тези доводи не са били обсъдени във връзка с ангажираните и събрани доказателства – писмени и гласни, а вместо това въззивният съд е отдал значение на сключения от ответницата и К. А. предварителен договор от 11.01.95 год., при участието на посредник, разпитан във въззивното производство /св. И., като е приел, че владението, основано на предварителния договор е недобросъвестно, тъй като е налице мнимо основание. В случая е налице сключен с нотариален акт № 135/95 год. договор за покупко-продажба, на което правно основание, годно да направи приобретателя собственик, касаторката е поддържала да владее имота, чрез сина й от 1995 год. и незнанието на купувача за принадлежността на правото на собственост у праводателя му, и то към същия този момент, е правнорелевантния факт за твърдяното от нея добросъвестно владение, по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Съображения от въззивната инстанция в тази насока не са изложени, което представлява съществено нарушение на процесуалното правило на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, което обуславя извод за отмяна на решението, като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане за произнасяне по поддържаното от ответницата възражение с оглед преценката на доводите й и събраните в тази насока доказателства. С оглед на горните съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивното решение от 4.07.2009 год. по гр. д. № 89/2007 год. по описа на Софийски градски съд, ІІ “г” г. о. и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: