3 Р Е Ш Е Н И Е № 111 Гр. София, 10 юни 2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МИРА НЕДЕВА с участието на прокурора СТЕЛИАНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАНОВА н. д. № 258/2021 година по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Сашо С. от АК – [населено място], защитник на подс. А. В. С., срещу решение № 260015/16.02.2021 година по в.н.о.х.д. № 613/2020 година на Апелативен съд – Пловдив, в която са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК и е поискано върховната инстанция да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК. В съдебното заседание подсъдимият С. не се явява и се представлява от друг защитник – адв. П. от АК Хасково, който поддържа заявените оплаквания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Във връзка с претенцията за нарушение на материалния закон се излагат съображения, че деянията по чл. 354а, ал. 1 НК по държане с цел разпространение и разпространение на високорискови наркотични вещества са извършени в един ден – на 10.11.2016 година, поради което не биха могли да бъдат квалифицирани като продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК и че контролираната инстанция е следвало да обсъди и хипотезите на чл. 26, ал. 3 и ал. 4 НК, тъй като деятелността на подзащитния му се изразявала основно в държането на такива вещества. Иска се преквалификация на деянието на С. по чл. 354а, ал. 3 НК с определяне на наказание по този по-лек състав, което да бъде още по-смекчено в сравнение с наложеното заради неразумната продължителност на наказателното производство и прилагането на чл. 68 НК, алтернативно - да се приложи чл. 9, ал. 2 НК поради явната малозначителност на деянието с оглед количеството и стойността на наркотичното вещество. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила атакуваното решение на Пловдивския апелативен съд като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, подадена в срока по чл. 350, ал. 2 НПК от процесуално легитимирано лице, срещу акт по чл. 346, т. 1 НПК, подлежащ на касационен контрол, е допустима и частично основателна. С потвърдената с обжалваното решение присъда № 26009/25.09.2020 година по н.о.х.д. № 1015/2019 година на ОС Пловдив подс. А. В. С. е признат за виновен в извършването на 10.11.2016 година в [населено място], на [улица] на продължавано престъпление по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, осъществено чрез две деяния – държане без надлежно разрешение с цел разпространение на високорискови наркотични вещества – 3,982 грама марихуана на стойност 23,89 лева и 0,338 грама амфетамин на стойност 10,14 лв. и разпространение без надлежно разрешение на високорисково наркотично вещество – 3,982 грама марихуана на стойност 23,89 лева, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК му е наложено наказание 10 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Общ“ режим и глоба в размер на 4000 лева. С присъдата С. е оправдан по обвинението за държане с цел разпространение на високорисково наркотично вещество – кодеин, а на основание чл. 68, ал. 1 НК е активирано изпълнението на наложеното по н.о.х.д. № 1538/2015 година наказание от 1 година лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при първоначален „Общ“ режим. Решаващите инстанции са приели от фактическа страна, която не се оспорва от касаторите, че на инкриминираната дата – 10.11.2016 година подсъдимият С. е държал в жилището си посочените високорискови наркотични вещества – марихуаната в салфетка, а амфетамина – в джоб на яке и че на същата дата, пак там, е продал на св. П. срещу 50 лв. марихуаната. При тези факти, квалифицирайки престъпната деятелност на подс. С. по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК инстанциите по същество неправилно са приложили закона. Продължаваното престъпление е форма на усложнена престъпна дейност, при която две или повече деяния осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. За разлика от него, съставите на престъпленията, които визират различни форми на изпълнителното деяние, каквото е престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, а например и това по чл. 339, ал. 1 НК, са единни, макар и при усложнена конструкция, позволяваща да бъде осъществена една или повече от тези форми за постигане на престъпната цел – увреждане на обществените отношения, защитени от съответния престъпен състав. Касае се за единна дейност, обхваната от едно решение и субективно отношение на дееца, свързана и цялостна, независимо от отделните прояви, включени в нея (Р-318-14-ІІ, Р-135-19-ІІІ, Р-262-17-ІІ, Р-286-19-ІІ, Р-189-20-І и др.). Затова, когато различните форми на изпълнителното деяние са осъществени на една и съща дата, не са налице два от обективните признака на продължаваното престъпление – да се касае за отделни деяния и те да са извършени през непродължителен период от време (вж. п. І, т.1. и п. ІІ, т. 8 на Тълкувателно решение № 3/15.02.1971 година на ОСНК). Фактологията по делото сочи, че подсъдимият С. е осъществил две от възможните форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, осъществени на едно и също място и на една и същата дата, а не две отделни деяния, реализирани при условията на чл. 26 от НК. Допуснатото нарушение на материалния закон може да се отстрани в касационното производство, тъй като не изисква установяването на нови фактически положения. Неоснователно е искането на касаторите за преквалификация на деянието на подс. С. по чл. 354а, ал. 3 НК. Престъпният състав по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК включва две възможни форми на изпълнително деяние – придобиване и държане без разрешение на високорискови наркотични вещества. Осъщественото от подс. С. разпространяване на високорисковото наркотично вещество марихуана, което практически доказва и специалната цел, с която е държал предмета на престъплението, изключва възможността престъпната му деятелност да бъде квалифицирана по този по-лек престъпен състав. Наложеното на подс. С. наказание не е явно несправедливо. То е определено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер чувствително под специалния минимум от 2 години на предвиденото за престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК наказание лишаване от свобода – 10 месеца и под минимума на кумулативно предвиденото наказание глоба, като инстанциите по същество са взели предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, включително количеството и стойността на предмета на престъплението, а така също и продължителността на наказателното производство, което е извън границите на разумния срок при положение, че конкретното наказателно производство не се отличава с някаква фактическа и правна сложност. Не са налице основанията за прилагане на чл. 9, ал. 2 НК, каквото е искането на касаторите. Независимо от малкото количество и ниска стойност на предмета на престъплението, не може да се коментира, че деянието на подс. С. е малозначително. Подсъдимият е осъществил две от възможните форми на изпълнителното деяние – както държането на високорискови наркотични вещества, които са и от различен вид, така и разпространяването на едно от тях. Престъпленията с предмет наркотични вещества с оглед на честотата на извършването им и последиците, които могат да имат за общественото здраве, са с висока степен на обществена опасност. Висока е и лична степен на обществена опасност на самия подсъдим, по отношение на който вече е упражнявана държавна принуда именно за точно този род престъпления, но дори наложеното условно наказание лишаване от свобода не е постигнало своята цел и новото деяние е извършено в установения изпитателен срок. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2, вр . чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение № 260015/16.02.2021 година, постановено по в.н.о.х.д. № 613/2020 година по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена присъда № 26009/25.09.2020 година по н.о.х.д. № 1015/2019 година на ОС Пловдив и преквалифицира деянието на подс. А. В. С. от такова по чл. 354а, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК в такова по чл. 354а, ал. 1 НК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.