Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29

гр. София, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3396 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 261423/21.06.2021 г., подадена от А. Я. О., И. М. А., Н. М. А., С. М. А., М. М. Д. и И. А. А., чрез адвокат Р. Н., срещу решение № 260061 от 20.05.2021 г. по гр. д. № 8/2021 г. на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено решение № 260516 от 18.11.2020 г. по гр. д. № 1832/2019 г. на Районен съд – Силистра, с което е признато за установено по отношение на А. Я. О., И. М. А., Н. М. А., С. М. А., М. М. Д. и И. А. А., на основание чл. 108 ЗС, че Р. М. В. и Н. В. В. са собственици на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 49, т. 20 по описа на СВ - Силистра за 2013 г., на част от имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-66/2.06.2008 г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица], която част е с площ от 17 кв. м и е разположена между североизточната стена на сграда с идентификатор **** и [улица](която част е обозначена в скица на вещото лице, неразделна част от решението, като „спорните 17 кв.м.“), и А. Я. О., И. М. А., Н. М. А., С. М. А., М. М. Д. и И. А. А. са осъдени да предадат на Р. М. В. и Н. В. В. владението върху тази част, както и са отхвърлени насрещните искове, предявени от А. Я. О., И. М. А., Н. М. А., С. М. А. и М. М. Д. срещу Р. М. В. и Н. В. В., за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесните 17 кв. м, описани по-горе, на основание давностно владение, започнато от А. Я. О. и наследодателя на останалите ищци по насрещните искове М. А. А. през 1975 г.
Въззивният съд е посочил, че по делото са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 124 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС. Ищците по основния иск Р. М. В. и Н. В. В. твърдят, че са собственици в режим на СИО на имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 262 кв. м (описан по-горе), който закупили с нот. акт № 177/30.10.2013 г. Прехвърлители по покупко-продажбата били родителите на Р. - И. П. А. и М. Г. А., които в предходен етап придобили имота с нот. акт № 34, т. 2, д. № 320/1958 г., обективиращ извършена на 17.04.1958 г. покупко-продажба на 280/476 ид. ч. от дворно място с обща площ от 476 кв. м, находящо се в [населено място], [улица], съставляващо парцел І, пл. № *, кв. 66 (който парцел се състои от имоти пл. №№ * и *), заедно с реалната собственост върху сграда за живеене, разположена в южната част на парцела откъм съседката Е. А. (чийто имот е бил южна граница на парцела). Ответниците оспорват собствеността на ищците върху спорните 17 кв. м, разположени между североизточната стена на тяхната сграда с идентификатор **** и североизточната граница на имота на ищците с [улица], твърдейки, че именно те са собственици на тази площ, тъй като тя е част от собствения им имот с идентификатор *** и освен това се владее от тях (съответно от праводателя им) от закупуването на имота до момента. Легитимират се като собственици с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез ОбНС по ЗСГ № 16, т. 1, д. № 21/1975 г., с който на 13.01.1975 г. М. А. А. и А. О. са закупили от Т. А. Я. дворно място с обща площ от 187 кв. м, находящо се на [улица], образуващо парцел *, пл. № *, кв. 117 по плана на [населено място], заедно с изградените в него постройки, идентично с имот с идентификатор *** по КККР.
Въззивният съд е посочил, че по делото не се спори, че след смъртта на М. А. А. негови наследници се явяват преживялата го съпруга А. Я. О. и останалите ответници по основния иск И. М. А., Н. М. А., С. М. А., М. М. Д. и И. А. А., които са негови деца.
Приел е за установено следното:
С влязло в сила на 7.04.2011 г. съдебно решение по гр. д. № 1241/2009 г. на Силистренския районен съд е отхвърлен иск на А. О. и съпругът й М. А. А. срещу праводателите на ищците (М. Г. А. и И. П. А.) за признаване за установено, че северозападната граница на собствения им имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 187 кв. м, преминава на 1.5 м северозападно от собствената им сграда с идентификатор ****, а не по протежение на тази сграда, както и иск за осъждане на ответниците да премахнат оградата, чрез която са заградили и присъединили към собствения си имот с идентификатор *** пространството, разположено северозападно от сграда с идентификатор ****. През 2012 г. праводателите на ищците са инициирали административна процедура за изменение на кадастралната карта досежно границата на техния имот и имот с идентификатор *** (отреден за улица и собственост на [община]), която се налагала поради обстоятелството, че частта от техния имот, разположена между североизточната му граница с [улица], е отразена в кадастралната карта като собственост на общината. Процедурата по изменението е финализирана със заповед № КД-14-19-234/20.08.2012 г. на началника на СГКК - Силистра. Ищците твърдят, че именно тази част от имота им, предмет на административната процедура, с площ от 17 кв. м, както и част от самата улица, са оградените от ответниците с телена мрежа, която следва североизточната граница на имота им и стига до края на сграда с идентификатор **** до ъгъла с [улица]. Този факт не се оспорва от ответниците, но последните твърдят, че именно те са собственици на спорните 17 кв. м, тъй като площта е част от техния собствен имот и се владее от тях (съответно от праводателя им - техен съпруг и баща), непрекъснато от закупуването на имота до момента, като владение върху тази част е осъществявала и тяхната праводателка за период от 10 г. преди прехвърлителната сделка през 1972 г. От съдебно-техническата експертиза по делото се установява, че първоначално (съгласно топографо-геодезически план от 1957 г. и кадастрален и регулационен план на града, одобрен със заповед № 4672/30.07.1958 г.), имотната граница между имотите на страните (на ищците - имот с идентификатор ***, а по плана от 1958 г. имот пл. № *, и на ответниците - имот с идентификатор ***, а по плана от 1958 г. имот пл. № 1989), е преминавала по северозападната и след това по североизточната стена на сграда с идентификатор ****, а регулационната граница между двата парцела (седми - на ищците и осми - на ответниците) се явявала права линия, перпендикулярна на улицата (сега [улица]), преминаваща на 1.5 м от северозападната стена на сграда с идентификатор ****, т.е. по силата на този регулационен план част от имота на ищците, включваща и процесните 17 кв. м, е била придадена към отредения за ответниците парцел, като според вещото лице дворищната регулация по този план не е приложена. По кадастралния и регулационен план на града, одобрен със заповед № 991/17.08.1994 г., имотите са получили нови кадастрални номера - имот № *1 (на ответниците) и имот № * (на ищците), като границата помежду им наподобява регулационната граница по неприложения дворищнорегулационен план от 1958 г. - перпендикулярна на [улица]линия, преминаваща на 1.5 м от северозападната стена на сграда с идентификатор ****. Със заповед № 528/22.04.1999 г. е одобрено изменение на кадастралния план на двата имота, като границата между тях е променена по северозападната и след това по североизточната стена на сграда с идентификатор ****, без да достига края на сградата, като тази заповед е била обявена за нищожна със съдебно решение № 8281/11.06.2012 г. по адм. д. № 2422/2012 г. на ВАС. Според кадастралната карта на гр. Силистра, одобрена със заповед № РД-18-66/2.06.2008 г. на изп. директор на АГКК, границата между двата имота преминава по северозападната стена на сграда с идентификатор **** в имота на ответниците, перпендикулярно на [улица](т.е. без процесните 17 кв. м да са отнесени към имота на ищците). Чрез заповед № КД-14-19-234/20.08.2012 г. на началника на СГКК - Силистра е одобрено изменение на кадастралната карта, според което границата между двата имота преминава по северозападната, а след това по североизточната стена на сграда с идентификатор ****, без да стига до края на сградата, т.е. според това изменение спорната площ попада в границите на имота на ищците с идентификатор ***.
Окръжен съд – Силистра е приел, че правилно първоинстанционният съд е съобразил, че съгласно чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ (отм.), действал към момента на одобряване на регулационния план на [населено място] от 1958 г., собствеността на придадените по дворищнорегулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план. Така предвиденото придобивно основание се съпровожда от прекратително условие, въведено чрез § 72, ал. 2 ППЗПИНМ - ако до деня на предложението (нареждането) за изменението придаденият имот не е бил зает по законния ред или дължимото за него обезщетение не е било изцяло или отчасти изплатено. В този случай проектът за нов регулационен план се изработва въз основа на първоначалното (преди регулацията) положение на недвижимите имоти, поради което следва да се приеме, че придобитото по регулация право на собственост върху придадените към имота части от съседни недвижими имоти се погасява. Същото разрешение възприема и чл. 33, ал. 2 ЗТСУ (отм.), според който при изменение на дворищнорегулационен план на основанията, посочени в т. 1 или 3 на предходния член, парцелните граници се приемат за имотни граници, ако до деня на откриване на производството за изменението придадените имоти са били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено при условията, посочени в правилника за приложение на този закон. Въззивният съд се е позовал на заключението на вещото лице, съгласно което регулационният план от 1958 г. (както и следващите регулационни планове) не са били приложени, и е направил извод, че неговото вещноправно действие е отпаднало и придадената от имот № 1990 (на ищците) към имот № 1989 (на ответниците) част е престанала да бъде собственост на последните, а се е върнала в патримониума на своите предишни притежатели М. Г. А. и И. П. А.. В плана от 1994 г. границата между двата съседни имота, включени в общ парцел № 5, твърде наподобява регулационната граница по плана от 1958 г., въпреки неприложената регулация по този първоначален план. В тази връзка въззивният съд е отразил, че не възприема довода на И. А., че отразената от вещото лице липса на данни за прилагане на дворищната регулация през 1958 г. и 1984 г. най-вероятно се дължи на недостатъчно прецизно водене на документи от длъжностните лица и съхранението на документи в архива от преди повече 80 години, от които да може да се установи евентуално уреждане на регулационните сметки и поради това не следва да се приема, че сметките по регулация са останали неуредени. Приел е, че след като липсват данни за уредени сметки по регулация, в тежест на ответниците по исковата молба е да докажат, че са уредили сметките си по регулация, но такива доказателства не са налице по делото.
Окръжен съд - Силистра е споделил изводите на първоинстанционния съд, че изменението от 1999 г. на сгрешения кадастрален план от 1994 г. (макар и впоследствие отменено от ВАС) е съобразило действителната граница между двата съседни имота, която понастоящем, след отпадане на отчуждителното действие на последния регулационен план от 1994 г., прогласено в § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ, следва да се приеме и като регулационна граница между тях. Действащата към настоящия момент кадастрална карта на [населено място], след изменението й със заповед № КД-14-19-234/20.08.2012 г. на началника на СГКК – Силистра, правилно отразява границата между имотите на страните съобразно техните, съответно на праводателите им, титули за собственост, като спорната част от 17 кв. м попада в очертанията на имота на ищците, където се е намирала и към момента на приемането на кадастралния план от 1958 г.
Окръжен съд – Силистра е намерил за несъстоятелен довода на А. Я. О., И. М. А., Н. М. А., С. М. А., М. М. Д. и И. А. А., че заповед № КД-14-19-234/20.08.2012 г., издадена на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 и чл. 54 ЗКИР и заповед № РД-13-59/16.03.2012 г., е в нарушение на цитираните текстове и не е съобщена на ответниците по делото, като заинтересовани страни, за да могат да я обжалват, а и тя е нищожна, не ги обвързва и няма правни последици, като е посочил, че последните не са заинтересовани лица, имащи право да оспорват въпросния административен акт, тъй като не са вписани в КРНИ като собственици на един от двата имота - обект на изменението. Посочил е и че кадастралната карта, съответно заповедите за нейното изменение, не обосновават вещни права, поради което и не биха могли да учредят такива, за разлика от останалите основания, които законът регламентира като годни да породят вещни права. Намерил е за правилни изводите на Районен съд - Силистра, че такова основание се явяват приложените преди изтичането на сроковете по § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ регулационни планове, каквито тези от 1958 г. и от 1994 г. всъщност не са, поради което макар да придават спорната площ от 17 кв. м от имота на ищците към този на ответниците, вещноправният им ефект е отпаднал по силата на цитираната по-горе нормативна уредба. В този смисъл, валидността на заповед № 528/22.04.1999 г. (обявена за нищожна), както и на оспорената по делото заповед № КД-14-19-234/20.08.2012 г. на началника на СГКК - Силистра не би могла да се отрази върху вещните права на страните по отношение на спорните 17 кв. м.
Във въззивното решение е отразено и че поставената от праводателите на ищците метална ограда не обхваща спорната площ от 17 кв. м, която освен това към момента е заградена от ответниците с телена ограда, препятстваща достъпа на трети лица, включително и на ищците, до тази част от дворното им място.
Окръжен съд – Силистра е визирал, че съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД давността спира да тече докато трае съдебния процес. Заключил е, съобразявайки в съвкупност всички доказателства по делото, че в конкретния случай спорната площ е била завладяна от ответниците най-рано през 2010 г., а исковата молба за установяване собственическите права на ищците и предаване владението върху същата площ е предявена в PC - Силистра на 26.11.2019 г., т.е. преди да изтече регламентираният в закона 10-годишен давностен срок. Приел е, че няма основание да се направи извод, че владението на ответниците е започнало непосредствено след премахването на дървената ограда на техните съседи, т.е. преди ограждането на тази част от имота с телена ограда, тъй като по делото липсват доказателства, установяващи начин, по който се е осъществявала фактическата им власт през този период - за конкретни прояви на ползване и фактическо държане на частта от имота преди неговото ограждане. Ето защо е намерил за неоснователно възражението на ответниците, че са придобили процесната част от имота на ищците по давност.
Същевременно въззивната инстанция е намерила за недопустимо направеното от И. А. А. възражение за нищожност на нот. акт № 49, т. 20 по описа на СВ - Силистра за 2013 г., от който ищците черпят собственическите си права, съгласно което възражение прехвърлителката И. П. А., действаща лично и като пълномощник на другия прехвърлител, е потвърдила изявлението си чрез полагане на отпечатък от палеца си, без в документа да се отбележи причината, поради която не е могла да положи подпис - неграмотност или здравословен проблем. Окръжен съд – Силистра е изложил, като се е позовал и на практика на ВКС, че И. А. няма правен интерес от предявяването на такова възражение, тъй като евентуалната нищожност на договора не би рефлектирала върху неговите материални права; с нищожността на сделката правата по нея нито биха преминали в неговото имущество, нито биха обусловили съдържанието на други негови материални права, поради което същата не засяга по никакъв начин неговата правна сфера и не съществува основание, което да обоснове правото му да се позовава на нейната невалидност.
За несъстоятелно е намерено позоваването на изтекла в полза на праводателката на ответниците - Т. А. Я., още през 1972 г., придобивна давност. Съгласно наведените твърдения същата се е снабдила с нотариален акт за част от дворно място, но с размери 205 кв. м, а впоследствие по силата на покупко-продажба, материализирана в нот. акт № 10/1975 г., ответниците по ревандикационния иск и ищци по насрещния иск са закупили 187 кв. м, в които не са включени 17 кв. м, предвидени за отчуждаване от Общината, но оттогава и понастоящем имотът се владее от тях. Въззивният съд е посочил, че разликата в площите между двата нотариални акта всъщност се дължи на факта, че в нотариалния акт на Т. Я. е описана площта не на имот с пл. № *, а на парцел *, който е отреден за този имот. Описанията в двата нотариални акта са направени съгласно кадастралния и регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № 4672/30.07.1958 г., действаща към 1972 г. и 1975 г. Визирал е, че кадастралният план е този, който отразява действителните характеристики на недвижимите имоти, включително граници, площ, местоположение и т.н., а регулационният план отразява предвиждания, чието реализиране става при определени условия, а именно прилагане на регулацията чрез спазване и провеждане на съответните законоустановени процедури. При действието както на ЗУТ, така и на предхождащите го закони, уреждащи регулацията, регулационните граници стават кадастрални (имотни) граници, само когато регулацията е приложена, а в настоящия случай тя не е приложена, и поради това правилно и законосъобразно имотът в титула за собственост на въззивниците е описан с площта по кадастрален, а не по неприложен регулационен план, като съответно приобретателите на имота, описан в нотариалния акт от 1975 г., са заплатили сума, съответстваща на посочената в него квадратура, и съответно са придобили собствеността върху имота с тази квадратура.
Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочат, че Окръжен съд - Силистра не е изяснил въпроса откъде идва увеличението на площта на ПИ с идентификатор ***, собственост на ищците, като липсват доказателства в тази насока и вещото лице по съдебно-техническата експертиза не дава отговор на този въпрос, т.е. на какво основание се увеличава площта, предвид обстоятелството, че границата между имотите на страните до 2008 г. по КККР преминава по северозападната стена на сграда с идентификатор ****1 в имота на ответниците, перпендикулярно на [улица], без процесните 17 кв. м да са отнесени към имота на ищците. С издаване на нищожната заповед № КД-14-19-234/20.08.2012 г. на началника на СГКК е одобрено изменение на кадастралната карта, според което границата между двата имота преминава по северозападната, а след това по североизточната стена на сграда с идентификатор ****, без да достига до края на сградата, като според това изменение площта от процесните 17 кв. м попада в границите на имота на ищците.
Твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и че решението е очевидно („очевадно“) неправилно. Заявяват, че въпросът, по който е следвало да се произнесе Окръжен съд – Силистра, се състои в това кога следва да се счита за приложен предходният дворищнорегулационен план - ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, както и относимо ли е към понятието „приложен план“ по чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ (отм.) заемането на придадения имот.
От Р. В. и Н. В. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, видно от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са формулирани, макар и по един лаконичен начин, въпроси относно това кога един дворищнорегулационен план се счита приложен, като се твърди противоречие с ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС.
Съгласно посоченото тълкувателно решение, хипотезата на чл. 33, ал. 2 ЗТСУ (отм.) визира изменение на дворищнорегулационния план на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 и 3 ЗТСУ - в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството или защото не осигурява възможност за целесъобразно застрояване по действуващите строителни и технически правила, норми и нормативи за архитектурно-градоустройствените изисквания, което не е обусловено от незаконосъобразност на плана или несъответствието му на действителното положение, а на съображения за техническа и стопанска целесъобразност поради възникнали в последствие нови нужди и обстоятелства. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗТСУ предвижда опростена алтернатива за отпадане обратното действие на отмяната на предходната дворищна регулация, от която по принцип като законосъобразна ще се изходи при изработване на новия дворищнорегулационен план - или ако към датата на откриване на производството по изменение на дворищната регулация придадените имоти са били заети по законоустановения ред (чрез доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност съгласно чл. 134, ал. 3 ЗТСУ) или чрез заплащане на паричното обезщетение за придаваемите се части. При изпълнение на тези алтернативно предвидени изисквания парцелните граници по предходната регулация се приемат за имотни граници, съобразно които ще се изработи новият план, т.е. ограничено е при тези предпоставки отпадането с обратна сила на последиците от отчуждителното действие на отменения план. Хипотезата на чл. 33, ал. 1 ЗТСУ предвижда изменение на дворищнорегулационния план при условията на чл. 32, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗТСУ - при грешка в кадастралния план, при явна фактическа грешка, свързана с регулационните предвиждания и при утвърждаването му при съществено закононарушение. В тази хипотеза се касае или до закононарушение при одобряване на регулацията, или до нарушаване на материални субективни права на собствениците на имотите, поради което за настъпване на ефекта на съвпадение на регулационните с имотни граници при изменение на основанията, визирани в чл. 32, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ЗТСУ, са предвидени кумулативно изпълнение на условията за заемане на придаваемите части, както и самото им заемане, като владението върху тях следва да продължи минимум десет години.
По делото съдът е заключил, че отчуждителното действие на дворищнорегулационния план, съгласно който процесната част с площ от 17 кв. м е била придадена към имота на ответниците по ревандикационния иск, е отпаднало, тъй като липсват каквито и да е данни за прилагането му, като същевременно не се установява владение върху спорната част от тях и от праводателите им, продължило най-малко 10 години. Ето защо е приел, че тази част е останала собственост на Р. В. и Н. В.. Тези изводи на Окръжен съд – Силистра не влизат в противоречие с постановките на ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС.
Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо, както и очевидно неправилно.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба имат право на направените разноски за адвокат пред ВКС в размер на 500 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260061 от 20.05.2021 г. по гр. д. № 8/2021 г. на Окръжен съд – Силистра.
ОСЪЖДА А. Я. О., И. М. А., Н. М. А., С. М. А., М. М. Д. и И. А. А. да заплатят на Р. М. В. и Н. В. В. разноски пред ВКС в размер на 500 лв. (петстотин лева).
Определението не подлежи на обжалване.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: