Р Е Ш Е Н И Е   № 198   София, 17 май  2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на шестнадесети април двехиляди и десета  година в състав:                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                         ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев                                              Елена Авдева   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 106/2010 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по подадена в срок касационна жалба на подсъдимия Г. Д. Т. против решение № 487 от 21.12.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 422/2009 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание от жалбоподателя и защитника му се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК, като се излагат съображения, че е осъден по обвинение, което не е доказано. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав, или да бъде изменено ч. приложение по-леко наказуем материален закон, който се обхваща от Закона за амнистия от 7.04.2009 год. Гражданският ищец Д. лесничейство гр. Д. изразява становище, че гражданският иск законосъобразно е уважен и моли да му бъдат присъдени направените в настоящата инстанция разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 5 от 8.02.2008 год. постановена по НОХ дело № 957/2006 год. Кюстендилският окръжен съд е признал подсъдимия Г. Д. Т. за виновен в това, че в качеството си на длъжностно лице- старши лесничей в Д. лесничейство гр. Д., за периода от 11.11. 2002 год. до 3.07.2003 год., в условията на продължавано престъпление не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество, както и на възложената му работа и в резултат на неизпълнение на служебните му задължения са произлезли значителни щети за Д. лесничейство Д. в размер на 2746.24лв, като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 219 ал.3 във вр. с ал.1, чл. 26 ал.1 и чл. 55 ал.1т.2 б.”б” НК го е осъдил на наказание пробация включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по десет месеца. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Д. лесничейство Д. сумата 2746-24лв, представляваща равностойност на добитата и неотчетена едра дървесина, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 3.07.2003 год. до окончателното изплащане. С въззивно решение № 487 от 21.12.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 422/2009 год. Софийският апелативен съд е изменил присъдата относно периода на продължаваното престъпление и пробационната мярка”задължителна регистрация по настоящ адрес”, като е оправдал подсъдимия по обвинението да е извършил деянието за времето от 30.04.2003 год. до 3.07.2003 год. и е определил периодичност на явяването му пред пробационния служител два пъти седмично. Потвърдил я е в останалата обжалвана част. Касационната жалба е неоснователна. Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактическите констатации на решаващия съд, установени при спазнаве на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. От жалбоподателя по същество се оспорва фактическата констатация, че в трите подотдела имало дървета, попадащи в категорията “едра” дървесина, които в нарушение на задълженията си допуснал да бъдат отсечени и неотчетени. В този смисъл са изложените съображения, че сечите се извеждат по биологичен признак като в лесовъдството няма модел, който да забранява отсичането на по- дебели умиращи или изгнили дървета, че при позволително за санитарна сеч дървесината е изцяло увредена и се режат всички дървета, че протоколите за освидетелствуване на сечна отговарят на издадени документи и че не е имал задължение да извършва вменените му дейности. Те по същество касаят обосноваността на съдебния акт, която е изключена от обхвата на настоящата проверка. Касационната инстанция проверява спазването на правилата, въз основа на които са направени фактическите и правни изводи, а именно дали са налице достатъчно доказателства, дали са събрани по надлежния процесуален ред и оценени съобразно действителното им съдържание и дали от тях са направени верни фактически и правни изводи. Нарушения на тези правила по делото не са допуснати. Делото е разгледано за втори път от въззивната инстанция, след като с решение № 283 от 5.06.2009 год. по НД № 259/2009 год. Върховният касационен съд е отменил присъдата на Софийски апелативен съд, с която е била отменена осъдителната присъда на Кюстендилския окръжен съд и подсъдимият оправдан по обвинението. В своето отменително решение касационният състав е констатирал, че въззивната инстанция е допуснала нарушения при формиране на вътрешното си убеждение за невиновност на подсъдимия, като последица от едностранчива и непълна оценка на доказателствата. Върнал е делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание с конкретни указания. При новото разглеждане на делото и в изпълнение на дадените указания, Софийският апелативен съд е назначил повторна лесотехническа експертиза със задача да се запознае със събраните доказателствени материали и да даде заключение по конкретно поставени въпроси. За събирането на това доказателство е провел съдебно следствие, при което вещите лица са защитили представеното писмено заключение и подробно са отговорили на допълнително поставените им от страните въпроси. Всички събрани по надлежния процасуален ред доказателствени материали, в това число обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, експертните заключения и писмените доказателства, е анализирал самостоятелно поотделно и в логическата им връзка. Посочил е въз основа на кои от тях възприема фактическите обстоятелства, установени от първоинстанционния съд относно трудовите задължения, регламентирани в Закона за горите и Правилника за приложението му, които е имал при изпълнение на заеманата длъжност “старши лесничей” и тяхното фактическо изпълнение във връзка със сключения на 3.07.2002 год. между Д лесничейство- Д. и “Рила лес” АД- Д. договор за покупко продажба на маркирана дървесина. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК подробно е отговорил на оплакванията му за необоснованост и незаконосъобраност на присъдата и мотивирано е отхвърлил доводите му, че само по наличните пънове не може да се установи каква дървесина е отсечена, че огледите на сечищата са извършени след извеждане на сечта и е невъзможно да се прецени дали се касае до бракониерска, санитерна или свързана с пожари сеч. Изложените съображения, че в трите подотдели е била отсечена едра дървесина, която не е отразена в наличните документи и остойностена, намират опора в кредитираните доказателства, в това число констативния протокол за фактическото състояние на сечищата и заключението на тройната лесотехническа експертиза. Вещите лица по категоричен начин са установили, че съществуват таблици предложени от експерти и утвърдени от лесотехническата наука и практика, които правят възможно изчисляването на диаметъра на едно дърво на височина 130см, въз основа на което се определя характера на дървесината, само по наличните пънове. При фактическите констатации, че подсъдимият имал конкретни задължения при извършване на сечта в инкриминираните участъци, а именно да упражнява контрол по извеждането на сечта, да следи за дисциплината на сечта и извозването на дървесината, да приема и освидетелствува сечището след приключване на мероприятието, които не е изпълнил, като е допуснал да бъде изсечена едра дървесина, която не е обхваната от сключения договор и в резултат на това е настъпила щета за Държавното лесничейство в размер на 2746.24лв, съдилищата са приложили точно материалния закон с осъждането му по обвинението. Налице са всички съставомерни признаци от обективния и субективен състав на престъплението умишлена безстопанственост по чл. 219 ал.3 НК. След като съобразно длъжностната характеристика в неговите служебни задължения е влизало да упражнява контрол върху отсечената и извозена дървесина, което не е извършил, като добитата едра дървесина изобщо не е била отчетена и е била вписана в позволителните за транспортиране като “иглолистна целулоза”, изготвил е констативни прококоли за освидетелстване на сечта, които не отговарят на реалното положение, неоснователно се поддържа, че деянието му е несъставомерно. Прекия умисъл е установен от тези действия. Не е бил лишен от годност да съзнава, че от поведението му ще настъпят щети на Държавното лесничейство и е искал настъпването им, поради което неоснователно се иска преквалификацията на деянието като непредпазлива бестопанственост и приложение на Закона за амнистията от 2009 год. На стр. 13 от мотивите въззивният състав очевидно е допуснал фактическа грешка, като е посочил каква е обективната съставомерност на обсебването защото по същество обсъжда признаците от състава на престъплението безстопанственост. Тя не е довела до неяснота относно правната квалификация на деянието и до ограничаване правото на подсъдимия да узнае в извършването на какво престъпление се признава за виновен. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, а той да бъде осъден да заплати направените от гражданския ищец разноски в размер на 200лв.,поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК       Р Е Ш И:   Оставя в сила въззивно решение № 487 от 21.12.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 422/2009 год. на Софийски апелативен съд, с която е изменена присъда № 5 от 8.02.2008 год. по НОХ дело № 957/2006 год. на Кюстендилския окръжен съд досежно периода на продължаваното престъпление и периодичността на наложената пробационна мярка “задължителна регистрация по настоящ адрес” и е потвърдена в останалата обжалвана от подсъдимия част. Осъжда Г. Д. Т. от гр. Д., ул.”Паничище” № 38 да заплати на ДГС Д. направените разноски в касационното производство в размер на 200/двеста/ лева. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: