Р Е Ш Е Н И Е
№ 246
София, 28 ноември 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
МАЯ ЦОНЕВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 805/2016 година.
Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия А. Г. Д. срещу решение № 77 от 07.06.2016год. на Бургаския апелативен съд/АС/, постановено по внохд № 82/2016год. В нея се релевира оплакване за явна несправедливост при индивидуализация наказателната отговорност на подсъдимия, както по отношение определения размер на лишаването от свобода, така и по отказа от приложение на института на условното осъждане, въпреки че са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК. Излага се доводът, че съдът не е съобразил наличието на многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства/между които е и обстоятелството, че пострадалата е съпричинила вредоносния резултат, като е предприела пресичане на пътното платно на неразрешено за това място/, което обосновава приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Прави се искане за изменяване на обжалваното решение и водещото от наказанията се намали по размер, като се определи при наличието на многобройни и изключителни обстоятелства и се приложи институтът на „условното осъждане”.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по основанието и искането отразени в нея.
Повереникът на частните обвинители Б. Д. Д., Д. Д. Д., Д. Д., Д. Р. Д., А. Б. Д. и Р. Д. счита, че атакуваният съдебен акт е правилен и справедлив и моли да бъде оставен в сила.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
С присъда № 26 от 18.02.2016год. по нохд № 1266/2015год. Бургаският окръжен съд, след проведено съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, е признал А. Г. Д. за виновен в това, че на 18.07.2014год. около 22.00часа на главен път /път/, на 202.3км посока [населено място], срещу жилищна сграда „име” в к.к. „комплекс”, при управление на л.а. м.”марка”, модел /модел/, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение-чл. 20, ал. 2, пр. 2 и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на ирландската гражданка Р. Д., като след деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал. 3,б.”б”, във вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54, във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като го е признал за невинен и оправдал по обвинението да е нарушил и чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП.
На основание чл. 59 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „общ” режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода.
На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, а по реда на чл. 189, ал. 3 от НПК и по направените съдебни и деловодни разноски, които възложил в тежест на подсъдимия.
По жалби на подсъдимия и на конституираните частни обвинители Бургаският апелативен съд е извършил въззивна проверка и с обжалваното решение е изменил присъдата, като е увеличил определеното му наказание от две на три години лишаване от свобода и е увеличил наказанието определено на основание чл. 343г от НК, на пет години. В останалата част присъдата е потвърдена.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери касационната жалбата на подсъдимия за частично основателна. Диференцираното производство е проведено при условията на чл. 371, т.2 от НПК и е приключило със съдебен акт, с който, при спазване изискванията на чл.373, ал. 3 от НПК, съдът се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност и произтичащите от това санкция „лишаване от свобода” за подсъдимия Д., определена в съответствие с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. чл. 58а, ал. 1 НК.
Признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, при условията на чл.371, т.2 от НПК е предпоставило реализация на претендираната наказателна отговорност на подсъдимия за инкриминираното престъпно деяние.
Първоинстанционният съд е оценил обществената опасност на инкриминираното престъпно деяние по чл.343, ал. 3, б.“б“, във вр.чл.342, ал.1 от НК, отчел е и обстоятелството, че пешеходката е пресичала пътното платно на неопределено за това място, с което е довела до съпричиняване на вредоносния резултат, и същевременно с това е отдал необходимото внимание на фактическите данни, свързани с личната обществена опасност на подсъдимия, като е приел, че служебната и семейната му ангажираност, както и изразените искрено съжаление и дълбоко разкаяние за случилото се сочат, че той не е деец с висока степен на обществена опасност.
Същите тези обстоятелства, както и добросъвестното процесуално поведение на Д. са били на вниманието и на въззивната инстанция, но тя е направила друга оценка за обществената опасност на дееца, като е приела, че е завишена, при констатацията, че първоинстанционният съд не е отдал необходимата тежест на отчетените отегчаващите вината обстоятелства, изразяващи се в предишните нарушения на правилата за движение по пътищата и наложените за това на Д. административни наказания.
Наред с посоченото, за да увеличи размера на наказанието и да отмени приложението на чл. 66, ал. 1 от НК въззивният съд се е позовал и на факта, че Д. е системен нарушител на правилата за движение по пътищата, който не се е повлиял в положителна насока от наложените му административни наказания, което сочи за неговата високата степен на обществената опасност, определящо необходимостта от налагане на по-сериозна наказателна санкция, с която да се постигнат целите не само на генералната, но и на индивидуалната превенция.
Като цяло, правилно са отчетени и съобразени обстоятелствата по чл. 54 от НК, относими към индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание и неговият размер, но настоящият касационен състав намира, че те следва да получат друга оценка в аспекта на преценката за справедливост на наказанието. Допуснатото от Д. нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, само по себе си, не е изключително по своята тежест и характер, тъй като единствено с него се запълва съдържанието на бланкетната норма на чл. 343, ал. 1, б.”в”, към която препраща квалифицираният състав на чл. 343, ал. 3, б.”б” НК и определя съставомерност на инкриминираното от обвинението деяние. Спецификата на нарушението и установената по делото проявна форма на вина-небрежност са относими към дейността на съда по определяне на вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание, но не и към преценката за начина на изтърпяването му.
Съобразно установената практика на съдилищата определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия и определянето на начина на неговото изтърпяване, са различни дейности на съда. Първата от тях се основава на правилата, уредени с разпоредбите на чл. 54 - 55 от НК, а втората-на условията, изрично посочени в чл. 66 от НК. При индивидуализиране на наказателната санкция е необходимо да се търси съответствие между наказанието и тежестта на извършеното престъпление, за да се постигне изискването за справедливост, формулирано в разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НК и за постигане на целения в чл. 36 от НК общопревантивен ефект, който обаче не може да бъде в ущърб на другата поставена цел от законодателя-наказанието да въздейства върху подсъдимия предупредително, да му отнеме възможността да върши други престъпления и да доведе до положителни промени в съзнанието му към поправяне и превъзпитание и спазване на закона.
В светлината на изложеното и с оглед конкретиката по делото, изводите на въззивната инстанция, че целите на наказанието по чл. 36 от НК ще бъдат постигнати чрез определения размер на наказанието лишаване от свобода се споделят от настоящия касационен състав, но не и виждането, че подсъдимият следва да го изтърпи ефективно.
Положителните характеристични данни за Д., трудова ангажираност, семейно положение-полага грижи за ненавършило пълнолетие дете, наред с искрено критично отношение към извършеното и съжаление за неговите последици /които обстоятелства не могат да се приемат за многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55 от НК, при наличните отегчаващи в случая/, дават основание да се приеме, че деянието е с инцидентен характер и е налице възможност и без изолиране от обществото да настъпят положителни промени в съзнанието на дееца и той да бъде превъзпитан към спазване на законите и добрите нрави, които процеси в хода на воденото срещу Д. наказателно производство са вече започнали.
Отлагането на изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” за максимално възможния срок от пет години по чл. 66, ал. 1 от НК, наред със срока от пет години на лишаване от право да управлява МПС, в необходимата степен ще упражнят възпитателен и възпиращ ефект по отношение на поведението на подсъдимия като деец и като водач на МПС.
Ето защо, настоящият касационен състав намира, че в посочения смисъл атакуваното решение следва да бъде изменено.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
ИЗМЕНЯ решение № 77 от 07.06.2016год. на Бургаския апелативен съд, по внохд № 82/2016г., като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изтърпяването на наложеното на подсъдимия А. Г. Д. наказание от три години лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПО Н.Д. № 508/2016ГОД. ПО ОПИСА НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
Не намирам за основателен довода на защитата за явна несправедливост на наказанието в частта, с която първоинстанционната присъда е изменена и е постановено ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. При наличието на материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, законът поставя изискването за преценка дали с „условното осъждане” ще се постигнат целите на чл. 36, ал. 1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на осъдения, като не следва да се пренебрегва и другата цел на закона-осъждането да има възпитателен и предупредителен ефект и върху другите членове на обществото.
От данните по делото е видно, че Д. многократно е санкциониран като водач на МПС за нарушаване на правилата за движение по пътищата, като последното нарушение, свързано с управление на МПС с превишена скорост, той е извършил само два месеца преди обсъжданото в решението деяние. Изложеното го очертава като крайно недисциплиниран водач, спрямо когото до този момент ангажираната му административна отговорност не е изпълнила превъзпитателната и предупредителната си функции и поради това целите за личната превенция не могат да се постигнат с отлагане изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”.
Ето защо, не споделям изводите на мнозинството от касационния състав, че по отношение на подсъдимия Д. тази цел може да се постигне чрез отлагане изпълнението на лишаването от свобода на основание чл. 66, ал. 1 от НК и считам, че липсва основание за изменение на обжалваното решение в тази му част.
С определения от въззивната инстанция начин на изпълнение на това наказание ще се постигне предупредителния, възпитателния и възпиращ ефект, както по отношение на подсъдимия, така и към останалите членове на обществото и поради това, приложението на „условното осъждане” е проява на неоправдано снизхождение.
/съдия Красимир Харалампиев/