Р Е Ш Е Н И Е № 344 гр. София, 2 ноември 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 972 по описа за 2015 г Касационното производство е образувано по протест на Пловдивска апелативна прокуратура, по жалба на частния обвинител и граждански ищец Е. Й. Х., както и по жалби на подсъдимите А. М. Х. и Т. А. М., срещу присъда на Пловдивски апелативен съд № 4 от 10.03.2015 г, по ВНОХД № 23/15. С въззивния акт е отменена присъда № 20 от 5.12.2014 г, по НОХД № 110/14 по описа на Кърджалийски окръжен съд, в частта, касаеща произнасянето по наказателната отговорност и по гражданската такава спрямо подсъдимите А. М. Х. и Т. А. М., и същите лица са признати за виновни в това, че на 14.04.2010 г в [населено място], в съучастие като съизвършители, са направили опит умишлено да умъртвят Е. Й. Х., като опитът е останал недовършен поради независещи от дейците причини, с оглед на което и на основание чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 58, б. „а” вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, са осъдени на по четири години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, и да заплатят солидарно на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 30 000 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С присъда № 20 от 5.12.2014 г, по НОХД № 110/14 на Кърджалийски окръжен съд, е постановено следното: - подсъдимите А. М. Х. и Т. А. М. са признати за виновни в това, че на 14.04.2010 г в [населено място], в съучастие като съизвършители, са причинили средна телесна повреда на Е. Й. Х., с оглед на което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 54 НК, са осъдени на по две години и шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от по пет години, като са признати за невинни в това, на същата дата и на същото място, да са направили опит умишлено да умъртвят пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди, и опитът е останал недовършен поради независещи от дейците причини, с оглед на което, на основание чл. 304 НПК, са оправдани по чл. 116, ал. 1, т. 11 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, - подсъдимите Ф. М. М., Ю. Х. Б. и В. М. М., са признати за невинни в това, че на 14.04.2010 г в [населено място], в съучастие като съизвършители, са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието се отличава с изключителна дързост, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, са оправдани по обвинението по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, а предявените срещу тях граждански искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 7 000 лв, са отхвърлени, - подсъдимите А. М. Х. и Т. А. М. са осъдени да заплатят на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди, в размери от по 10 000 лв, за всеки от тях, заедно със законните последици, като исковете са отхвърлени до пълните им предявени размери от по 40 000 лв, - отхвърлен е гражданският иск, обезщетение за имуществени вреди, предявен от Е. Й. Х. солидарно срещу подсъдимите А. М. Х. и Т. А. М., в размер на 10 000 лв. С протеста се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че наложените на подсъдимите Х. и М. наказания са явно несправедливи, че неправилно е приложен чл. 55 НК. Иска се да бъде отменен въззивният акт в атакуваната част и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ПАС. С жалбата на частния обвинител и граждански ищец Х. се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че неправилно са интерпретирани доказателствата, касаещи участието на оправданите подсъдими в престъплението по чл. 325 НК, че неправилно деянието на осъдените подсъдими е квалифицирано като опит за убийство по основния състав, а не по квалифицирания такъв, че наложеното на подсъдимите Х. и М. наказание е явно несправедливо, че не са налице основания за приложение на чл. 55 НК. С жалбата се иска да бъде изменен въззивният акт, като бъде приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление, без увеличаване на наказанието, или съдебният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане, респективно, да бъдат уважени гражданските искове в пълните им предявени размери. С жалбите на подсъдимите Х. и М. се релевират всички касационни основания. Твърди се, че въззивният акт е изготвен в противоречие с чл. 339 НПК, че доказателственият анализ е проведен в разрез с процесуалните правила и в резултат се е стигнало до приемане на невярна правна квалификация / инкриминираното деяние не представлява опит за убийство, а умишлено нанесена телесна повреда /, че при формиране на вътрешното убеждение са ползвани несъществуващи доказателствени източници / приобщени са показания на св. Х., св. К., св. Ю. и св. И., а такива разпити не са провеждани /, че незаконосъобразно са приобщени свидетелските показания на лицата, привлечени като обвиняеми, че СППЕ-зи не следва да бъдат ползвани, тъй като вещите лица са отговорили на правни въпроси / относно състоянието на силно раздразнение, уплаха или смущение /, че, в случая, е налице „кумулиран” афект, който не е взет предвид, че доводите на защитата не са обсъдени в пълнота, че показанията на пострадалия са ценени, без да се отчете неговата заинтересованост от изхода на делото, че изводите за субективната страна на деянието са неверни / съдът е изпаднал в противоречие, като е отбелязал, че жалбоподателите са имали възможност да нанесат още удари на пострадалия, но не са го сторили /, че се явяват неиздържани разсъжденията по чл. 18, ал. 3 НК, че материалният закон е приложен неправилно / отговорността следва да се реализира за средна телесна повреда, а не за опит за убийство /, че наложеното наказание е явно несправедливо / неправилно са преценени смекчаващите и отегчаващи обстоятелства по чл. 58, б. „а” НК, не е отдадено дължимото значение на времевата отдалеченост на деянието, на влошеното здравословно състояние на дейците, добрите им характеристични данни /. С жалбите се правят алтернативни искания: да бъде отменен въззивният акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане, или съдебният акт да бъде изменен, като бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и наложеното наказание бъде намалено, респективно, да бъде приложен чл. 66 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста и оставяне на жалбите без уважение. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец пледира за уважаване на жалбата, подадена от неговия доверител. Частният обвинител и граждански ищец се присъединява към становището на процесуалния си представител. Защитата на подсъдимия Х. пледира да бъде уважена жалбата на неговия подзащитен. Подсъдимият Х. се присъединява към становището на защитника си. Защитата на подсъдимия М. пледира за уважаване на жалбата, подадена от този подсъдим. Подсъдимият М. не участва лично в касационното производство. Защитата на оправданите подсъдими пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Оправданите подсъдими не участват лично в производството пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящата касационна проверка е втора по ред. С решение на ВКС № 221 от 10.06.2014 г, по н. д. № 401/14, са отменени първата първоинстанционна присъда и съответния въззивен акт поради абсолютно съществено процесуално нарушение / такова по чл. 33, ал. 4 НПК / и делото е върнато за ново разглеждане на първата инстанция. При новото разглеждане на делото е постановена присъда № 20 от 5.12.2014 г по описа на Кърджалийски окръжен съд, по НОХД № 110/14, както и въззивната присъда, предмет на настоящата касационна проверка. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения настоящата инстанция намери следното: Неоснователен е доводът на защитата, че съдилищата са се позовали на доказателствени средства, каквито по делото няма. При обсъждане на този довод следва да се има предвид, че материалите от досъдебното производство са известни на страните и се намират на тяхно разположение до приключване на наказателното производство. При неточност в съдебния протокол, касаеща прочетени показания, за страните не би възникнало затруднение да се ориентират в материалите на делото, съдържащи коректните дати на отделните следствени действия. Друго би било положението, ако съдът се е позовал на показания или обяснения, каквито по делото няма. Тогава, ако те са се оказали решаващи за формиране на вътрешното му убеждение, би имало съществено процесуално нарушение при извеждане на релевантните факти. В случая, доказателствените източници съществуват, но са цитирани невярно, а именно: В съдебния протокол е вписано, че са приобщени показанията на св. Е. Й. от 4.06.2012 г и 13.05.2010 г. Този свидетел е разпитван на досъдебното производство на 13.05.2010 г, 4.06.2010 г, 7.06.2010 г и 9.07.2010 г. Ползвани при формиране на вътрешното съдийско убеждение са показанията му от 4.06.2010 г / в протокола погрешно е вписана годината като 2012 / и тези от 13.05.2010 г. Тези показания са анализирани, наред с дадените в съдебната фаза, и изрично е отбелязано, че са ценени в една част, а в друга, не са. По-конкретно, не им е дадена вяра относно съдържанието на проведените от пострадалия телефонни разговори със св. П. и с подс. Х., носенето на нож при излизане от заведението и действията на оправданите подсъдими, респективно, дадена им е вяра в останалата им част. Неоснователно се твърди, че не е отчетена заинтересоваността на св. Х. от изхода на делото. Напротив, неговите показания са съпоставени с другите доказателствени източници, даващи сведения за това как е започнал инцидентът и как е протекъл. В протокола е отбелязано, че са прочетени показанията на св. Ю. от 20.04.10 г и тези от 16.07.10 г. Що се отнася до първата дата, тогава са проведени няколко разпита, по различно време, единият от които е пред съдия. Въз основа на тези показания е изяснен същественият въпрос дали ножът, носен от пострадалия, е същият, който се е намирал преди това в заведението. При приобщаване на показанията, депозирани от св. К. и св. И., в съдебния протокол са допуснати неточности, но това процесуално нарушение е несъществено, тъй като са ползвани само показания, които действително съществуват, както следва: на 14.06.10 и 15.11.10 г / за първия цитиран свидетел /, и на 20.04.10, 23.07.10 и 19.08.10 / за втория свидетел /. Основателно се възразява срещу възможността да бъдат ползвани показания, дадени от подсъдимите в качеството им на свидетели. В случая, тези показания не са ценени при формиране на доказателствените изводи, поради което не се налага да бъдат изключвани от годната доказателствена съвкупност. Неоснователно се възразява срещу доказателствения анализ, касаещ участието на оправданите подсъдими в деянието по чл. 325 НК. Още в първоначалните си показания, надлежно приобщени, св. Х. е посочил само подсъдимите Х. и М. като лицата, които са му нанесли удари. Тези негови твърдения кореспондират и на заявеното от св. С., възприел инцидента и разговарял с пострадалия за случилото се. Поради липсата на несъмнени и категорични доказателства относно самоличността на лицата, придружавали осъдените подсъдими, законосъобразно е прието, че не може да бъде ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите М., Б. и М., тоест, те правилно са оправдани. Основателен е доводът на защитата, че по правни въпроси, каквито са тези: дали деецът е действал при условията на афект, уплаха или смущение, не може да се назначава експертиза. В същото време, няма пречка да се изслуша СППЕ относно емоционалното и психическо състояние на дееца към момента на деянието, което заключение да се цени в контекста на събраната доказателствена съвкупност. Що се отнася до т. нар. „кумулиран” афект, наличието на такова състояние несъмнено има правно значение, но, на първо място, е необходимо да бъде установено по делото, че е налице / да бъде прието като факт / и едва след това да му бъде дадена правна оценка / ако такъв факт бъде приет, той би бил релевантен в аспект на смекчаване на наказателната отговорност /. Основателни са доводите на защитата, че въззивният акт не съдържа убедителни съображения относно субективната страна на деянието, квалифицирано по чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК. По въпросите за вината са изложени многословни теоретични разсъждения, които не са отнесени към конкретния случай / към приетите релевантни факти /. Липсата на надлежна аргументация относно субективната страна / защо въззивният съд приема, че е налице пряк умисъл за убийство, а отхвърля тезата на първата инстанция за наличие на пряк умисъл за телесна повреда / има значение за правото на защита, тъй като се отразява на пълноценното му упражняване. Несъмнено е, че законът забранява посегателство срещу личността във всички възможни разновидности: от причиняване на лека телесна повреда до лишаване от живот, но при реализиране на наказателната отговорност, освен настъпване на резултата, следва да се прецени какво е било субективното отношение на дееца към този резултат. Що се отнася до квалифициращия елемент: „хулигански подбуди”, този въпрос е решен правилно от въззивната инстанция, тъй като е установено, че мотивите на извършителите не са „хулигански”, а конфликтът е протекъл изцяло на лична основа. Друг е въпросът, че саморазправата с пострадалия обективно нарушава обществения ред, но обвинение и за хулиганство не е повдигнато, поради което този въпрос не би могъл да бъде обсъждан. С оглед на изложеното, ВКС намери, че основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е налице. В посочената хипотеза е необходимо въззивният акт да бъде отменен в частта относно произнасянето по отношение на осъдените подсъдими А. М. Х. и Т. А. М. / в наказателната част и в гражданската такава / и делото да бъде върнато в посочената част за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд. Предвид изхода на делото, на този етап не може да бъде взето отношение по основателността на протеста и по част от оплакванията, залегнали в жалбата на частния обвинител и граждански ищец Е. Й. Х. / извън тези, касаещи квалификацията „хулигански подбуди”, респективно, участието на оправданите подсъдими в деянието по чл. 325 НК /. По изложените съображения, ВКС намери, че са налице основания за частична отмяна на въззивния акт и оставянето му в сила в останалата му част. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 и т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда на Пловдивски апелативен съд № 4 от 10.03.2015 г, по ВНОХД № 23/15, в частта относно произнасянето по отношение на подсъдимите А. М. Х. и Т. А. М.. ВРЪЩА делото в посочената част за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на Пловдивски апелативен съд, от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА въззивния акт в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: