Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5 443_11_dec_290gpc_19(3)zzd.doc Р Е Ш Е Н И Е № 72 С., 06.03. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 443 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ М. К. К. с фирма „Л. – М. К.” срещу въззивно решение от 11.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 494 /2010 г. на Добричкия окръжен съд, г.о., с което е отменено решение от 16.07.2008 г. по гр.д. № 680 / 2007 г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлен иск на А. В. Ч. срещу жалбоподателя с правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД за апартамент в [населено място], индивидуализиран в решението и вместо това е постановено друго, с което искът е уважен и жалбоподателят е осъден за разноски. При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел, че облигационното правоотношение между страните е възникнало по договор от 12.08.1996 г. , който е със смесен характер – за изграждане на строителни обекти и предварителен по смисъла на чл.19,ал.3 ЗЗД, който е с предмет няколко обекта между които и процесният, уговорен е срок за предаване на обектите в напълно завършен вид 24 месеца от сключването на договора – 12.08.1998 г.; към 15.11.1999 г. (момента на съставяне на протокол обр. 16) обектите съществуват, жалбоподателят М. К. е придобил процесния апартамент с нотариален акт, съставен на 20.10.2005 г.. Съдът е приел, че предварителният договор е бил сключен при условията на чл.25 ЗЗД – под условие, за изграждане на бъдеща вещ, което е било едно бъдещо несигурно събитие, извършването на строителството и придобиването на собствеността от ответника – изпълнител (жалбоподателя) се явява отлагателно условие за настъпване на вещно-прехвърлителния ефект на обещания окончателен договор, което се е сбъднало на 20.10.2005 г. С оглед на това въззивният съд е приел, че петгодишният давностен срок по чл.110 ЗЗД за погасяване на правото да се иска обявяване за окончателен на предварителен договор за покупка на недвижим имот започва да тече от датата на сбъдването на условието - 20.10.2005 г. и към момента на предявяване на иска – 13.03.2007 г. не е изтекъл. С оглед на този извод съдът е изложил съображения за основателността на иска - за наличието на уговорки относно съществените условия на окончателния договор, въз основа на указанията на ВКС въззивният съд е приел цената за определяема и я е определил със заключения на вещи лица и е уважил иска. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 1472 от 22.11.2011 г. на основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по материално-правния въпрос по приложението на чл.114 ЗЗД: от кой момент започва да тече погасителната давност по иска по чл.19,ал.3 ЗЗД – от момента на изграждане на бъдеща вещ и придобиването на собствеността от обещателя или от изтичането на срока за сключване на окончателен договор, за който е прието, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешението в решение № 204 /08.05.2006 г. по гр.д. № 1196 /2005 г., на ВКС, ІІ г.о., според което давностният срок започва да тече с настъпването на срока, в който е следвало да се сключи окончателният договор По изведения въпрос настоящият състав приема за правилно разрешението, прието в решение № 204 /08.05.2006 г. по гр.д. № 1196 /2005 г., на ВКС, ІІ г.о. и в решение от 28.09.2011 г. по гр.д. № 1055 /2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, според което : Искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е конститутивен и по отношение на него се прилага общата погасителна давност от пет години; Съгласно чл.114 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск на всяка от страните да иска сключване на окончателен договор; Когато в предварителния договор е уговорен срок, правото на иск за сключване на окончателен договор по чл.19,ал.3 ЗЗД се поражда с настъпване (изтичането) на срока, в който е следвало да се сключи окончателният договор, когато не е уговорен срок, правото на иск се поражда от момента на сключване на договора; Когато предварителният договор не съдържа срок или условие, погасителната давност за предявяване на иска по чл.19,ал.3 ЗЗД започва да тече от момента, в който купувачът е получил владението – при сключването на предварителния договор или на по-късен етап. Настоящият състав приема същото разрешение по следните съображения : чл.114 ЗЗД свързва началото на давностния срок с изискуемост на вземането, когато вземането е правото да се иска сключване на окончателен договор на основание чл.19,ал.3 ЗЗД, то произтича от сключен между страните предварителен договор с определени от закона - чл.19,ал.2 и ал.1 ЗЗД съдържание и форма, следователно от написаните в договора уговорки зависи моментът, в който задължението трябва да бъде изпълнено, когато е уговорен срок – то правото възниква с настъпването или изтичането на срока и съгласно чл.114 ЗЗД от този момент започва да тече погасителна давност, когато не е уговорен срок, то всяка една от страните може да упражни правото си по чл.19,ал.3 ЗЗД от момента на сключването на предварителния договор и следователно съгласно чл.114 ЗЗД от този момент – на сключването на предварителния договор започва да тече погасителна давност. Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Ответникът в това производство А. В. Ч. оспорва основателността на жалбата. след отговора той е починал и съдът е конституирал като страни по делото неговите наследници по закон: М. Б. Ч. - преживяла съпруга и синовете му В. А. Ч. и С. А. Ч., които оспорват основателността на жалбата. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира следното: Делото е разгледано от инстанциите по същество по реда на ГПК от 1952 г. (отм.). Д. н жалбоподателя, че той и ищецът не са сключили договор за процесния апартамент и че изводът на въззивния съд за обратното е изграден при процесуални нарушения – необсъждане на събраните по делото доказателства и необоснован, е неоснователен. Въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения, въз основа на представените по делото доказателства за релевантни за спора обстоятелства и въз основа на насрещните изявления на страните обосновано е приел, че ищецът и ответникът са сключили предварителен договор на 12.08.1996 г., изменен и допълнен с два анекса с номера 1 и 2 и че е установена идентичността на апартамента, посочен в предварителния договор с адрес: [улица], зачеркнато и поправено на [улица], в анекс № 2 апартаментът е посочен с адрес: [улица], в същия анекс сградата, в която се намира процесния апартамент е с адрес: [улица]- 32, в акта образец 16 за държавно приемане на сградата, в която се намира процесният апартамент (л.8), е посочен адрес: [улица], предварителният договор, заедно с двата анекса, представлява приложение към описа на договорите (л.16), неразделна част от акта образец 16 на сградата, в която се намира процесният апартамент, в който процесният апартамент се води на името на ищеца. Обоснован е и изводът, че първоначално страните не са спорили по идентичността на процесния апартамент, а по цената на процесния апартамент и дали е платена (1-вото с.з. от 15.05.2007 г., л.58 от делото на първоинст. съд, както и изложени по-долу доводи за насрещните изявления на страните, като становището на ответника от 05.06.2007 г. (л.67). Д. на жалбоподателя, че сключеният между страните договор е такъв за изработка, но не е предварителен по смисъла на чл.19 ЗЗД и че изводът на въззивния съд за обратното е неправилен и формиран при неправилно приложение на материалния закон, е неоснователен. Въззивният съд е формирал извода си при тълкуване на уговорките между страните, отразени договора и анексите 1 и 2, на изходящите от тях писмени насрещни изявления, свързани с договора, едни с други, по реда на чл.20 ЗЗД и така е установил действителната воля на страните. Неоснователен е доводът за неправилност на въззивното решение поради това, че жалбоподателят не е собственик на процесния имот, т.к. той е ответник по иска и страна по договора с ищеца в качеството му на едноличен търговец, а видно от представения нотариален акт (л.18 и сл. по първото възз. дело), не е придобил апартамента в това качество, а като физическо лице. Правилен е изводът на въззивния съд, че регистрацията на физическо лице като едноличен търговец не му придава различна правосубектност. Д. за неправилно произнасяне по възражението за погасителна давност като краен извод е неоснователен по следните съображения: При дадения отговор на изведения въпрос и при наличие на уговорка в договора от 12.08.1996 г. (л.3) за 24-месечен срок за изграждане на апартамента и снабдяване на ищеца с нотариален акт, следва да се приеме, че давностният срок е започнал да тече на 13.08.1998 г. и е изтекъл на 12.08.2003 г.; но с нотариалните покана от 04.06.2003 г. (л.28 по делото на първоинст. съд) ответникът (жалбоподател в настоящото производство) е поканил ищеца за уреждане на отношенията им по предварителния договор между тях за процесния имот, като на 11.06.2003 г. в определен час се яви и му заплати определена сума пари, с което съгласно чл.116,б.”а” ЗЗД е признал правото на ищеца за сключване на окончателен договор ие прекъснал погасителната давност. Представена е още една подобна покана от 10.05.2006 г. (л.29), с която ответникът (жалбоподател) е потвърдил правата си на собственост върху процесния апартамент и е поканил ищеца да уредят отношенията си с плащане на определена сума пари от ищеца. Съгласно чл.117 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност, която всякога е 5 години. От 04.06.2003 г. до предявяването на исковата молба на 13.03.2007 г. (видно от печата на Д.) обаче не е изтекъл петгодишен период от време, поради което и възражението за погасителна давност е неоснователно. Неоснователни са и следващата група доводи за неправилност на изводите на въззивния съд, че ищецът е заплатил продажната цена и че тя трябвало да се определя към момента на завършването на обекта: Изводът на въззивния съд, че цената на апартамента е определяема (в съответствие с изричните указания на ВКС, дадени с решението, с което е отменено първото въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд) е обоснован, той се основава на съвпадащи насрещни изявления на страните по делото, отразени в молба на ищеца от 22.05.2007 г. (л.64) и становище на ответника от 05.06.2007 г. (л.67): че страните по договора от 1996 г. и двата анекса са постигнали уговорки за единични цени – по 17,000 лева (неденоминирани) за 1 кв.м. площ от апартамента, който е с площ 96.52 кв.м. и по 12,000 лева (неден.) (за 1 кв.м. площ) за избата. Към това следва да се добави, че преди това - още в първото с.з. по делото на 15.05.2007 г. (л.58 и сл.) ответникът (жалбоподател в настоящото производство) поддържа, че съгласно уговорки на страните е определена цена на кв.м. за процесния апартамент и общата цена може да бъде определена. Изводът на въззивния съд за размера на продажната цена към моментите, в които е трябвало да бъдат предадени обектите в предвидената в договора и анексите степен на завършеност и за това, че ищецът я е заплатил на ответника, се основава на заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено съобразно задължителните указания на ВКС, дадени с отменителното решение, което е изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, включително за извършени авансови плащания от ищеца на ответника и на уговорките между страните за цени на квадратен метър, увеличени с индексации със съответните коефициенти за инфлация, считано от 12.08.1996 г., съгласно уговорка в т.5 от договора. Поради съответствието на изводите на въззивния съд със съвпадащите насрещни изявления на страните, поради прилагане на инфлационни коефициенти при определянето на цената и поради констатациите за авансово заплащане на отделни вноски, настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че цената трябва да се определя по строителна стойност към момента на завършването на обекта. Поради неоснователността на наведените касационни основания настоящият състав намира жалбата за неоснователна, а въззивното решение за правилно, поради което и съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода отспора жалбоподателят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответниците в настоящото производство - правоприемници на първоначалния ищец направените от него и тях разноски за процесуално представителство в касационната инстанция в размер на 1,000 лева, уговарянето и заплащането на които е удостоверено с представените два договора за процесуално представителство за 300 и 700 лева. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 11.12.2010 г. по въззивно гр.д. № 494 /2010 г. на Добричкия окръжен съд, г.о.. Осъжда ЕТ М. К. К. с фирма „Л. – М. К.” с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.Б, ап.2, да заплати на М. Б. Ч. с ЕГН [ЕГН], В. А. Ч. с ЕГН [ЕГН], С. А. Ч. с ЕГН [ЕГН] тримата с адрес : [населено място], [улица], вх.А, ап.7,. сумата 1,000 (хиляда) лева разноски за процесуално представителство в касационната инстанция. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.