О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 873 Гр. София, 10.12. 2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 2860/2020 год. Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 69955/03.07.2020 г. на И. А. В. и Б. Р. – В., чрез адвокат Д. Г., срещу въззивно решение № 819 от 16.04.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 4094/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3649 от 20.05.2019 г., постановено по гр. д. № 14260/2017 г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателите против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232 и чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на И. А. В. и Б. Р. – В. сумата от 59 682,06 лева – неплатена част от наемна цена по договор за наем от 11.07.2008 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 6016/11.07.2018 г. на нотариус Д. Т., за периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 14.06.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 18 207,74 лева – неустойка за забава съгласно чл. 9, ал. 2 от договора за наем, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 38669/2017 г. по описа на Софийски районен съд. В тежест на касаторите са възложени сторените от насрещната страна пред въззивен съд разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявения иск. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1./ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават, и доказателствата за тях? – сочи се противоречие с ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., както и с решение № 8 от 19.01.2018 г. по т. д. № 2435/2016 г. на ВКС, II т. о.; 2./ Противопоставими ли са на купувача на публична продан, извършена по реда на чл. 43 ГПК, правата на наемател върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от изменения във вписан договор за наем, когато измененията не са били вписани към момента на налагане на възбраната върху тези имоти, нито към момента на публичната продан? – сочи се противоречие с решение № 129 от 30.06.2015 г. по гр. д. № 268/2015 г. на ВКС, I г. о. Ответната страна „Юробанк България“ АД, в представен писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт К. Х. – И., взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а по същество за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски в касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 11.07.2008 г. между „У. Д.“ ЕООД – наемодател, и „Юробанк България“ АД – наемател, е сключен договор за наем, вписан в Служба по вписванията към Софийски районен съд на същата дата. Съгласно този договор наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване три самостоятелни обекта, находящи се в Административно- [жк], р – н „Т.“,[жк], [жилищен адрес] с обща площ от 483,07 кв. м., срещу заплащане на наемна цена в размер на 25 313 лева без включен ДДС, увеличена с такса за поддръжка в размер на 2 301 лева. Наемните вноски се заплащат до 5-то число на съответния месец, през който се ползват обектите. В чл. 9, ал. 2 от договора е предвидено, че при забава на плащането на наемна вноска наемателят дължи неустойка в размер на 0,25 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от размера на месечната наемна вноска. Договорът е сключен за срок от 10 г. и съгласно чл. 11 влиза в сила от деня на подписването му. В § 2 от раздел „Общи разпоредби“ е записано, че промени в договора се извършват единствено в писмена форма. С анекс № 3 от 01.07.2013 г. страните се споразумели, че считано от 01.11.2013 г. наемателят ще заплаща на наемодателя наемна цена в размер на 16 992,25 лева, както и такса за поддръжка в размер на 2 301 лева. По делото са приложени платежни нареждания, от които се установява, че „Юробанк България“ АД е заплащал наемна цена на М. М. М. – цесионер по договор за цесия от 17.07.2013 г., в размер на 19 293,25 лева /16 992,25 лева + 2 301 лева/ за м. октомври, м. ноември и м. декември 2014 г. С постановление за възлагане от 04.11.2014 г., влязло в сила на 22.12.2014 г., И. А. В. е придобил собствеността върху два от трите наети обекта – с обща площ от 318,52 кв. м. Към момента на възлагане на недвижимите имоти същият е бил в брак с Б. Р. – В.. Видно от писмо с вх. № 9300/0061 от 20.01.2015 г., изходящо от новите собственици и адресирано до представител на „Юробанк България“ АД, на 19.01.2015 г. е била проведена среща между ищците и представители на ответната банка относно продължаване действието на вписания договор за наем. Писмото съдържа предложение от новите собственици договорът за наем да бъде продължен при нов размер на месечния наем 18 609 лева и разходи за консумативи 1 691 лева месечно, плюс ДДС. Споразумение между страните не е постигнато. На 10.03.2015 г. на „Юробанк България“ АД е връчена нотариална покана, с която собствениците на имота са поискали да им се заплащат по 16 690,54 лева наемна цена и по 1 517,20 лева такса за поддръжка – за м. януари, м. февруари и м. март 2015 г. С нотариална покана с рег. № 936, т. 1, № 192 от 13.03.2015 г. банката е отправила на основание чл. 13, т. 6 от договора за наем 6-месечно предизвестие за прекратяването му. Представени са платежни нареждания, видно от които в периода м. януари – септември 2015 г. ответната банка е заплащала по сметка на И. А. В. наемна цена в размер на 11 576,40 лева. При тези фактически констатации, за спорен между страните е счетен въпросът доколко наемната цена, договорена в първоначалния договор за наем, вписан в служба по вписванията под акт № 283, т. ХVІІ, вх. рег. № 54720 от 11.07.2008 г., е обвързваща за наемателя и последващия приобретател на имота. Въззивният съд е посочил, че купувачът на публична продан встъпва в наемното правоотношение, действащо към датата на публичната продан. Изяснил е, че вписването има оповестително действие спрямо бъдещи купувачи и защитно спрямо наемателя, а не конститутивно такова по отношение на наемната цена. Поради това е счел, че на приобретателите на процесните имоти се дължи актуалната към датата на публичната продан наемна цена, т. е. тази, която е уговорена с Анекс № 3 от 01.07.2013 г. Съобразил е, че в този размер са и извършените към цесионера М. М. М. плащания, от което е направил извод, че наемната цена е била действително заплащана в уговорения намален размер. Като е взел предвид приложените платежни нареждания, удостоверяващи плащания към новите собственици в периода м. януари – септември 2015 г. в размер на 11 576,40 лева, съдът е заключил, че по делото не се установява неизпълнение на задължението на наемателя за заплащане на наемна вноска, а оттук – не се дължи и претендираната неустойка за забава съгласно чл. 9, ал. 2 от договора за наем. При тези мотиви на въззивния съд, са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от тълк. решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Поставеният в изложението въпрос :Противопоставими ли са на купувача на публична продан, извършена по реда на чл. 43 ГПК, правата на наемател върху продадените в публичната продан имоти, произтичащи от изменения във вписан договор за наем, когато измененията не са били вписани към момента на налагане на възбраната върху тези имоти, нито към момента на публичната продан? – е правно разрешен от въззивния съд и обуславя решаващите му изводи. Даденото от съда правно разрешение е в противоречие с разрешението, дадено по идентичен въпрос в приложеното решение № 129 от 30.06.2015 г. по гр. д. № 268/2015 г. на ВКС, I г. о. Поради това са налице предпоставките на чл.280 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване във връзка с повдигнатия правен въпрос. Другият, поставен в изложението, въпрос не е правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК, а по естеството си е касационно оплакване по чл.281 ГПК. Във връзка с този въпрос не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване поради отсъствие на общо основание. По касационните оплаквания съдът се произнася във втората фаза на касационното производство. При този изход на касаторите следва да се дадат указания за представяне на вносен документ за внесена държавна такса. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о., О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 819 от 16.04.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 4094/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд. УКАЗВА на касаторите И. А. В. и Б. Р. – В., чрез адвокат Д. Г., в едноседмичен срок от съобщението да представят вносен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер 1193,64лв., както и, че при непредставяне в срок на вносния документ жалбата ще бъде върната, а производството – прекратено. След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. В случай, че в указания срок не се представи вносен документ, делото да се докладва на докладчика. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: