4 Р Е Ш Е Н И Е № 166 София, 30.07.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на осми май две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 5946 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 213 от 12.02.2014 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 474 от 11.03.2013 година по гр.д. № 2730/2012 година на Софийски апелативен съд, с което предявеният от Д. С. Б. със съдебен адрес в [населено място] против [фирма], [населено място] и М. Д. Д. от [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата между 21670 евро и 33120 евро. В частта му, с която искът е уважен за сумата 21670 евро решението е влязло в сила при условията на чл. 296, т.3, пр.І-во ГПК. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 75, ал. 2 ЗЗД – редовно ли е плащането, ако от обстоятелствата следва, че получилото го лице е надлежно овластено. Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗЗД, длъжникът се освобождава не само, когато изпълнението на задължението е направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице, но и когато добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да приеме изпълнение. Когато от обстоятелства недвусмислено следва, че лицето на което длъжникът престира е овластено от кредитора, то длъжникът, действал добросъвестно се освобождава от задължението си, а кредиторът има иск срещу лицето, получило изпълнението. Дали от обстоятелствата недвусмислено следва, че лицето е овластено от кредитора да приеме изпълнение е въпрос на преценка на конкретните факти – дали тези факти сочат, че условията, при които се приема престацията са създадени и одобрени от кредитора, който сам е организирал как да се извърши приемането на изпълнението. Несъмнено е, че плащане от длъжника, извършено на лице, което приема суми като касиер в сградата на банката е надлежно и без това лице да е представило изрично пълномощно и документи за самоличност; че надлежно е предаването на стоката на лице, което има достъп до склада и до документите за приемане на стока; плащането на суми в офис на дружество на служител, който за извършеното плащане издава платежен документ от името и с печата на дружеството, както и при други сходни обстоятелства, които дават на длъжника основание да приеме, че лицето, на което престира е надлежно овластено. В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че с договор от 26.10.2006 г. ответниците са се задължили да построят и прехвърлят на ищеца правото на собственост върху апартамент в сграда, находяща се в [населено място], [улица] срещу сумата 36800 евро, от които 1140 евро платими в деня на подписване на договора; 1140 евро при достигане на трета плоча; при достигане на кота било 11040 евро и в срок от десет дни преди излизане на акт 15 – 3680 евро. В предварителния договор страните са постигнали съгласие, че срокът за извършване на строителните работи и издаване на разрешение за ползване на сградата ще бъде 24 месеца от издаване на протокол за откриване на строителна линия и ниво. На 12.02.2007 г. е бил съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. На 28.04.2010 г. ищецът е връчил чрез служител на дружеството обещател нотариална покана, с която ищецът е поканил ответниците в едномесечен срок да изпълнят договорните си задължения, като при неизпълнение договорът ще се счита за развален и изплатените по него суми подлежат на връщане, ведно с дължимата неустойка. При така установените факти, в решението е прието, че договорът е развален с исковата молба поради неизпълнение от страна на ответника, който в хода на съдебния процес не е изпълнил договорното си задължение да прехвърли обещания имот, нито е изразил готовност за това, поради което ответниците дължат връщане на полученото по договора на отпаднало основание – сумата 21670 евро, за получаване на които суми ответникът М. Д. е подписал разписки. Прието е, че плащанията на сумите 800 лева по квитанция от 17.10.2006 г. и по квитанция № 046 от 20.07.2008 г. за сумата 11040 евро са извършени от ищеца на лица без представителна власт по отношение на ответниците и действията им не са потвърдени от търговеца ответник; че плащането на тези суми не е установено по безсъмнен начин, поради което искът е отхвърлен за разликата до предявения му размер от 33120 евро. В касационната жалба против въззивното решение на Софийски апелативен съд, подадена от Д. С. Б. се поддържа, че в нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, съдът е приел, че плащанията по касови ордери № 44 и № 046 са извършени ненадлежно на лице без представителна власт по отношение на ответника. Ответниците по касационната жалба [фирма] и М. Д. Д. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Неправилен е изводът, че извършените от ищеца плащания на сумите 800 лева по квитанция от 17.10.2006 г. и по квитанция № 046 от 20.07.2008 г. за сумата 11040 евро са на лица без представителна власт по отношение на ответниците. Съвкупната преценка на представените по делото доказателства – квитанция към приходни касови ордери от 17.10.2006 г. и от 20.07.2008 г., удостоверяващи извършено плащане от ищеца, с подпис за приемател на касиер на дружеството и печат на [фирма] и показанията на разпитания свидетел В. В., установяващ, че плащанията са извършени в офиса на дружеството на негов служител, обуславя извод, че ищецът е престирал надлежно, изпълнявайки задълженията си по предварителния договор за строителство и продажба на апартамент. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което искът с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД се уважи и за сумата 11450 евро, дължима от ответниците на отпаднало основание. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора – ищец по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски в инстанционното производство съобразно уважената част от иска общо в размер общо на 2786 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 474 от 11.03.2013 година по гр.д. № 2730/2012 година на Софийски апелативен съд в частта му, с която предявеният от Д. С. Б. със съдебен адрес в [населено място] против [фирма], [населено място] и М. Д. Д. от [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата между 21670 евро и 33120 евро. ОСЪЖДА „К. КМ” О., [населено място] и М. Д. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплатят на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД на Д. С. Б. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 11450 (единадесет хиляди четиристотин и петдесет) евро, както и сумата 2786 лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: