Р Е Ш Е Н И Е № 609 гр. София, 11 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Дърмонски ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Пламен Петков при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Красимира Колова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 2022/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по нохд № 922/2012 година на Русенския районен съд, по което е постановена присъда № 107 от 19 април 2012 година, потвърдена с решение № 94 от 22 юни 2012 година на Русенския окръжен съд по внохд № 341/2012 година по описа на този съд. В искането е ангажирано отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че съдилищата са нарушили материалния закон, като не са наложили на осъдения Ц. Й. Д. кумулативно предвиденото наказание „глоба” за извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. Претендира се възобновяване на наказателното дело в тази част и връщането му за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на главния прокурор. Осъденият Ц. Д. участва лично и със служебния си защитник адв. Б. от С. адвокатска колегия. Защитникът изразява становище за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: С атакуваната присъда на първоинстанционния съд осъденият Ц. Й. Д. е признат за виновен в това, че на 31. 03. 2012 година, в [населено място], е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат”, Р ...., с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда - 1.82 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в законна сила присъда по нохд № 2203/2011 година по описа на Русенския районен съд за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на една година лишаване от свобода при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. В производство по жалба на осъдения, въззивният съд е потвърдил присъдата с решение от 22. 06. 2012 година, което не подлежи и не е проверявано по касационен ред. Искането за възобновяване на делото е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Заявеното в искането нарушение на материалния закон при ангажиране на наказателната отговорност на осъдения Ц. Д. формално е налице, но не е посочено то да удовлетворява изискването на закона да е съществено, а съдържанието на искането, както е направено не позволява същото да бъде уважено, като съображенията за това са следните: Извършеното от осъдения Д. деяние правилно е квалифицирано по чл. 343б, ал. 2 от НК. От приложената по делото справка за съдимост (л. 16 от ДП) се установява, че по нохд № 2203/2011 година на РРС, Д. е осъден за извършено на 21. 09. 2011 година в [населено място] престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55 от НК, са му наложени наказания „пробация” за срок от една година и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и пет месеца. Нормата на чл. 343б, ал. 2 от НК предвижда за това престъпление наказания лишаване от свобода до две години и глоба от сто до триста лева. Наказанието лишаване от право да управлява МПС се налага във всички случаи на извършено престъпление по чл. 343б от НК. Наказанията на осъдения Д. са индивидуализирани при условията на чл. 54 от НК, поради което наред с основното наказание лишаване от свобода, е следвало да бъде наложено и кумулативно предвиденото по-леко наказание глоба. Наведеният от защитата на осъдения Д. довод за наличие на хипотезата на чл. 55, ал. 3 от НК, която позволява съдът да не наложи по-лекото наказание, предвидено наред с наказанието лишаване от свобода, не намира опора в закона, защото тази хипотеза касае единствено случаите, когато наказанието за извършеното престъпление се индивидуализира изначално при условията на чл. 55 от НК, какъвто не е настоящият случай. Като не е наложил на осъдения Д. предвиденото в закона наказание глоба за извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК, съдът е нарушил закона и това поначало предпоставя отмяна на влязлата в законна сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, където е допуснато нарушението, а именно – първоинстанционният съд. В случая, съдебният акт обаче не би могъл да бъде отменен „... в частта относно неналагане на наказание „глоба”...”, както е формулирано искането за възобновяване на делото. Така направено, искането не държи сметка за естеството на кумулативната санкция, която е комплексна, а отделните наказания са само елементи от нея. Определянето на наказанието при кумулативната санкция се осъществява чрез една единствена, цялостна дейност на оценка на деянието и дееца и тежестта й като цяло трябва да съответства на конкретното престъпление, на неговия субект и на целите на наказанието по чл. 36 от НК. Този вид санкция, макар и да разкрива особености при определянето й, не е механичен сбор от отделните кумулативно предвидени наказания, а при индивидуализирането й съдът се ръководи от разпоредбите на чл. 54-56 от НК и определя размера на всяко от наказанията така, че в своята съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36 от НК. Такъв механизъм на определяне на наказанието при кумулативни санкции изрично е предвиден в чл. 57, ал. 2 от НК, но не е съобразен при изготвяне на искането за възобновяване на делото, поради което то няма как да бъде уважено. Извън това, искането не съдържа доводи относно дефинирането на констатираното нарушение като „съществено”, съобразно изискването на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НК, доколкото налагането на наказание лишаване от свобода при средния размер на предвиденото в закона и ефективното му изтърпяване, сочи на сериозна наказателна репресия по отношение на осъдения Д., а кумулативното наказание глоба е с предвиден специален минимум в размер на сто лева. Или иначе казано, не е налице оценка относно комплексната санкция и доколко липсата на един от елементите й – на по-лекото по вид наказание, я прави несъответна на деянието и дееца и на целите на наказанието, т. е. доколко е съществена. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателното производство по нохд № 922/2012 година на Русенския районен съд и за отмяна по този ред на постановената по него присъда № 107 от 19 април 2012 година, потвърдена с решение № 94 от 22 юни 2012 година на Русенския окръжен съд по внохд № 341/2012 година. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.