2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 162/2018 г.
София, 29.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр. д. № 10 по описа за 2018 година.
Производството е по чл. 290-293 ГПК.
С решение № VI-39 от 31. 08. 2017 г. по гр. д. № 202/2017 г. на Бургаския окръжен съд, ГО, 6 въззивен състав е потвърдено решение № 141 от 30. 08. 2016 г. по гр. д. № 136/2015 г. на РС – Поморие в обжалваните части: в частта, с която е допусната делба между М. Г. М., А. Д. Г., Г. Д. П. и Д. Г. П. на втория етаж от сграда с идентификатор ........, в частта с която квотите в съсобствеността на допуснатите до делба сгради с идентификатори ............., ..........., ........ и на втори етаж от сграда с идентификатор .............. са определени на 6/12 за М. Г. М., 1/12 за А. Д. Г., 3/12 за Г. Д. П. и 2/12 за Д. Г. П., в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. М., и А. Д. Г. и С. Д. Н. против Г. Д. П. и Д. Г. П. иск за делба на първия етаж от сграда с идентификатор ..........., които сгради се намират в поземлен имот с идентификатор............, с площ от 1015 кв.м., по одобрената със заповед № РД-18-60/15. 09. 2006 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на [населено място], общ. П., Бургаска област.
Подадена е касационна жалба от Г. Д. П. срещу въззивното решение в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта с която е допусната делба между М. Г. М., А. Д. Г., Г. Д. П. и Д. Г. П. на втория етаж от сграда с идентификатор ........... и в частта с която квотите в съсобствеността на допуснатите до делба сгради с идентификатори .........., .............., .............. и на втори етаж от сграда с идентификатор........... са определени на 6/12 за М. Г. М., 1/12 за А. Д. Г., 3/12 за Г. Д. П. и 2/12 за Д. Г. П.. Излагат се съображения за неправилност на решението в тези части и се иска отмяната му в същите, отхвърляне иска за делба на втория етаж от сграда с идентификатор ........... и определяне на квотите в съсобствеността на сгради с идентификатори ............, ............, ........... и на втори етаж от сграда с идентификатор ........... (ако съдът приеме, че вторият етаж следва да се допусне до делба) с размери 1/8 за М. Г. М., 1/8 за А. Д. Г., 1/8 за Г. Д. П. и 5/8 за Д. Г. П..
Подадена е касационна жалба и от М. Г. М. и А. Д. Г. срещу въззивното решение в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. М. и А. Д. Г. против Г. Д. П. и Д. Г. П. иск за делба на първия етаж от сграда с идентификатор ............... . Поддържа се неправилност на решението в посочената част и се иска отмяната му и допускане до делба на първия етаж от сградата.
С определение № 412 от 27. 07. 2018 г. по гр. д. № 10/2018 г. на ВКС, 1 г.о. е допуснато касационно обжалване на решението в частта, с която е допусната делба между М. Г. М., А. Д. Г., Г. Д. П. и Д. Г. П. на втория етаж от сграда с идентификатор ............., в частта с която квотите в съсобствеността на допуснатите до делба сгради с идентификатори ............, ..............,............... и на втори етаж от сграда с идентификатор ............ са определени на 6/12 за М. Г. М., 1/12 за А. Д. Г., 3/12 за Г. Д. П. и 2/12 за Д. Г. П. и в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. М. и А. Д. Г. против Г. Д. П. и Д. Г. П. иск за делба на първия етаж от сграда с идентификатор ............, които сгради се намират в поземлен имот с идентификатор ............., с площ от 1015 кв.м., по одобрената със заповед № РД-18-60/15. 09. 2006 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на [населено място], общ. П., Бургаска област.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите:
а/. допустимо ли е чрез тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД на договор да се игнорира изявено съгласие за прехвърляне на определени по размер идеални части от самостоятелен жилищен обект и да се приеме, че действителната воля на страните е била да прехвърлят целия жилищен обект.
б/. дали във всички случаи на сключени договори за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот или идеални части от недвижим имот, върху който има построени сгради, без сградите изрично да се изключат от предмета на сделката, се счита, че се прехвърля собствеността и върху сградите и допустимо ли е оборване на презумпцията по чл. 92 ЗС чрез тълкуване на договора по реда на чл. 20 ЗЗД и ангажиране на доказателства, установяващи действителната воля на прехвърлителя и приобретателя;
в/. длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и да прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а фактическите изводи да основе само на установените от доказателствата факти.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване.
Настоящият състав споделя становищата по въпросите, застъпени в решение № 167 от 26. 01. 2012 г. по т.д. № 666/2010 г. на ВКС, 1 т.о., решение № 129 от 12. 07. 2013 г. по т.д. № 558/2012 г. на ВКС, 2 т.о. (по първия въпрос), в решение № 370 от 06. 07. 2009 г. по гр. д. № 994/2008 г., 1 г.о. и определение № 563 от 25. 07. 2012 г. по гр. д. № 586/2011 г., 2 т.о. (по втория въпрос), в решение № 326 от 20. 12. 2012 г. по гр. д. № 177/2012 г., 3 г.о., решение № 422/3. 06. 2010 г. по гр. д. № 805/2009 г., 1 г.о., решение № 92 от 22. 02. 2011 г. по гр. д. № 1863/2010 г., 4 г.о. (по третия въпрос), , които са в следния смисъл:
Дейността на съда при тълкуване на неясна договорна клауза по реда на чл. 20 ЗЗД е обективна и при осъществяването й следва да бъде съобразена изявената, а не предполагаема воля на страните, без да се подменя нейното съдържание. Чрез тълкуването не може да бъде изменено договорно установено задължение или да бъдат създадени права, каквито страните не са уговорили. Затова не би могло, при тълкуване на договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, изрично изявената от страните воля за прехвърляне/придобиване на идеална част от правото на собственост да се игнорира и да се приеме, че действителната им воля е била да се прехвърли собствеността върху целия имот.
При прехвърляне на имот или идеална част от имот, без изрично да са изключени построените в същия сгради, представляващи самостоятелни обекти на право на собственост, е допустимо оборване на презумпцията по чл. 92 ЗС чрез ангажиране на доказателства, установяващи запазване собствеността върху сградите от прехвърлителите. Ако от доказателствата се установи, че сградата не е била включена в предмета на сделката, презумпцията по чл. 92 ЗС следва да се счита оборена.
Въззивният съд е длъжен да обсъди възраженията и доводите на страните, относимите към спора и допустими доказателства и да основе фактическите си изводи на обстоятелствата, установени със събраните доказателства.
По основателността на касационната жалба.
Пред настоящата инстанция делбеното производство е висящо в частта относно предявения от М. Г. М. и А. Д. Г. против Г. Д. П. и Д. Г. П. иск за делба на: а/. първия етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ............., представляващ самостоятелен жилищен обект, състоящ се от две стаи, коридор и санитарен възел – баня и тоалетна (иска се допускането му до делба от касаторите М. М. и А. Г.); б/. втория етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор .................., представляващ самостоятелен жилищен обект, състоящ се от входно преддверие, коридор, четири стаи и баня-тоалетна (касаторите Г. и Д. П. искат отхвърляне на иска за делба на този етаж, а в случай на допускането му до делба – промяна на квотите на съделителите); в/. размерите на дяловете в съсобствеността на допуснатите до делба сгради с идентификатори ............. (стопанска постройка – салма със ЗП 30, 16 кв.м.), 00833.501.377.2 (баня-тоалетна със ЗП около 12 кв.м.), ...............5 (едноетажна жилищна сграда с полусутерен със ЗП 65, 65 кв.м., състояща се от входно преддверие, дневна, кухня-трапезария, спалня, баня с тоалетна) - касаторите Г. и Д. П. искат промяна размерите на определените квоти в съсобствеността върху тези сгради.
В частта, с която е допусната делба на поземлен имот с идентификатор ............ от 1015 кв.м. между съделителите М. Г. М. – 6/12 ид.ч., А. Д. Г. – 1/12 ид.ч., Г. Д. П. – 3/ 12 ид.ч. и Д. Г. П. – 2/12 ид.ч. и с която е отхвърлен искът за делба на сграда с идентификатор ............ първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. Влязло е в сила, като необжалвано, и въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от С. Д. Н. иск за делба на процесния имот и сгради.
Относно първия етаж от жилищна сграда с идентификатор ........., представляващ самостоятелен жилищен обект, състоящ се от две стаи, коридор и санитарен възел – баня и тоалетна съставът на окръжния съд е приел, че същият е изключителна собственост на Г. П., който го е бил придобил на основание договор за дарение от 25. 01. 1988 г., сключен с родителите му Д. и М. П., с който последните са му прехвърлили безвъзмездно собствеността върху жилищна пристройка, представляваща самостоятелен жилищен обект, изграден в собствен имот без одобрен архитектурен проект и строителни книжа, състоящ се от две стаи, баня с тоалетна и коридор. Тази жилищна пристройка е надстроена и към настоящия момент съставлява първия етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор .............
Изводът за придобито право на собственост върху цялата жилищна пристройка е необоснован и направен след тълкуване на договора, извършено в нарушение на чл. 20 ЗЗД.
Необоснован е, тъй като не съответства на обективираните в н.а. № 7/25. 01. 1988 г. волеизявления на страните по сделката, според които Д. П. П. и М. Г. П. даряват на сина си Г. Д. П. „35/99 кв.м. ид. части“ от жилищна пристройка с площ от 44 кв.м., състояща се от две стаи, баня с тоалетна и коридор, а не правото на собственост върху цялата жилищна пристройка.
Извършеното от въззивния съд тълкуване на волята на страните е в нарушение на чл. 20 ЗЗД. Както бе посочено по-горе, дейността на съда при тълкуване на неясна договорна клауза по реда на чл. 20 ЗЗД е обективна и при осъществяването й следва да бъде съобразена изявената, а не предполагаема воля на страните, без да се подменя нейното съдържание. Чрез тълкуването не може да бъде изменено договорно установеното задължение или да бъдат създадени права, каквито страните не са уговорили.
В случая съдът е пренебрегнал изявената от страните, обективирана в писмения текст на договора, воля и е дал предимство на своите субективни предположения относно действителната такава. По този начин е подменил съдържанието на волеизявленията и е създал за приобретателя права, каквито не са прехвърляни и придобивани – приел е, че надареният е придобил не 35/99 ид. ч. от правото на собственост върху жилищния обект, а цялото жилище.
Като е потвърдил първоинстанционния акт, с който е отхвърлен искът за делба на описания обект, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и вместо него постановено решение, с което искът за делба на първия жилищен етаж бъде уважен.
Общите наследодатели на страните Д. и М. П. са придобили собствеността върху жилищния обект по давност, при условията на съпружеска имуществена общност, признати за собственици с н.а. 25/7. 02. 1984 г., издаден по обстоятелствена проверка.
След извършване на разпоредителната сделка с н.а. № 7/25. 01. 1988 г. общите наследодатели на страните Д. и М. П. са останали собственици на 64/99 ид.ч. от жилищния обект, а синът им Г. Д. П. е станал собственик на дарените 35/99 ид.ч.
Д. П. П. починал на 29. 03. 1994 г. и оставил за законни наследници съпругата си М. П. и децата си Г. П., А. Г. и С. Н.. След смъртта му преживялата съпруга М. П. е придобила 64/198 ид.ч. от жилището на основание давност и прекратена със смърт СИО и 64/792 ид.ч. по наследство от съпруга си – общо 320/792 ид.ч., равняващи се на 40/99 ид.ч. Децата Г. П., А. Г. и С. Н. са придобили по наследство от баща си по 64/792 ид.ч., равняващи се на по 8/99 ид.ч. Към частта на Г. П., придобита по наследство (8/99 ид.ч.) следва да се прибавят и придобитите по дарение 35/99 ид.ч., при което същият става собственик общо на 43/99 ид.ч. С н.а. № .../27. 06. 2005 г. С. Н. дарява на племенницата си М. Г. М. (дъщеря на Г. П.) придобитите по наследство 8/99 ид.ч. от имота. Със саморъчно завещание от 27. 09. 2007 г. М. П. завещава на внука си Д. Г. П. притежаваните от нея 40/99 ид.ч. от правото на собственост, които права последният придобива след смъртта на завещателката, настъпила на 18. 10. 2008 г.
От изложеното следва, че към настоящия момент съсобственици на първия етаж, представляващ самостоятелен жилищен обект, от двуетажната жилищна сграда с идентификатор .........., са: Г. Д. П. – 43/99 ид.ч. (8/99 ид.ч. по наследство от баща си Д. П. и 35/99 ид.ч. по дарение от родителите си Д. и М. П.), А. Д. Г. – 8/99 ид.ч. (по наследство от баща си Д. П.), М. Г. М. – 8/99 ид.ч. (по дарение от С. Н., която ги е била придобила по наследство от баща си Д. П.) и Д. Г. П. - 40/99 ид.ч. по завещание от М. П., която ги е придобила на основание давност и прекратена със смърт съпружеска имуществена общност, както и по наследство от съпруга си. Между посочените лица и при посочените дялове следва да се допусне делбата на описания обект.
Тъй като жилищният обект понастоящем съставлява първия етаж от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ............, съдържаща самостоятелно жилище и на втория етаж, делбата на обекта следва да се допусне ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, като размерът им се определи във втората фаза на делбеното производство, чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза.
Относно втория етаж от жилищна сграда с идентификатор ................, представляващ самостоятелен жилищен обект, състоящ се от входно преддверие, коридор, четири стаи и баня-тоалетна, въззивният съд е приел, въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, че същият е самостоятелен жилищен обект, който не е функционално свързан с първия етаж – подходът чрез стълбите от коридора на първия етаж е зазидан и плочата над първия етаж е затапена, а достъпът към втория етаж е самостоятелен и се осъществява чрез еднораменна стълба от едноетажната жилищна сграда с идентификатор ............ до уличната регулация.
Приел е, че етажът е построен е от Г. П. и покрит с „временен“ покрив през 1985-1986 г., а през 2005 г.-2006 г. е извършен основен ремонт на втория етаж и на жилищната сграда с идентификатор .............., при който е направен нов покрив и на двете сгради. Прието е, че вторият етаж не е придобит по давност от Г. П., чрез упражнявано от 1985 – 1986 г. до предявяване на иска за делба на 26. 03. 2015 г. владение, тъй като до 2006 г. етажът не е бил изграден до етап „груб строеж“ – ограждащи стени и покрив (покривът бил временен), а от 2006 г. до 2015 г. не е изтекъл придобивният давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. Прието е, че макар и незаконно построен, като самостоятелен жилищен обект, етажът е собственост на собствениците на поземления имот по приращение, на осн. чл.. 92 ЗС, поради което следва да бъде допуснат до делба между М. М., А. Г., Г. П. и Д. П., при дялове: 6/12 за М. Г. М., 1/12 за А. Д. Г., 3/12 за Г. Д. П. и 2/12 за Д. Г. П..
Решението е неправилно.
Неправилността се изразява, от една страна, в несъответствие със събраните доказателства на извода на въззивният съд, че вторият етаж е бил изграден в груб строеж не през 1985 – 1986 г., а през 2005 – 2006 г. От друга, в допуснато нарушение на чл. 235 ГПК, предвид постановяване на акта при необсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и на довода на съделителя Г. П., че извършването на основен ремонт през 2006 г. на жилищни сгради с идентификатори ............. и ............., при който е направен изцяло нов покрив на двете сгради, не изключва възможността вторият етаж от сграда с идентификатор.............. да е изграден в груб строеж 1985-1986 г., каквито са и свидетелските показания.
Установено е от показанията на свидетелите Г. А. и Й. Я., че още през 1985 – 1986 г. Г. П. надстроил съществуващата в имота жилищна пристройка, като изградил на втория етаж четири стаи, баня с тоалетна, коридор и преддверие. Изградил и временен покрив от събрани стари материали. През 2006 г. – 2007 г. направил изцяло нов покрив. Построяването на етажа било извършено със съгласието и знанието на родителите му – Д. и М., които заявявали, че всичко оставят на Г. и сина му от втория брак Д.. Така установените факти налагат извода, че към 1986 г. вторият етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор ............. е бил построен в груб строеж и Г. П. е придобил собствеността върху същия по давност още през 1996 г., като е продължил да владее същия и до предявяване на иска.
Като неправилно, решението ще следва да бъде отменено в посочената част, а предявеният иск за делба на жилищния обект, находящ се на втория етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор .............. следва да бъде отхвърлен.
Относно едноетажната жилищна сграда с идентификатор .........., и стопанска постройка (салма) с идентификатор .............. е прието, че същите са били собственост на общите наследодатели Д. и М. П.. Придобити са през време на брака им по давност, при условията на съпружеска имуществена общност. В тяхна полза е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка № .../7. 02. 1984 г за цялото дворно място (съставляващо поземлен имот с идентификатор ............ по одобрената КК), за едноетажна жилищна сграда (нанесена като обект с идентификатор ..............), за стопанска постройка -салма (нанесена като обект с идентификатор ................) и за жилищната пристройка (понастоящем съставляваща първия етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор ..................).
Прието е, че след като с договора за дарение от 25. 01. 1988 г., сключен с н.а. № ../88 г., с който Д. и М. П. са дарили на сина си Г. П. правото на собственост върху 35/99 кв.м.ид.ч. от едноетажната жилищна пристройка (понастоящем първи етаж от сграда с идентификатор ............) и върху 1/3 идеална част от дворното място (поземлен имот с идентификатор ..............), без да изключат съществуващите към сключване на договора върху имота други постройки - едноетажна жилищна сграда и стопанска постройка (салма) - сгради с идентификатори ............ и ..............., то са прехвърлили на Г. Д. П. и собствеността върху 1/3 идеална част от последните две посочени сгради.
По същите съображения е прието, че последващите договори за дарения, сключени с н.а. № № .../2002 г. и .../2005 г., с които М. П., Г. П. и С. Д. даряват на М. М. (внучка на първата, дъщеря на втория и племенница на третата) общо 6/12 идеални части от дворното място, включват и дарение на 6/12 идеални части от едноетажната жилищна сграда и стопанска постройка (салма).
В обобщение е прието, че коментираните две сгради следва да бъдат допуснати до делба при дялове: 6/12 за М. Г. М. (3/12 ид.ч. по дарение от баба й М. П. с н.а. № .../2002 г., 2/12 ид.ч. по дарение от баща й Г. П. с н.а. № .../2002 г., 1/12 ид.ч. по дарение от леля й С. Д. с н.а. .../2005 г.), 1/12 за А. Д. Г. (по наследство от баща й Д. П.), 3/12 за Г. Д. П. (1/3 ид.ч. по дарение от родителите Д. и М. П. с н.а. № 7/88г. и 1/12 по наследство от баща си Д. П., без дарените на дъщеря му 2/12 ид.ч.) и 2/12 за Д. Г. П. (по завещание от баба си М. П.).
Решението е неправилно.
При прехвърляне на имот или идеална част от имот, без построените в същия сгради да са изрично изключени, е допустимо оборване на презумпцията по чл. 92 ЗС чрез ангажиране на доказателства, установяващи запазване собствеността върху сградите от прехвърлителите. Ако от доказателствата се установи, че сградите не са били включени в предмета на сделката, презумпцията по чл. 92 ЗС следва да се счита оборена.
Необоснован и противоречащ на чл. 92 ЗС е изводът на съда, че приобретателят по договора за дарение, сключен с н.а. № .../25. 01. 1988 г., Г. П. е придобил, на основание прехвърлителната сделка, не само 1/3 идеална част от земята и 35/99 кв.м. ид.ч. от жилищната пристройка, но и 1/3 идеална част от всички съществуващи в дворното място постройки. Според обективираните в нотариалния акт волеизявления, предмет на договора е 1/3 ид.ч. от дворното място и 35/99 кв.м.ид.ч. от едноетажната жилищна пристройка. Относно останалите сгради в имота (едноетажна жилищна сграда от 63 кв.м. и стопанска постройка от 28 кв.м.) дарителите не са изявили воля за прехвърлянето им на надарения. След като прехвърлителите изрично са упоменали кои от съществуващите в дворното място сгради са предмет на дарението, ведно с 1/3 ид.ч. от дворното място, то явно волята им е била да запазят собствеността си върху сградите, невключени в предмета на сделката.
Жилищна сграда от 63 кв.м. с идентификатор ............ и стопанска постройка (салма) от 28 кв.м. с идентификатор ............... са останали собственост на наследодателите М. и Д. П., придобити по давност, при условията на СИО.
След смъртта на Д. П. на 29. 03. 1994 г. М. П. останала собственик на 5/8 ид.ч. от сградите (1/2 придобити по давност и прекратена СИО и 1/8 по наследство от Д. П.), а Г. П., А. Г. и С. Н. са придобили по наследство от баща си по 1/8 ид.ч. от двете сгради. На 27. 06. 2005 г., с н.а. № ..../05г., С. Н. е дарила на племенницата си М. Г. М. собствените си по 1/8 идеални части от едноетажната жилищна сграда и стопанската постройка. Със саморъчно завещание от 27. 09. 2007 г. М. П. завещава на внука си Д. Г. П. притежаваните от нея 5/8 ид.ч. от описаните две сгради, които права последният придобива след смъртта на завещателката, настъпила на 18. 10. 2008 г.
От изложеното следва, че към настоящия момент съсобственици на едноетажната жилищна сграда с идентификатор ............. и стопанска постройка (салма) с идентификатор ............... са Д. Г. П. – 5/8 ид.ч. (по завещание от М. П., която към смъртта си ги е била придобила по давност, прекратена СИО и наследяване на Д. П.), А. Д. Г. – 1/8 ид. ч. (по наследство от баща си Д. П.), Г. Д. П. – 1/8 ид.ч. (по наследство от баща си Д. П.) и М. Г. М. – 1/8 ид.ч. (по дарение от С. Н., която е била собственик на основание наследяване на баща си Д. П.). Между посочените лица и при посочените дялове следва да се допусне делбата на описаните два обекта. Като неправилно, въззивното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която делбата е допусната при квоти 2/12 за Д. Г. П., 1/12 за А. Д. Г., 3/12 за Г. Д. П. и 6/12 за М. Г. М., вместо което квотите в съсобствеността бъдат определени на 5/8 ид.ч. за Д. П. и по 1/8 ид.ч. за А. Г., Г. П. и М. М..
Относно съществуващата в имота стопанска постройка с идентификатор ................ - същата не е описана в издадения в полза на общите наследодатели Д. и М. П. нотариален акт по обстоятелствена проверка № .../1984 г. В отговора на исковата молба Г. Д. П. е въвел твърдение, че тази сграда, представляваща външна тоалетна с баня, не фигурира като допълващо застрояване в цитирания нотариален акт, но е построена от общите наследодатели върху собствения им имот и е била тяхна собственост по приращение. Тези твърдения не са оспорени от останалите съделители, поради което следва да се приеме, че общите наследодатели са притежавали при условията на СИО и тази постройка. След смъртта на Д. П. на 29. 03. 1994 г. М. П. останала собственик на 5/8 ид.ч. от постройката (1/2 придобити по давност и прекратена СИО и 1/8 по наследство от Д. П.), а Г. П., А. Г. и С. Н. са придобили по наследство от баща си по 1/8 ид.ч. от същата. На 27. 06. 2005 г., с н.а. № .../05г., С. Н. е дарила на племенницата си М. Г. М. притежаваните права и върху тази сграда, тъй като последната не представлява самостоятелен обект на собственост, а със сделката са дарени всички притежавани идеални части от дворното място и останалите сгради. Със саморъчно завещание от 27. 09. 2007 г. М. П. завещава на внука си Д. Г. П. притежаваните от нея 5/8 ид.ч. и от тази сграда.
Поради изложеното квотите в съсобствеността и върху тази постройка са с размери: 5/8 ид.ч. за Д. Г. П. и по 1/8 ид. ч. за А. Д. Г., Г. Д. П. и М. Г. М..
Актът на въззивния съд следва да бъде отменен в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която делбата е допусната при квоти 2/12 за Д. Г. П., 1/12 за А. Д. Г., 3/12 за Г. Д. П. и 6/12 за М. Г. М., вместо което квотите в съсобствеността върху постройка с идентификатор ................... бъдат определени на 5/8 ид.ч. за Д. П. и по 1/8 ид.ч. за А. Г., Г. П. и М. М..в частта
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № VI-39 от 31. 08. 2017 г. по гр. д. № 202/2017 г. на Бургаския окръжен съд, ГО, 6 въззивен състав в частта, с която е потвърдено решение № 141 от 30. 08. 2016 г. по гр. д. № 136/2015 г. на РС – Поморие в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Г. М. и А. Д. Г. против Г. Д. П. и Д. Г. П. иск за делба на първия етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор ..............., построена в поземлен имот с идентификатор ................., с площ от 1015 кв.м., по одобрената със заповед № РД-18-60/15. 09. 2006 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на [населено място], общ. П., Бургаска област, в частта с която е допусната делба между М. Г. М., А. Д. Г., Г. Д. П. и Д. Г. П. на втория етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор .............., построена в поземлен имот с идентификатор ................, с площ от 1015 кв.м., по одобрената със заповед № РД-18-60/15. 09. 2006 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на [населено място], общ. П., Бургаска област и в частта досежно квотите в съсобствеността на допуснатите до делба сгради с идентификатори ............., ................ и ............, построени в поземлен имот с идентификатор ..............., с площ от 1015 кв.м., по одобрената със заповед № РД-18-60/15. 09. 2006 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на [населено място], общ. П., Бургаска област И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА делба на първия етаж, представляващ самостоятелен жилищен обект, от двуетажната жилищна сграда с идентификатор ............., построена в поземлен имот с идентификатор ................. по одобрената със заповед № РД-18-60/15. 09. 2006 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на [населено място], общ. П., Бургаска област, ведно с припадащите се към обекта идеални части от общите части на сградата, между: Г. Д. П., М. Г. П., Д. Г. П. и А. Д. Г., при дялове: 43/99 ид.ч. за Г. Д. П., 40/99 ид.ч. за Д. Г. П., 8/99 ид.ч. за М. Г. М. и 8/99 ид.ч. за А. Д. Г..
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. М. и А. Д. Г. против Г. Д. П. и Д. Г. П. иска за делба на втория етаж, представляващ самостоятелен жилищен обект, от двуетажната жилищна сграда с идентификатор ..............., построена в поземлен имот с идентификатор ..............., с площ от 1015 кв.м., по одобрената със заповед № РД-18-60/15. 09. 2006 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на [населено място], общ. П., Бургаска област.
ОПРЕДЕЛЯ квотите в съсобствеността на допуснатите до делба едноетажна жилищна сграда с идентификатор ............., стопанска постройка (салма) с идентификатор ................ и стопанска постройка (баня с тоалетна) с идентификатор ................., построени в поземлен имот с идентификатор ...................... по одобрената със заповед № РД-18-60/15. 09. 2006 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта на [населено място], общ. П., Бургаска област както следва: за Д. Г. П. – 5/8 ид.ч., за А. Д. Г. – 1/8 ид. ч., за Г. Д. П. – 1/8 ид.ч. и за М. Г. М. – 1/8 ид.ч.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ въззивното решение е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |