Р Е Ш Е Н И Е №. 54 София, 16.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 710/2011 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 18 от 16.03.2011 г. по т.д.№ 278/2010 г. на Бургаския апелативен съд. С последното е обезсилено решение № 236 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 297/2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] и [фирма] [населено място], [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] в обективно кумулативно съединение иск за прогласяване поради липса на съгласие на нищожността на сключен между първите двама ответници договор за продажба на недвижим имот, за признаване за установено, че последните трима ответници не са придобили собствеността върху процесния имот и ревандикационен иск срещу петия ответник, като е прекратено производството по делото. В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му. Ответниците по касация не са изразили становище по касационната жалба. С определение № 660 от 04.09.2012 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса налице ли е правен интерес от иска по чл.26, ал.1 ЗЗД, предявен от лице, което не е страна по сделката, но е едноличен собственик на капитала на дружеството – продавач по нея. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното За да постанови обжалвания резултат, вззивният съд приел, че ищецът в качеството му на едноличен собственик на капитала на [фирма] е лишен от правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за прогласяване по реда на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД на процесния договор за продажба на недвижим имот. Развити са съображения, че учреденото дружество е различно ЮЛ от това на учредителя и в това е смисълът на учредявянето – учредителят да извършва търговска дейност чрез друг правен субект, ограничавайки отговорността си до размера на капитала му, който като величина следва да се разграничи от дружественото имущество, която е променлива и продажбата на част от това имущество, в случая недвижимия имот не е включен в капитала му. Тъй като управителните и представителните правомощия на учредителя се упражняват от името и за сметка на учреденото Е., затова той, едноличният собственик и учредител не става страна в материалните му правоотношения с трети лица и при съдебната им защита не разполага със самостоятелно право на иск като трето лице, нито може да упражнява правото на иск на едноличното дружество като процесуален субституент – арг. от чл.141, ал.2, 6 и 7 ТЗ. Касационната жалба е основателна. По поставения въпрос по реда на чл.290 ГПК е постановено Решение № 83 от 18.07.2011 г. на ВКС по т.д.№ 747/2010 г., І т.о., ТК, с което е прието, че установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предявен от лице, което не е страна по атакуваната сделка, но е едноличен собственик на капитала на единия от съдоговорителите е допустим, когато правният му интерес е обоснован с нарушаване на членствените му права, какъвто би бил налице в хипотезата на чл.137, ал.1, т.7 във вр. с чл.147, ал.2 ТЗ при разпореждане с вещи и вещни права без съгласието на собственика на капитала, упражняващ правомощията на ОС. Настоящият състав изцяло се присъединява към разрешението по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съобразявайки константната съдебна практика, според която правният интерес на всеки правен субект да се иска прогласяване нищожността на сделка, не се основава единствено на правото на собственост или на качеството на страна по сделката и не може да бъде отречен, дори интересът да не е непосредствен. От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че при обосноваване на правния си интерес от провеждането на иска с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД едноличният собственик на капитал се е позовал на нарушаване на правата му, произтичащи от членственото право – липсата на решение от компетентността на ОС. Въпросът необходимо ли е такова решение е въпрос по съществото на спора, а не по тяхната допустимост и въззивният съд дължи произнасяне по тях. Като е приел, че исковете са недопустим и е прекратил производството по тях, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по съществото на спора, който следва да се произнесе и по въпроса за отговорността за разноските пред ВКС. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 18 от 16.03.2011 г. по т.д.№ 278/2010 г. на Бургаския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: