Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * незаконно уволнение * дисциплинарно нарушение * свидетелски показания * увреждане имуществото на работодателя * писмени обяснения * дисциплинарно уволнение * неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникване на трудовото правоотношение


Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4
91_10_dec_290gpc.doc

Р Е Ш Е Н И Е

№ 700

София, 28.10.2010 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и десета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева

ВЛАДИМИР Й.

при участието на секретаря С. Т.,

разгледа докладваното от съдия Й.

гр.дело N 91 /2010 г.:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „П. и добив на нефт и газ” АД срещу решение от 27.10.2009 г. по гр.д. № 819 /2009 г. на Плевенския окръжен съд, г.о., ІV с-в., с което е потвърдено изцяло решение на Плевенския районен съд от 10.07.2009 г. по гр.д. № 1719 /2009 г., с което е уважен иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ на К. Ц. Д. срещу „П. и добив на нефт и газ” АД, и ответникът е осъден за разноски.

Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 702 от 22.06.2010 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК по въпрос, от значение за изхода на делото: за задължението на съда да обсъди противоречивите свидетелски показания на две групи свидетели и за това на коя група от тях следва да основе крайните си изводи - на тази, която, макар и да не е на очевидци, явно е заинтересована от изхода на спора или на втората група, която може да свидетелства и за придобити по косвен път данни за релевантни за делото факти.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - не са обсъдени всички събрани доказателства за релевантни за спора факти (уточнено е кои), съдът е основал решението си на предположения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – разпоредбата на чл.187,ал.1т.10 вр. т. 9 КТ. Доводите ще бъдат обсъдени по-долу. Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното решение и отхвърлянето на иска.

Ответникът в касационното производство К. Ц. Д. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата, претендира разноски.

По основателността на жалбите и на основание чл.290 и сл. ГПК настоящият състав намира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд въз основа на преценка на събраните по делото доказателства е приел, че не е доказано по безспорен и категоричен начин източването на 29.12.2008 г. с участието на К. Д. от сондажната апаратура на обекта на процесното количество нафта, а не от друг обект на дружеството с участието на други лица, както и в друг период, но дори да се приеме обратното, не може да се приеме по категоричен и безспорен начин, че именно въззивникът (К. Д.) е бил единият от двамата, които са участвали в източването на нафтата същия ден от същия обект. Така съдът е приел, че липсва първият елемент от фактическия състав на дисциплинарното нарушение – деянието (действие), следователно не може да се приеме, че К. Д. е извършил виновно нарушение на трудовата дисциплина – увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на суровини и материали, за което е бил наказан с дисциплинарно наказание „уволнение”.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира, че решаващият съд следва да обсъди показанията и на двете групи свидетели, посочени от страните по спора, като извърши преценка на достоверността им и доколко с тях се установяват факти, от значение за спора, че съдът определя силата, с която страна по делото е доказала фактическите си твърдения, на които основава иска си или защитата срещу него.

По наведените касационни основания:

Основателно е твърдението, че от рапорта на охранителя на обекта С. М. от 29.12.2008 г. (л.23 от делото на районния съд) и от свидетелските му показания пред въззивния съд (л.22) се установява източването на две туби по 20 литра гориво от сондажната апаратура на обекта, на който е работила групата на ищеца преди напускането на обекта и натоварването на тубите на служебния автомобил преди тръгването от обекта, също, че нафтата е източена от двама души, от които единият е шофьорът на автомобила (св. П.), а другият свидетелят не познава, а останалите двама в това време са били във фургона. Свидетелят твърди, че впечатленията му са непосредствени – видял е ясно източването и товаренето от мястото, от което извършва охрана. Съдът не е кредитирал тези показания, а е кредитирал показанията на посочените от ищеца свидетели И. Ц. и К. Т., от които е приел, че нафта не е точена и качените туби били празни. Те двамата твърдят, че П. П. сваля и качва тубите преди и след работа. Показанията им са уклончиви, отнасят се по-скоро до предвидените трудови задължения на П. П. и до обичайното им изпълнение и не толкова до конкретния ден.

Основателно е твърдението, че съдът не е преценил показанията на посочените от ищеца свидетели по реда на чл.172 ГПК, предвид това, че на свидетеля П. П. му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за източването на същата нафта, а И. Ц. и К. Т. са останалите двама работници от смяната на ищеца.

Основателно е твърдението, че съдът не е обсъдил втория по ред рапорт на охранителя Б. П. (л.22), който е заварил смяната до разтоварените туби с гориво, в който П. П. и ищецът са посочени поименно.

Настоящият състав намира, че с това въззивният съд е извършил твърдените процесуални нарушения, които са довели до необоснованост на изводите му за релевантните за спора факти.

Основателно е твърдението, че при съвкупната преценка на свидетелските показания на охранителите С. М. и Б. П. и на подадените от тях три рапорта с безспорно установения факт на срещата в гр. И. (Пелово) между ищеца и свидетеля П. П. в служебния автомобил УАЗ с мобилната охранителна група на „Т.” ЕООД, в която е участвал Б. П., с безспорно установения факт, че по-рано същия ден смяната е работила по-кратко време, сондата е изразходвала само част от занесеното гориво, с установения от показанията на охранителите факт на заварената между служебния УАЗ и друг автомобил две туби нафта, изоставени от хората в двата автомобила след обаждането до полицията, с установения от протокола за изпитване (л.173) факт, че съдържанието на тубите е оцветен в червен цвят газъол, като този, който се зарежда на служебните бензиностанции на работодателя, следва да се приеме за установено, че работодателят е доказал извършването от ищеца на действията, за които е наложено дисциплинарното наказание.

Основателно е твърдението, че тези действия представляват нарушения на трудовата дисциплина по чл.187,т.9 и т.10 КТ и на т.10 от Правилника за вътрешния трудов ред (л.49) и че като е приел обратното, въззивният съд е допуснал наршение на материалния закон.

При тези изводи, и като взе предвид, че по делото е установено, че работодателят е изпълнил задълженията си по чл.193 КТ и ищецът е дал писмени обяснения, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл.194 КТ с мотивирана писмена заповед съгласно изискванията на чл.195 КТ за нарушения по чл.187,т.9 и т.10 КТ и на т.10 от Правилника за вътрешния трудов ред, връчена на ищеца, че при определянето на дисциплинарното наказание работодателят е спазил изискванията на чл.189 КТ, настоящият състав намира, че работодателят - ответник е доказал законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение”, поради което искът по чл.344,ал.1,т.1 КТ е неоснователен.

Жалбоподателят не претендира разноски и такива не следва да му се присъждат. С оглед изхода от спора К. Ц. Д. няма право на разноски.

Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение от 27.10.2009 г. по гр.д. № 819 /2009 г. на Плевенския окръжен съд, г.о., ІV с-в..

Вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на К. Ц. Д. срещу „П. и добив на нефт и газ” АД с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ за отмяна на заповед № 24 /09.02.2009 г. и заповед № 28 /12.02.2009 г., с които му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение с „П. и добив на нефт и газ” АД.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.