Р Е Ш Е Н И Е № 42 София, 03.06.2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Емил Марков Членове: Ирина Петрова Десислава Добрева при участието на секретаря Ина Андонова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1680 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба, подадена от ищеца „Обединена Българска банка“АД против Решение № 682 от 22.03.2019г. по в.гр.д. № 2922/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав в частта за отмяна на решението по гр.д.№ 227/2017г. на ОС Видин и отхвърляне на предявените срещу И. М. Т. искове: осъдителен иск по чл.430,ал.1 ТЗ за разликата над 5 820.21 лв. до присъдения размер от 45 656.57лв.; и на осъдителния иск по чл.430,ал.2 ТЗ за заплащане на договорна лихва над сумата от 4 752.80лв. до присъдения размер от 4 940.41лв. С касационната жалба и в изложението е въведено искане за отмяна на решението поради очевидната му неправилност и явна необоснованост като това основание е релевирано и обосновано по отношение на иска по чл.430,ал.1 ТЗ. Поддържа се, че решението е в разрез с практиката на съдилищата по въпросите във връзка с предявен осъдителен иск за връщане на кредит, обявен за предсрочно изискуем и възможността длъжникът да бъде уведомен за обявената изискуемост на целия дълг с връчването на препис от исковата молба. Поддържа се, че въззивният съд е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, довели до неистински фактически констатации - апелативният съд не съобразил, че още с исковата молба, банката изрично е заявила като евентуален доводът, че ако уведомяването на длъжника посредством изпратеното известие не бъде счетено за надлежно, исковата молба да се счита като съобщение от кредитора-ищец до длъжника-кредитополучател за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение, на основанията, посочени в исковата молба. Касаторът счита, че въззивният съд е извършил превратно тълкуване на фактите, приемайки, че предсрочната изискуемост не е обявена и не е достигнала до адресата. Поддържа се, че при предявен осъдителен иск за вземане, произтичащо от договор за банков кредит при упражнено от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, релевантен е фактът на съобщаване на длъжника на изявлението на банката, което може да се инкорпорира в исковата молба и да породи правни последици с връчването на препис на ответника. Изложени са съображения, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, когато в исковата молба е обективирано изявлението на банката, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем след осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител на препис от исковата молба, каквато е настоящата хипотеза, съставлява изрядно уведомяване на ответника-длъжник. В писмен отговор насрещната страна И. М. Т. оспорва основателността на касационната жалба С Определение № 78 от 06.02.2020г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта за отмяна на първоинстанционния акт и отхвърлянето на иска с правно основание чл.430,ал.1 ТЗ за разликата над 5 820.21 лв. до присъдения размер от 45 656.57лв. в хипотезата на чл.280,ал.2, предложение последно ГПК. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата и оплакванията за очевидна неправилност на атакуваното решение. Позовава се на възможността в хипотезата на предявен осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник, в който смисъл е отговорът на правния въпрос, даден в решението по т.д.№ 193/2018 на 1 т.о на ВКС. Ответната по касация страна не изпраща представител. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо т.о. след преценка на данните по делото и съобразявайки заявените касационни основания, в съответствие с правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК приема следното: В исковата молба, с която е предявила осъдителен иск по чл.430 ТЗ във вр. с чл.79 ЗЗД, банката се е позовала на предоставяне на ответника на банков ипотечен кредит и просрочие към датата на завеждането на исковата молба на 16 месечни погасителни вноски за периода от 01.04.2016-до 01.07.2017г. Позовала се е и на настъпила на 02.05.2016г. автоматична предсрочна изискуемост на остатъка по кредита, уговорена в чл.18 от договора при неплащане на две погасителни вноски - тези с падежи 01.04.2016г. и 01.05.2016г. Наред с довода за автоматична предсрочна изискуемост, банката е релевирала и факта на отправено изрично изявление за обявяването на предсрочно настъпилия падеж на цялото задължение, изпратено на постоянния адрес на кредитополучателя. Посочила е, че служител на универсалния пощенски оператор „Български пощи“ ЕАД е посетил адреса на кредитополучателя на 23.05.2017г. и установил, че лицето не се намира там, поради което поставил отбелязване върху обратната разписка „получателят отсъства“. Ищецът е поддържал, че това връчване не променя датата на настъпването на предсрочната изискуемост на задълженията - 02.05.2016г. Посочил е в последния абзац на обстоятелствената част на исковата молба с маркиран шрифт, че „при условията на евентуалност, в случай, че не приемете описаното по-горе уведомяване на длъжника за надлежно извършено, то моля да считате настоящата искова молба като уведомление от името на кредитора-ищец до длъжника за настъпилата към 02.05.2016г. предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит, с основание и размер, посочени в настоящата искова молба“. След издирване на постоянния и настоящ адрес на ответника и връщане на съобщенията с отметка, че лицето е в чужбина, залепване на уведомление по чл.47,ал.1 със съдържанието по чл.47, ал.2 ГПК и неявяване на страната да получи съдебните книжа, на основание чл.47,ал.6 ГПК първоинстанционният съд е назначил на Т. особен представител /адв. П.Т. и адв.С.Н./ на разноски на ищеца, които са го представлявали в процеса. С отговора на исковата молба особените представители са оспорили наличието на доказателства за валидно извършено уведомление за предсрочна изискуемост на цялото задължение по кредита. Първоинстанционният съд е уважил исковете в предявения размер. Прието е, че е настъпила уговорената в чл.18 от договора автоматична предсрочна изискуемост на остатъка от задължението по кредита, но независимо от това, банката изрично е уведомила длъжника за породената изискуемост на дълга и това изявление е изпратено на адреса на ответника и върнато в цялост с отбелязване, че лицето е в чужбина - отсъства. Мотивирано е, че съгласно чл.8,ал.5 от договора кредитополучателят е длъжен да уведоми банката при промяна на местопребиваването си и при неизпълнение на това задължение всяка кореспонденция, изпратена на последно посочения адрес на кредитополучателя, се счита за редовно връчена от деня на изпращането й. Мотивирано е, че фактическото неуведомяване на ответника се дължи изключително на поведението му, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл.8,ал.5 от договора и на основание същата разпоредба кредитополучателят се счита за уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на 19.05.2017г. Сезирана с жалба на ответника въззивната инстанция е приела, че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично и уговорената в договора в чл.18 такава автоматична предсрочна дължимост не може да произведе своя ефект. Позовала на разясненията в т.18 на ТР 4/2013г. ОСГТК на ВКС и на отсъствието на надлежно упражнено право на банката. Във връзка с предприетите от банката действия по връчване на съобщението до длъжника с пощенска пратка е прието, че разпоредбата на чл.36,ал.2 ЗПС не съдържа фикция, че при липсата на фактическо връчване пратката ще се счита за доставена на получателя й. Така е обоснован извод, че уведомлението не е надлежно връчено на ответника, поради което предсрочната изискуемост на цялото задължение по кредитния договор не е настъпила. При тези изводи е прието, че с оглед преимуществото на срока, уговорен в полза на длъжника, което не е изгубено по „посочения от ищеца начин“, дължими остават единствено падежиралите вноски, за които падежът е настъпил към датата на приключване на съдебното дирене. Това е обусловило отмяната на решението на първоинстанционния съд за уважаването на иска за сумата над 5 980.21лв. и отхвърлянето му за разликата до предявения размер, независимо, че в мотивите е счетено, че подежиралите до момента на приключване на устните състезания вноски са в общ размер на 7 491.39лв. Въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част е очевидно неправилно: Необсъждането на заявени в исковата молба релевантни твърдения, игнориране на въведен от страната фактически или правен довод от значение за изхода на спора е особено тежък порок на решението, водещ до неговата очевидна неправилност поради нарушение на принципите на правовия ред и основополагащите правила на гражданското съдопроизводство - състезателното начало и равенството на страните, с които законодателят гарантира правото на съдебна защита. Неспазването на тези принципи препятства възможността на страната да упражни процесуалните си права и я лишава от правото на справедлив процес. Постановеното в нарушение на тези основополагащи правила решение е очевидно неправилно като постановено contra legem - дерогиращо правилата, гарантиращи предоставянето на търсената от страните и дължимата от съда защита и съдействие. Въззивният съд не е констатирал, не е отразил в мотивите си и не е обсъдил ясно въведеното в исковата молба обстоятелство, на което при условията на евентуалност касаторът се е позовал, за да обоснове тезата си за уведомяването с получаването на препис от исковата молба от длъжника на волеизявлението на кредитора, че счита непогасената част от кредита за предсрочно изискуема. Изявлението в исковата молба, че с получаването на препис от нея, ответникът е уведомен за упражненото от кредитора право да обяви за предсрочно изискуем остатъка от кредита, не е намерило отражение в мотивите на апелативния съд. Този довод е бил извън обхвата на произнасянето от първоинстанционния съд, който е уважил иска, приемайки за доказано настъпването на предсрочната изискуемост преди завеждането на делото. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска по чл.430,ал.1 ТЗ без да даде отговор на изрично заявено в исковата молба релевантно за спора обстоятелство, което е в очевидно противоречие със задълженията му, произтичащи от принципите на гражданското съдопроизводство. Нарушен е основополагащ принцип - правото на защита на ищеца и задължението на съда да предостави търсената съдебна защита. Въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на апелативния съд от фазата на устните състезания. Допуснатия порок не може да бъде отстранен в настоящото производство, тъй като това би лишило страните от инстанционна проверка на въведения от ищеца, но необсъден довод. По отношение на изводите на въззивната инстанция и постановеното решение за отхвърляне на иска по чл.430,ал.2 ТЗ касационно обжалване не е допуснато по изложените в определението по чл.288 ГПК съображения. По отношение на разноските е приложима разпоредбата на чл.294,ал.2ГПК. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т.о. Р Е Ш И : Отменя Решение № 682 от 22.03.2019г. по в.гр.д. № 2922/2018г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав в частта за отмяна на решението по гр.д.№ 227/2017г. на ОС Видин и постановяване отхвърлянето на иска с правно основание чл.430,ал.1 ТЗ за разликата над 5 820.21 лв. до присъдения размер от 45 656.57лв. Връща делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: