Р Е Ш Е Н И Е № 272 С., 19.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№47 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба А. К. Д. от [населено място] срещу решение №201 от 01.11.2011г. по гр.д.№391/11г. на Ямболския окръжен съд. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр.чл.56, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ. Ответниците в производството З. „П.” [населено място] и П. Т. Ж. от [населено място] развиват становище, че предявеният установителен иск за собственост е процесуално недопустим, тъй като ищецът няма правен интерес от предявяването му, доколкото не е във владение на спорния имот и е следвало да предяви ревандикационен иск. С определение №300 от 21.04.12г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за характеристиката на сроковете по §29, ал.8 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр.45/1995г./ и чл. 56, ал.5 и 6 на ППЗСПЗЗ за придобиване право на собственост върху сгради – част от имуществото на организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По този въпрос настоящият състав приема следното: С §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр.28/92г./ се прекратяват съществуващите ТКЗС, земеделските кооперации, образувани по силата на §7 от ПЗР на ЗК от 1991г. /отм./, както и всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по Указ 922/89г. и Указ №56 за стопанската дейност, когато са регистрирани с имуществото и с дяловото участие на селскостопански бригади, К., ТКЗС, М., АПК и селскостопански институти, както и кооперации, регистрирани по ЗК 1991г. /отм./ в нарушение на чл.33, ал.3 от същия закон и в устава им е предвидено внасяне на земеделска земя. Предвидено е ликвидацията на тези организации да се извърши от Ликвидационни съвети - §13 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С последващите изменения на закона - §28, ал.1 ПЗР към ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ бр.45/95г./ дейността на ликвидационните съвети е прекратена, а с имуществото на организациите по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ се разпорежда общото събрание на лицата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ /собствениците на земите, включени в тези организации/ или определени от него физически или юридически лица - §29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С новата ал.8 на §29 / ДВ бр.98/97г./ е предвидено, че общото събрание на лицата по чл.27, ал.1 определя срок на пълномощниците за разпределяне на имуществото на организациите по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ, но не по-късно от 31.12.97г. Посочено е, че този срок не се отнася за имуществата, за които има висящи дела в съда. Пълномощниците представляват общото събрание пред съда до окончателното приключване на делата, след което разпределят имуществото в двумесечен срок. В §12, ал.1 от ПЗР на З. ЗСПЗЗ /ДВ бр.88/98г./ е предвидено, че когато разпределянето на имуществото на организациите по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ не е приключило, областният управител свиква общо събрание на лицата по чл.27, ал.1 в двумесечен срок от влизане на този закон в сила. Съгласно §12, ал.5, общото събрание може да продължи дейността на пълномощниците по §29, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ или да определи с избор нови лица с правомощията по §29, ал.1 за срок не повече от 6 месеца от провеждането на събранието, както и за представляване по висящите в съда дела, съгласно §29, ал.8. Областният управител или упълномощеното от него длъжностно лице следи за законността на общото събрание, както и за спазването на приетия от него срок за окончателно разпределение на имуществото. Текстовете на §12, ал.1 и ал.5 са възпроизведени в същественото си съдържание в чл.56, ал.5 и ал.6 от ППЗСПЗЗ /нова, ДВ бр.18/99г./. Анализът на посочената уредба сочи, че законодателят двукратно е определил крайни срокове, в които да приключи разпределянето на имуществото на организациите по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ. Първоначалният срок е бил до 31.12.1997г., а когато той не е бил спазен – до шест месеца от провеждането на общото събрание на лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ, свикано от областния управител. По отношение на имуществото, което е предмет на висящи дела, е определен двумесечен срок от приключване на делата. Доколкото целта на тези срокове е да стимулират по-бързото приключване на разпределението на имуществото на организациите по §12 ПЗР на ЗСПЗЗ, а не да лишат лицата по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ от собствеността на имуществото на тези организации, следва да се приеме, че сроковете не са решителни /фатални/, следователно пропускането им няма да доведе до неблагоприятни последици за лицата, в чийто интерес са установени. В случай, че пълномощниците по §29, ал.1 извършат разпределение на имущество на организациите по §12 извън установените срокове, то ще породи правно действие за лицата по чл.27, ал.1. Да се приеме противното означава, че имуществото, което е останало неразпределено в изброените по-горе срокове, остава в обща собственост на лицата по чл.27, ал.1, което противоречи на целта на закона – това имущество да се разпредели, при това в кратки срокове. По съществото на касационната жалба: С обжалваното решение състав на Ямболския окръжен съд е потвърдил решение №75 от 29.06.2011г. по гр.д.№459/2010г. на Елховския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от А. К. Д. срещу З. „П.” [населено място] и П. Т. Ж. от [населено място] иск по чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено, че ищецът е собственик на метален навес с площ от 720кв.м., находящ се в Долен стопански двор в землището на [населено място], [община], построен върху държавна земя – имот №472008 по плана на [населено място]. Въззивният съд е приел, че ищецът е спечелил търг за закупуване на процесния навес от организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Търгът е бил проведен на 03.07.2000г. от пълномощниците по §29, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр.45/1995г./, при условията на висящ спор за собственост на навеса между правоимащите по чл.27, ал.1 от ЗСПЗЗ от една страна и З. „П.” [населено място] от друга. С решение №5 от 07.02.2000г. по възз.гр.д.№744/99г. на Ямболския окръжен съд, оставено в сила с решение №1923/25.01.2001г. по гр.д.№931/2000г. на ВКС, искът по чл.108 от ЗС на З. „П.” за спорния навес е бил отхвърлен. При тези условия пълномощниците по §29, ал.1 са подписали с ищеца по настоящото дело А. Д. договор за продажба на навеса с нотариална заверка на подписите от 27.03.2001г. От своя страна З. „П.” се е снабдила с констативен нотариален акт №69/2007г. за собственост на навеса и с последващ нотариален акт №134/2007г. го е продала на втория ответник в настоящото производство П. Т. Ж.. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че ищецът не е станал собственик на процесния навес по силата на проведения търг и сключения след това договор за продажба. Пълномощниците по §29, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, които са подписали договора, са били с прекратени права. Съгласно §29, ал.8 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, при висящи спорове относно имущество на прекратените организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, пълномощниците следва да извършат разпределение на имуществото им в двумесечен срок от окончателното приключване на делата. В настоящия случай делото е приключило на 25.01.2001г., когато е постановено решението на ВКС; двумесечният срок по §29, ал.8 е изтекъл на 26.03.2001г. /25.03.2001г. е неделя/, а договорът за продажба е сключен на 27.03.2001г. Затова този договор е нищожен поради липса на валидно изразена воля от лицата, които са действали като пълномощници на продавача. Ищецът не е станал собственик на навеса и на евентуалното основание – придобивна давност. Видно от договора от 27.03.2001г., с подписването му се предава и владението на вещта. От тази дата до предявяването на исковата молба не са изтекли предвидените в чл.79, ал.1 от ЗС десет години давностно владение. Настоящият състав приема, че решението е процесуално допустимо. Ищецът има правен интерес от установителен иск за собственост, въпреки че не се намира в спорния имот и има на разположение осъдителен иск за собственост. В този смисъл е практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, която е задължителна – решение №665/12.11.10г. по гр.д.№1921/09г. на ВКС, І ГО; решение №501/27.07.10г. по гр.д.№449/10г. на ВКС, І ГО, решение №201/11.05.11г. по гр.д.№449/10г. на І ГО, решение №110/30.06.11г. по гр.д.№746/10г. на ВКС, ІІ ГО. По същество решението е неправилно. С оглед изразеното по-горе становище по поставения правен въпрос следва да се приеме, че договорът от 27.03.2001г. за продажба на спорния навес на ищеца А. К. Д. не е нищожен, въпреки че е сключен три дни след изтичане на двумесечния срок по §12, ал.5 от ПЗР на З. ЗСПЗЗ /ДВ бр.88/98г./. Този договор, сключен в облекчената форма по §29, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр.45/1995г./, обвързва страните и поражда вещноправен прехвърлителен ефект. Последващата продажба на същия навес, извършена с нотариален акт №134/2007г. от З. „П.с” в полза на втория ответник в настоящото производство П. Т. Ж., няма вещно прехвърлително действие, тъй като продавачът З. „П.” не е бил собственик на имота. От значение в случая е обстоятелството, че спорът за собственост на навеса, който се е развил между правоимащите по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ /продавачи по първия договор, от който черпи права ищецът А. Д./ и З. „П.” /продавач по втория договор, от който черпи права ответникът П. Ж./ е приключил с влязло в сила решение в полза на правоимащите по чл.27, ал.1 и това съдебно решение обвързва със сила на пресъдено нещо частните правоприемници на страните по делото – т.е. то важи и в отношенията между ищеца Д. и ответниците З. „П.” и П. Т. Ж.. Като е приел, че договорът, от който черпи права ищецът А. Д. е нищожен, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция, като предявеният иск за собственост бъде уважен, с последицата на чл.537, ал.2 от ГПК. С оглед изхода на делото, на ищеца /касатор/ следва да бъдат присъдени направените разноски – 1516лв. за първа инстанция; 1076,74лв. за въззивната инстанция и 1106,74лв. пред ВКС или общо 3699,48 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №201 от 01.11.2011г. по гр.д.№391/11г. на Ямболския окръжен съд и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците З. „П.” [населено място] и П. Т. Ж. от [населено място], област Я., [улица], че ищецът А. К. Д. от [населено място], [улица] собственик на следния недвижим имот - метален навес, открит от двете страни, със застроена площ от 720кв.м., находящ се в Долен стопански двор в землището на [населено място], [община], построен върху държавна земя – имот №472008 с площ от 3,802 дка, при граници: имот №000329, имот №000082, имот №472016, имот №472011, имот №472010 и имот №472009. ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт №69, т.VІ, рег.№4179, н.д.№809/2007г. на нотариус К. К. - №451 по списъка на Нотариалната камара. ОСЪЖДА З. „П.” [населено място] и П. Т. Ж. от [населено място], област Я., [улица] да заплатят на А. К. Д. от [населено място], [улица] сумата от 3699,48 лв. разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: