1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 237
гр. София, 19.12. 2013 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Стоименова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1354/2013 година.
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „ Дом за медико- социални грижи за деца” (ДМСГД) [населено място] срещу решение №542 от 07.12.2012г по гр.дело № 383/2012г. на Плевенски окръжен съд , с което след отмяна на решение от 12.04.2012 по гр.д № 445/2012г на Плевенски районен съд , по същество са уважени искове на д-р И. И. Т. (К.) за отмяна на наложено дисциплинарно уволнение като директор на ДМСГД на основание 344 ал.1 от КТ, възстановяване на работа и обезщетение по чл.225 ал.2 КТ в размер на 1162,36лева . Наказанието е наложено със заповед на Министъра на здравеопазването . Въззивният съд решаващо е приел , от трите посочени в заповедта на министъра нарушения е извършено само едно : на настанените в дома деца не е провеждан профилактичен преглед от лекар по дентална медицина , като най-тежкото наказание не съответства по тежест на това нарушение.
Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като необосновано и незаконосъообразно във връзка с прилагане изискването на чл.189 ал.1 КТ , както и във връзка с извода дисциплинарни ли са нарушенията , посочени в заповедта .Съдът не е отчел обществената значимост на професията на извършителя , характера и важността при неизпълнение на длъжностните задължения на директора , нейното бездействие по изпълнението на завишените стандарти при полагане на заместваща грижа спрямо деца , настанени в ДМСГД ,не е отчел явно нарушените медицински стандарти и нормативните изисквания , чиято цел е своемременност , достатъчност и качество на медицинската помощ с оглед факта , че в домовете се оказва медицинска помощ на деца в неравностойно положение , част от които са в тежко здравословно състояние. Неосигуряването на профилактични дентални прегледи на деца съгласно Наредба №39 от 16.11.2004г на МЗ е пълно неизпълнение дори на минималните изисквания на медицинския стандарт „детска дентална медицина” и сочи на неизпълнение на минималните изисквания към заместващата грижа. За децата в риск е предвидена специална, засилена закрила. Въззивният съд не е издирил и приложил правните норми и изисквания , относими към санкционираното с уволнение бездействие на ищцата. Необосновано е прието да липсва нарушение ,изразяващо се в неизготвяне на план- програма за лечението на всяко дете , че липсва длъжностно възлагане и не са настъпили неблагоприятни последици. План- програмата е нормативен императив .Неправилно е прието ,че бездействието при избор на личен лекар за децата не е дисциплинарно нарушение.Събражения са развити от адв. А.Г. .
В писмен отговор , като и в защита по същество ответницата по жалбата И. И. Т.(К.) оспорва да са налице основания за отмяна на решението. Наложеното наказание не е било съответно на тежестта на нарушението , от които е прието за установено само едно . Във връзка с него въззивният съд е преценил съответните по случая обстоятелства, а именно средният престой на децата в дома от 180 дни , което не е налагало да се извършва, организира и отчита годишна дентална профирактика , а децата са консултирани с лекар по дентална медицина само при състояния, които налагат намиса или друг вид спешна помощ .Дори по него не е следвало да се търси дисциплинарна отговорност .Нарушението в заповедта е формулирано общо, липсва персонификация на кои деца е следвало да се извърши преглед .Правилно е прието от съдилищата ,че във връзка с избора на личен лекар за децата няма извършено нарушение , при това в заповедта също липсва конкретност , за да се установи дали не е изтекла давността по чл. 194 ал.1 КТ. Липсва нарушение и във връзка с посочената план-програма за лечение.Съдилищата са изложли обосновани мотиви в тази връзка , основани на доказателствата по делото, обсъдени и в защитата на ответницата по жалбата. Съображия са развити от адв. В. И. от ПАК , пълномощник на ищцата .
С определение №523 от 24.04.2013г на ВКС ІІІ г.о касационната жалба е допусната до разглеждане при основанието на чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК по въпрос за прилагането на чл. 189 ал.1 КТ , следва ли за нарушение , изразяващо се в непровеждане на нормативно предписани като медицински стандарт дейности , да се отчита обществената значимост на професията на извършителя като лекар , характера и важността на неизпълнените трудови задължения при директор на Дом за медико- социални грижи за деца , предвижда ли изискването на чл. 6а ал.4 от Закона за закрила на детето грижи при най-висок стандарт и най-голяма отговорност на лекарите и ръководителите на лечебни заведения , свързани с тази дейност.
По въпроса за дисциплинарната отговорност по чл.187 т.10 КТ и налагане на съответно на нарушението наказание , конкретността и условността при неизпълнено на подзаконово нормативно предписание или друго указание на работодателя при неустановен , но възможен вредоносен резултат в тази връзка , е даден обобщаващ отговор в практиката по чл. 290 ГПК , част от която е изразена и в реш.№327 от 01.07.2010г по гр.д№1040/2009 ІV г.о , реш. №101/2010 гр.д№4035/2008 ІV г.о и реш.№911/2010 д.№3679/2008 ІV г.о, на Върховен касационен съд. Когато се касае за медицинска дейност , предписана и свързана със здравето на деца , дори формалното нарушение на изисквания по прилагането на подзаконова нормативна уредба е отклонение от медицинските , а в конкретния случай и от социално-правните стандарти относно полагането на грижи за деца, настанени в специализираните домове за отглеждане и лечение. Този е случая и при непровеждане на задължително предписани в нормативен акт профилактики от дентолог по Наредба №39 от 16.11.2004г на МЗ . Въпреки обстоятелството , че няма данни децата в дома да не са били консултирани и лекувани при състояния, налагащи лекарска намеса и дентална помощ , наложеното на директора на дома най-тежко наказание по дисциплинарен ред следва да бъде преценено от съда по съответност спрямо нарушение , чиято водеща характеристика е поставянето на децата в риск чрез бездействие при организацията и провеждането на изрично предписаните профилактични прегледи , възложени на директора на ДМСГД като трудови задължения ,включително отчитането им в съответната документална форма ,която да осигури установеност и контрол .
Правната уредба чрез подзаконови нормативни актове от Министъра на здравеопазването в регламентиране на изискуеми медицински практики и стандарти , включително при организиране, периодизация или формална отчетност на профилактична дейност в задължение на директорите на здравни заведения , дава приоритетна защита на публичния интерес. Тази особеност, както и високата отговорност на Директорите на ДМСГД за осигуряването на профилактични прегледи и диспансерно наблюдение като част от дължимата грижа на децата, настанени в домове за отглеждане и лечение , следва да се отчита в дисциплинарната практика , когато се търси отговорност от директора на здравното заведение за неприлагането им , също и когато се преценява съответствието на наложено наказание с тежестта на нарушението
Преценката на въззивния съд за съответност по чл. 189 ал.1 КТ в по настоящето дело не е отговорила на горните изисквания и е в противоречие с установената практика ,тъй като при установено нарушение, изразяващо се в неизпълнение при провеждане на дентална профилактика на децата в ДМСГД , решаващо е преценена единствено липсата на установеност за случай , при който престояло повече от 180 дни дете в дома да е имало съзъбие и да не му е бил извършен „профилактичен преглед от лекар по дентална медицина” .
Ето защо касационната жалба е основателна в оплакването , че законът е приложен неправилно от въззивния съд при преценката за съответност между наказание и нарушение .
Нарушението на трудовата дисциплина като вид правонарушение представлява несъответствие между дължимо и осъществено поведение. Министъра на здравеопозването е упражнил дисциплинарните си правомощия за три посочени конкретно нарушения на трудовата дисциплина , като се е позовал на констатациите по доклад от 16.09.2011г на Държавна агенция за закрила на детето при проверка в ДМСГД [населено място] и след като е взел предвид обясненията на ищцата е наложил най- тежкото наказание със Заповед РЗ 15-2556 от 01.12.2011г за това ,че през проверявания период само седем от общо от общо настанените в дома 165 деца са имали избран личен лекар и д-р И.К. не е предприела действия по избор на личен лекар на останалите 158 деца ; за това ,че на децата в дома не са проведени профилактични прегледи по дентална медицина .Те са консултирани само при състояния ,налагаши оперативна намеса или друг вид спешна дентална помощ ; за това ,че не е изготвен и не е представена план- програма за лечението и проследяването на всяко дете ,включващ провеждането на профилактични прегледи и диспансерно наблюдение От тези три нарушения , като основани на състава по чл. 187 т.10 КТ, въззивният съд е приел да е налице нарушение на трудовата дисциплина единствено при второто от посочените , което не е тежко нарушение , тъй като на децата е оказвана съответната медицинска помощ, когато са имали нужда от нея .
Решаващият извод на въззивния съд е незаконосъобразен. Както вече се изтъкна , водещо прецененото нарушение се обема от състава на чл. 187 т.10 КТ и то е сериозно ,тъй като не са изпълнени задължения свързани с високата обществена отговорност на Директорите на ДМСГД ,включително за осигуряването на профилактични прегледи и диспансерно наблюдение като част от нормирано дължимата грижа на децата , настанени в домове за отглеждане и лечение. Това следва да се отчита в дисциплинарната практика , когато се разглежда въпросът за съответното наказание , наложено на директора на здравното заведение за неприлагането на действащата в тази връзка нормативна уредба. Възложените по нормативен ред изисквания за провеждане на профилактика , когато по ред и форма същите са стриктни и не са под условието на лекарска или ръководна преценка от директора на здравно заведение , сочат на сериозно нарушение на трудовата дисциплина при неизпълнението им от последния , дори нарушението да е само формално. Този е случая и с изискванията по чл. 4 от Наредба №39 от 16.11.2004г на МЗ , съгласно която децата безусловно подлежат на профилактични прегледи и изследвания, определени по вид и честота ,посочени в приложение към наредбата . За осигуряване на профилактична медицинска и дентална помощ на децата в домовете и в специализираните институции за деца , веднъж годишно се изискват документи за проведени прегледи или се извършват профилактични медицински и дентални прегледи. Изискването е в тежест на директорите на домовете за деца ,което е намерило отражение в съдържанието на длъжностната им характеристика . При положение, че в ДМСГД [населено място] не е имало назначен лекар по дентална медицина , който да извършва прегледите съгласно чл. 4 т.6 от Наредба №39 от 16.11.2004г на МЗ , нито е налице изискваната по чл.4 т.5 от същата наредба документация ,както е надлежно констатирано , има нарушение на трудовата дисциплина от страна на директора , което следва да бъде преценено като тежко и не може да бъде омаловажавано поради това ,че поради по-кратния престой на децата в дома не е имало нужда от нормативно предписаната документация,или профилактика. Неизпълнението на предписание за профилактика и диагностициране при децата по съответния ред е нарушение на медицински стандарт , както и нарушение на задължението за осигуряване на дължимата заместваща грижа и закрила на настанените в дома деца, същевременно и пряко неизпълнение на изрично предписано в длъжностната характеристика на директора задължение. Да се омаловажава по тежест , или да се оправдава пълното неприлагане и съблюдаване на изрично и безусловно регламентирани изисквания за профилактика във връзка с превенции на здравни рискове спрямо деца , със съображение , че когато се е налагало ( в единични случаи) са предприемани нужните медицински действия и така рискът е бил избегнат , означава едно дисциплинарно нарушение да се игнорира поради това , че не е извършено и друго . Необосновано е да се смесват лечение и профилактика . При съобразяване на тежестта на нарушението с наложеното най-тежко наказание се съобразяват всички обстоятелства от значение за последното , включително и засегнатите от нарушението обществени отношения,когато обект на нарушението са деца и здравето им е било застрашено .
Предвид гореизложеното , в случая следва да се приеме за извършено не само нарушението по т.2 от Заповед РЗ 15-2556 от 01.12.2011г на МЗ , но и това по т.3 от същата заповед . Бездействието на ищцата като директор на ДМСГД [населено място] е проявено и по отношение на дължимата заместваща грижа за децата лишени от семейна среда , в нарушение на чл. 4 от ПУДДМСГД и длъжностите й задължения . В трудовите задължения на директора на дома са включени както функции ръководство и контрол, но и преки задължения по осигуряване на медицинските стандарти. Неупражняването им от директор на специализирано здравно заведение при спазването на медицински стандарт „детска дентална медицина”,сочи на извод за дисциплинарно нарушение и в случая то е тежко, тъй като се касае за неизпълнение на основно задължение с обществена значимост. Преценката за съставомерността на нарушението включва всички обсотятелства , имащи отношение към изпълнението на трудовите задължения и при конкретното неизпълнение не се касае за инцидентен пропуск. Съгласно наредба №39/2004г на МЗ, профилактичните прегледи са насочени към ранно откриване на заболявания , те са безусловно необходими и се удостоверяват с предписаната по нормативен ред документация, за което директорите на ДМСГД отговарят , включително дисциплинарно. На следващо място допуснато е и последното посочено в заповедта нарушение , което също е сериозно и следва да се съобрази в рамките на преценката по чл.189 ал.1 КТ. Нарушението е конкретизирано не с оглед пълната липса на изискваните индивидуални план-програми за децата ,а по отношение на пълнотата ,реалността и актуалността им в две насоки - плановете не са включвали профилактичните прегледи и диспансерното наблюдение на децата .Въззивният съд неправилно е приел , че нарушението не може да бъде подведено под съставите на чл.187 т.3 или т.10 КТ , тъй като липсвало изрично правило за поведение , което е нарушено по посочените план-програми и не е установена норма, която да предписва съдържанието им по задължителен начин . Съображенията на въззивния съд са неправилни. Действащата Наредба за критериите и стандартите при социални услуги за деца (ПМС №256/07.11.2003г) пряко поставя изискването към директорите на ДМСГД да поддържат подробна и актуална документация за предоставяните услуги на настанените деца, което да гарантира , че всяка дейност по предоставянето на услугите е документирана и наблюдавана. В чл. 31 от Наредбата е разписано изискването за оценка на потребностите на детето, въз основа на която да се разработва индивидуален план за грижи и потребностите на децата да се оценяват периодично. Съгласно чл. 37 от Наредбата за критериите и стандартите при социални услуги за деца ,същото изискване се отнася и до здравните грижи , а не само упражняваните в ДМСГД социални грижи и практики. Здравната грижа като цяло включва и профилактика и диспансеризация. Изискуемите в тази връзка индивидуални планове за всяко дете в насоките профилактика и диспансеризация са липсвали , а тези грижи са задължителни В дома са били настанени деца с различна степен на увреждания и е провеждано лечението то им,поради което не може да се приеме наличие на инцидентен или несъществен пропуск . Обстоятелствата са компетентно констатирани в т.12 и т.13 на доклада по проверката . Не е налице първото от трите посочени в заповедта нарушения ,съображения за това са подробно изложени от съдилищата , но при така установените две нарушения налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание е съответно. Касае се за противоправно бездействие от страна на директора на дома при изпълнение на възложени с нормативен акт и произтичащи от нейната длъжност задължения , което от субективна страна изразява неполагане на дължимата грижа и е виновно . Неоснователен е доводът на ищцовата защита че при посочването на нарушенията липсва конкретност , за да се установи дали не е изтекла давността по чл. 194 ал.1 КТ . Потърсена е за отговорност за бездействие , която е била налице и към момента на налагане на наказанието .
Ето защо решението на Плевенски окръжен съд следва да бъде отменено , съответно искът за отмяна на заповедта за уволнение следва да се отхвърли , както и претенцията за възстановяване на работа и обезщетение Исковете следва да се отхвърлят изцяло от настоящата инстанция по същество , като неоснователни и недоказани
Жалбоподателят ДМСГД , представляван от адв А.Г. , претендира присъждане на разноски ,които не е установил както пред въззивната инстанция, така и пред настоящата инстанция .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
Отменява решение №542 от 07.12.2012г по гр.дело № 383/2012г. на Плевенски окръжен съд и вместо това постановява
Отхвърля предявените от И. И. Т. (К.) , ЕГН [ЕГН] от [населено място] , обл П. обективно съединени искове срещу работодател „Дом за медико- социални грижи за деца” [населено място] , на основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ за признаване за незаконно уволнението и отмяна на Заповед РЗ 15-2556 от 01.12.2011г на Министъра на здравеопазването , за възстановяване на заеманата длъжност „директор на Дом за медико- социални грижи за деца”гр. П. на основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ и за обезщетение по чл. 225 ал.2 КТ в размер на 1162,36 лева разлика между трудово възнаграждение по заеманата преди уволнението длъжност и по- ниско платена работа за период от шест месеца , считано от 02.12.2011г.
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: