Р Е Ш Е Н И Е № 325 град София, 13.09.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело N 250 по описа за 2010 r. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Е. С. Д. против въззивна присъда от 29.03.2010 г. на Софийски окръжен съд, постановена по ВНОХД N!! 598/2009 г. С тази присъда Софийският окръжен съд е отменил изцяло присъда N 130/24.09.2009 г. по НОХД N 301/2008 г., с която Районен съд - Ихтиман е оправдал подсъдимия Е. С. Д. по повдигнатото му обвинение по чл. 343б ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия за виновен в това, че на 29.03.2008 г., в гр.К., по [улица]е управлявал л. а. "Фолксваген голф" с ДК N СО .... с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда - 2, 40 на хиляда, установено по надлежен ред, поради което на основание чл. 343б ал. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил за срок от 3 години. На основание чл. 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 2 години, като е приспаднал времето, през което е бил лишен от това право по административен ред. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1-3 от НПК. Акцент е поставен върху допуснати процесуални нарушения, изразили се в непълнота на мотивите при оценката на противоречиви доказателства съобразно изискването по чл. 305 ал. 3 от НПК. Твърди се, че не са били изложени подробни аргументи поради какви причини са кредитирани показанията на полицейските служители С., В. и К., които са съдържали противоречия относно време и място на извършване на проверката за алкохол, както и по въпроса дали подсъдимият е бил отведен в РПУ с патрулния автомобил или сам се е придвижил до там със собствения си. Съrцевременно са били игнорирани обясненията на подсъдимия и показанията на св. И., П. и П., които са сочели, че той не е управлявал автомобила. Не е била обсъдена и подадената от подсъдимия веднага след инцидента жалба среrцу неправомерните действия на полицейските служители. Изложени са доводи за несправедливост на наказанието, като не са били взети под внимание положителните данни за личността на подсъдимия и липсата на други нарушения по ЗДвП. Изтъкнато е оrце, че в присъдата не е било посочено времето, през което той е бил лишен от правоуправление по административен ред и в тази връзка не са били събрани доказателства. Иска се отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия или връrцане на делото за ново разглеждане на Софийския окръжен съд. Прокурорът от БКП изразява становиrце за неоснователност на жалбата, поради което предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Централният въпрос от значение за съставомерността на деянието, а именно дали подсъдимият е управлявал автомобила след като е употребил алкохол в концентрацията, установена по надлежен ред, е бил правилно разрешен. Въззивният съд е провел допълнително съдебно следствие, като е разпитал св. К., който заедно със св. С. и В. е бил в екипа от полицейски служители, осъществявали на 29.03.2008 г. охрана на обществения ред в близост до дискотеката в гр. К. Този свидетел, който фигурира и в преписката по повод жалбата на подсъдимия срещу поведението на полицейски патрул същата вечер, но не е бил разпитван от nървата инстанция, напълно е подкрепил изложеното от св. С. и В., че именно подсъдимият е бил лицето, което е управлявало автомобила при проверката, както и че именно поради усетената миризма на алкохол, а и липсата на документи, е бил заведен в РПУ, където е бил тестван с техническо средство за употребата на алкохол, резултатът от който е показал 2, 40 промила. По този съществен въпрос показанията им не са били противоречиви и не е имало разумни основание да бъдат игнорирани, като съответно се отдаде доверие на заявеното от св. И., П. и П., а и самия подсъдим, сочили, че управлението е било осъществявано от първия. Вярно е, че въззивният съд не е изложил подробни съображения защо не ги кредитира (освен посоченото, че те са заинтересовани), макар да е имал достатъчно основания за това. В показанията на св. П. са се съдържали индиции подсъдимият да е поел управлението до паркинга след като е оставил младежите пред дискотеката, а насочването на nолицейските служители именно към подсъдимия, който не са nознавали до този момент, няма друго логично обяснение освен това, което те са представили в показанията си - че именно той е седял на шофьорското място, миришел е на алкохол и при проверката не е представил документи, което е наложило да бъде отведен в РПУ. Несъществени за изхода на делото са били известните противоречия в показанията на св. В., че подсъдимият сам е докарал автомобила пред РПУ, а и те са били преодопяни с разпита на св. К., подкрепил заявеното от св. С., че те са го отвели в с патрулния, което и се е съвместявало с подозренията им за употреба на алкохол и установената липса на документи, представени по-късно от съпругата и дъщерята на подсъдимия. Няма също основание да се счита, че като не е обсъдил въпроса в кой са се намирали ключовете за автомобила и дали св. И. го е докарал пред РПУ, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. От решаващо значение е било да се установи дали подсъдимият е извършвал действия по управление след употребата на алкохол, което е било направено. Неоснователенни са възраженията за необсъждане на обясненията на подсъдимия, както и на подадената от него жалба срещу полицейските служители. Последната е имала за основен предмет грубото отношение на служителите, което е без особено значение за развитието на наказателния процес по повдигнатото обвинение. Версията, че не той, а св. И. е управлявал автомобила, е била обсъдена по делото, но не е била отчетена за достоверна, тъй като е отдадена тежест и значение на показанията на св. К., В. и С., чиито възприятия и последващи действия са били логични, а и като цяло безпротиворечиви. На основата на приетите фактически положения материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Тъй като по този въпрос липсват доводи в касационната жалба, а и въззивният съд е изложил съображения, ВКС не намира необходимост от по-нататъшно обсъждане. Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието Лишаването от свобода, отмерено на 3 месеца и отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за 3 години е съобразно минимума при превес на смекчаващите обстоятелства, в която категория са били включени чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни, като същевременно не са били налице предпоставките за прилагане на чл. 55 от НК, а и в тази връзка не се изтъкват никакви доводи в жалбата. Наказанието по чл. 343г от НК държи сметка за високата концентрация от 2. 40 промила, установена с техническото средство, поради което и в тази част липсва основание за ревизия на присъдата. Липсата на посочване на точния период от време, през който подсъдимият е бил лишен от правоуправление, не представлява нарушение, тъй като подлежи на съобразяване при изпълнение на присъдата. Предвид гореизложеното, ВКС намери, че не са налице сочените касационни основания и атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 29.03.2010 г. на Софийски окръжен съд, постановена по ВНОХД N2 598/2009 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: