Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.6 Р Е Ш Е Н И Е № 26 София, 09.04.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Даниела Никова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр. дело № 1764 /2019 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 508 от 07.11.2019 г. по касационна жалба на А. А. Х. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 34 от 09.01.2019 г. по възз. гр. д. № 2171 /2018 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 3048 от 01.08.2018 г. по гр.д. № 16688 /2017 г. по описа на Пловдивския районен съд, с което е допусната съдебна делба на апартамент и гараж в [населено място] между А. Х. и И. Д. И. при равни делбени части, като е оставено без уважение възражението на А. Х. за частична трансформация на лични средства в придобиването на апартамента и гаража. Касационно обжалване е допуснато на основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по изведения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос: Доказателство ли е прието по делото тефтерче, в което са направени записки, които не са подписани, но за които са събрани доказателства от кого са направени, за който е прието, че е обуславящ и че е разрешен в противоречие с решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр.д. № 2560 / 2017 г. по описа на ВКС, IV г.о., с което е прието, че неправилно въззивният съд е приел, че тетрадката със записки относно извършени от конкретно лице разходи, които имат значение за спора, не е доказателство по делото, не представлява документ. Тетрадката със записки относно извършени от конкретно лице разходи, които имат значение за спора, или копие от нея, представлява документ. Тетрадката със записванията по нея е вещ, върху която с писмени знаци е материализирано изявление. Документи са не само подписаните и официалните, а още и частните и неподписаните изявления. Частните свидетелстващи документи, включително неподписаните, са годни доказателствени средства (допустими според процесуалния закон, щом няма забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват). По-нататък касационният съд е указал как следва да се преценява такова доказателствено средство (неподписана тетрадка върху която с писмени знаци е материализирано изявление) – по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото, както и че за проверката му може да се допускат доказателства и че пълното доказване може да бъде извършено не само с преки, но и с косвени доказателства. Настоящият състав споделя разрешението на правния въпрос в посоченото решение на ВКС, по изложените в него подробни съображения, които дават изчерпателен отговор на въпроса за вида на визирания частен неподписан документ (тетрадка /тефтер /бележник със записки за извършени разходи, които не са подписани), за неговото доказателствено значение (за това, че той е доказателствено средство и какво) и за начина, по който съдът следва да го преценява. Ответникът по касация И. Д. И. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва основателността на жалбата. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: За мотивите на въззивния съд: Предявеният и разгледан иск е за съдебна делба на апартамент и гараж от прекратена съпружеска имуществена общност (нататък и с.и.о.), спорът е за размера на идеалните части – ответникът - бившият съпруг с възражение е поискал от съда да му определи по-голям дял от апартамента и гаража, придобити по време на брака с ищцата от ж.с.к., тъй като двата имота са придобити частично с негово лично имущество – чрез влагане на парични средства на отделни вноски в конкретно посочен размер, които са му били дарени от неговите родители. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което възражението е прието за неоснователно. Въззивният съд е приел, че по отношение на имуществените отношения на бившите съпрузи се прилагат разпоредбите на СК от 2009 г., тъй като бракът между тях е бил заварен по смисъла на § 4 ПЗР СК (в сила от 01.10.2009 г.), че законът признава лично имущество (чл.22) и допуска да бъде признато преобразуване на лично имущество (чл.23), но оборимо презумира, че придобитите възмездно по време на брака имущества попадат в с.и.о. (чл.21,ал.3 СК) (оборимо презумира съвместния принос) и че при прекратяването на брака дяловете на съпрузите са равни и съгласно чл.154,ал.2 ГПК страната, която се домогва да обори установените от закона предположения, следва да проведе обратно доказване, което да е пълно. След това въззивният съд излага мотиви за извода си, че презумпцията за съвместен принос не е оборена и че внасянето на сумите в полза на ж.с.к. за процесните недвижими имоти е осъществявано със средствата на трите семейства – това на страните по делото и тези на техните родители и че родителите на страните са участвали с различни парични суми с цел облагодетелстване на младото семейство (а не на собственото си дете). При обсъждане на събраните по делото доказателства за основателността на възражението за частична трансформация на лични средства в придобиването на процесните имоти въззивният съд е приел (дословно), че „приетото по делото тефтерче, в което се сочи, че майката на ответника е вписала всички направени парични вноски в ж.с.к. не може да се цени като доказателство по делото, тъй като се касае за свидетелски показания в писмен вид, които са недопустими“. Този извод е обусловил крайния извод за неоснователност на възражението на А. Х.. По доводите в касационната жалба: При дадения отговор на правния въпрос следва да се приеме,че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като е приел, че „приетото по делото тефтерче, в което се сочи, че майката на ответника е вписала всички направени парични вноски в ж.с.к. не може да се цени като доказателство по делото, тъй като се касае за свидетелски показания в писмен вид, които са недопустими“. При дадения отговор на правния въпрос следва да се приеме обратното: Представеното в оригинал тефтерче със записванията в него е вещ, върху която с писмени знаци е материализирано изявление, поради което то представлява документ. Доколкото тази вещ съдържа частни и неподписани изявления, тя представлява частен свидетелстващ документ, който е годно доказателствено средство, допустимо според процесуалния закон. Този документ има значение за спора (за получени от страните по време на брака им и в периода на заплащането на вноските в ж.с.к. парични средства, за произхода на средствата (от кого са предоставени), с които са заплащани отразените в тефтерчето вноски в ж.с.к. и за основанието, на което са предоставяни паричните средства (и по-конкретно дали предоставените от родителите на бившия съпруг средства са дарени от тях на него или на младото семейство), поради което следва да бъде обсъден отделно и съвкупно с останалите доказателства по делото с цел да се установи авторството на изявленията и дали са верни. Допуснатото процесуално нарушение се е отразило на крайния извод за произхода на средствата, с които са заплащани паричните вноски за придобиване на процесните апартамент и гараж, за основателността (за неоснователността) на възражението на ответника за частична трансформация на лични средства и на извода за размера на квотите на бившите съпрузи, т.е. процесуалното нарушение се е отразило на правилността на въззивното решение, поради което е съществено. От този извод и без да е необходимо разглеждане на останалите доводи в касационната жалба следва извод, че касационната жалба е основателна, въззивното решение е неправилно и на основание чл.293,ал.3 ГПК следва да бъде отменено а делото – да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като за правилното разрешаване на спора е необходимо да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия – въззивният съд да обсъди доказателствените искания на жалбоподателя и да се произнесе по тях, да обсъди представеното доказателство (неподписаното тефтерче) в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства и да разгледа основателността на доводите за пороците на първоинстанционното решение и с оглед извода си за тяхната основателност или неоснователност, да се произнесе по основателността на възражението на ответника и по размера на квотите. Извършването на процесуалните действия по събирането на нови доказателства изисква новото разглеждане на делото от въззивния съд да започне от подготвителното закрито заседание (по чл.267 ГПК). При преценка на извършеното доказване (оборване на презумпцията за съвместен принос) въззивният съд следва да съобрази и приетото в обсъденото по-горе решение на ВКС (решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр.д. № 2560 / 2017 г. по описа на ВКС, IV г.о.), на което се е позовал жалбоподателят и във въззивната си жалба, в което се съдържа отговор на правния въпрос), че при приемане на тефтерчето като ново доказателство при възникването на спор за авторството на изявленията и съответно искане въззивният съд следва да допусне доказателства за авторството (което е релевантно за спора обстоятелство), каквото е и съдебно-графологична експертиза, такива са и свидетелски показания (каквито са поискани с въззивната жалба на А. Х.), както и други доказателства, които са относими, допустими и необходими за проверка на приетото доказателство. Въззивният съд следва да съобрази и приетото в отговор на правен въпрос, че пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства (последните установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт), направеното разграничение между преки и косвени доказателства и че гражданският процесуален закон не въздига определени видове доказателствени средства като по-значими или категорични в сравнение с други. Към изложеното следва да се добави и че е основателен доводът на жалбоподателя, че въззивният съд следва да съобрази установената практика на ВКС по въпроса дали безвъзмездно даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двата съпрузи или за семейството, отразена в посоченото решение № 727 от 23.11.2010 г. по гр.д. № 978 /2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено в производство по чл.290 ГПК. Въззивният съд следва да обсъди всеки отделен довод за наличието на порок на първоинстанционното решение. Между които доводите, че следва да се съпоставят представените от жалбоподателя (в оригинал) платежни документи и отразеното за размерите и датите на вноските в тефтерчето, за конкретните твърдени противоречия в показанията на посочените от ищцата свидетели за размера на събраните по времето на сватбата средства, за значението на факта, че посочените от жалбоподателя вноски са направени от неговата майка, независимо от твърдението на ищцата, че по същото време нейната майка е работила в банка (не е посочено на какви длъжности), Въззивният съд следва да вземе предвид, че от значение за възражението е конкретно какви лични средства на ищеца са вложени в придобиването на процесните апартамент и гараж (конкретността се отнася до размера на всяка една посочена отделна вноска) и че за установяването на тези обстоятелства следва да се обсъждат доказателства за произхода на конкретни парични суми и за влагането на същите конкретни парични суми в придобиването на имотите, че част от събраните по делото доказателства са за обстоятелства, които нямат значение за делото, такива са свидетелските показания за даряваните от родителите на ищцата хранителни продукти, които нямат никакво значение за спора, такива са и доказателствата, че ищцата е работила и извън основната си работа (без конкретност на твърденията за размери и периоди), доколкото това не са твърдения нито за лични средства по смисъла на закона, нито, че именно с тези средства са заплатени конкретно посочените от ответника парични вноски. Спорът не е за определяне на по-голям дял от общото имущество (чл.29 СК), а дали конкретни лични средства на ответника (на които е посочил произхода, основанието и размера) са вложени като конкретни вноски (по размер и дата на плащане) в придобиването на процесните апартамент и гараж. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по исканията за разноски в касационното производство. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 34 от 09.01.2019 г. по възз. гр. д. № 2171 /2018 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о.. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от фазата на подготвителното закрито заседание (по чл.267 ГПК). Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.