Ключови фрази

4


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60324

гр. София, 27.09.2021 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 2718 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Ж. Т., чрез адв. Д. С., срещу въззивно определение № 577/24.02.2021 г., постановено по възз.ч. гр. д. № 4089/2020 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 10.07.2020 г. по гр. д. № 7158/2019 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционния съдебен акт е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски за производството по предявените от него искове.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно и се моли за неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като счита, че касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: 1) бил ли е длъжен въззивният съд (както и първоинстанционният) да изследва всички представени по делото доказателства; 2) към кой момент следва да се преценява наличието или отсъствието на предпоставките за освобождаване от държавна такса по реда на чл. 83 ГПК – към момента на образуване на производството, във връзка с което се иска освобождаването, или към друг момент. Сочи практика, на която според него обжалваното определение противоречи. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е отхвърлена молбата на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за производството по предявените от него искове. Приел е, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК, тъй като от представените от ищеца декларация за материално и гражданско състояние и декларация за участие в търговски дружества, както и от служебно събраните от първоинстанционния съд доказателства, се установява, че ищецът притежава недвижими имоти и МПС. Посочил е, че представените от жалбоподателя писмени доказателства съставляват документи, съставени много преди завеждане на исковата молба, поради което не следва да се кредитират, както и че при добро управление на имуществото си страната има възможност да заплати дължимата държавна такса. Направен е извод, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на дължимата държавна такса и разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при служебната проверка за наличието на основания за селектиране на жалбата по чл. 280, ал. 2 ГПК намира, че в случая е налице хипотезата на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 2- ро ГПК – постановеният от въззивният съд съдебен акт е недопустим.
Освобождават се от такси и разноски само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, като въз основа на изброените в чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК обстоятелства съдът може да признае на едно физическо лице, че не разполага със средства да ги заплати. Преценката на съда се извършва въз основа на декларираните обстоятелства, обуславящи невъзможността да се поемат съдебни разноски, като тежестта на доказване на липсата на „достатъчно средства“ е изцяло за молителя (в с. см. – опр. № 361/05.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2725/2020 г., IV г. о., опр. № 148/21.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2309/2020 г., I г. о., опр. № 316/17.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2337/ 2020 г., IV г. о. на ВКС и др.). В случая, по делото е представена декларация за семейното и имотно състояние на ищеца и неговото семейство, но същата не е подписана. С разпоредбата на чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК изрично е предвидено, че имущественото състояние на лицето се удостоверява с декларация. С оглед на това, съдът е следвало да даде указания на ищеца да подпише приложената по делото декларация, която е условие за редовност на молбата по чл.83, ал.2 ГПК. Като не е сторил това, съдът се е произнесъл по нередовна молба за освобождаване от държавна такса.
В допълнение следва да се посочи, че неправилно първоинстанционният съд в определението си е посочил, че ищецът е декларирал неверни данни в подадената декларация – при липса на подпис на подателя тези данни не могат да се считат за декларирани и да се обсъждат. Следва да се има предвид още, че лицето отправило молба за освобождаване от заплащане на държавна такса декларира имущественото си състояние под страх от наказателна отговорност (чл. 313, ал. 1 НК). Едва след като бъде представена подписана от молителя декларация, съдът следва да се счита за надлежно сезиран да се произнесе по искането, както и при необходимост да изиска от страната да представи допълнителни доказателства, касаещи установяването на данните в декларацията, или служебно да извърши необходимите справки.
Предвид изложеното, произнасяйки се по нередовна молба за освобождаване от държавна такса, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав, който да отстрани нередовностите на молбата за освобождаване, като даде указания на ищеца да представи подписана от него декларация за имуществено и здравословно състояние му състояние и след това да се произнесе по съществото на искането.

Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 577 от 24.02.2021 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 4089/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ОБЕЗСИЛВА определение № 577/24.02.2021 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 4089/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за извършване на необходимите съдопроизводствени действия по отстраняване нередовностите по молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК с представяне на подписана от лицето декларация за имуществено и здравословно състояние, след което да се разгледа искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски за производството.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.