Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 354   С  о  ф  и  я, 30 октомври  2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  14  с е п т е м в р и  2009  година в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова    изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 361/2009 година.   Делото е образувано по касационни жалби от защитника на подсъдимия П. Н. Ж. от Батак адв. Х.Х. от АК-Пазарджик и лично от подсъдимия, които имат за предмет решение № 77 от 29.04.2009 г. по ВНОХД № 111/2009 г., постановено от Пловдивския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Изложените в жалбите оплаквания се поддържат в касационното производство от процесуалния представител на подсъдимия и лично от него.   Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 17 от 25.02.2009 г., постановена по НОХД № 871/2008 г. на Окръжен съд-Пазарджик подсъдимият П. Н. Ж. от Батак е признат за виновен в това на 29.09.2008 г. в землището на Ракитово на път ІІІ-376 да е дал дар – сумата от 800 лв, като облага на длъжностните лица П. Г. А. и Т. И. Г. в качеството им на полицаи при РПУ-Велинград, за да не извършат действия по служба, като на основание чл.304 ал.1 и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим за изтърпяване и глоба в полза на Държавата в размер на 1800 лева. На основание чл.59 ал.1 от НК от срока на наказанието лишаване от свобода е приспаднато предварителното му задържане от 06.10.2008 г. до влизане на присъдата в законна сила. На основание чл.307а от НК е отнета в полза на Държавата сумата от 800 лева като предмет на престъплението. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. Х с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, постановяване при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и заради явна несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова за оневиняването му по предявеното обвинение, алтернативно за намаляване на размера на наложеното му наказание или преминаване към по-леко по вид наказание “пробация” на основание чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК. С атакуваното решение обжалваната първоинстанционна присъда е потвърдена изцяло. В касационната жалба от името на подсъдимия адв. Х наново поддържа оплакванията си за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствените материали и извличане на правно значимите факти и от въззивния съд и оттам и за незаконосъобразност при приложението на материалния закон, като прави искане за отменянето му и пълното оправдаване на подзащитния му. Доводите доразвива и в писмената си защита. В касационната жалба, подадена лично от подс. Ж. се изразява несъгласие с потвърждаването на първоинстанционната присъда, като прави собствен разбор на събраните, преди всичко гласни доказателствени средства, но без да навежда конкретни фактически и правни доводи и да прави съответни искания към настоящата инстанция. В представените в съдебно заседание пред ВКС писмени бележки засилва упреците си към всички досегашни нива на правоприлагащите органи, виждайки редица пропуски в действията и актовете им, с които отхвърлят неговата теза за случилото се.   Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира касационните жалби както на подсъдимия, така и на защитника му за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения : От името на касационния жалбоподател се претендира отмяна на въззивното решение и оправдаване по предявеното му обвинение, като се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствената основа и за нарушение на материалния закон. С подадената лично от подс. Ж. жалба също се възразява срещу установената фактическа обстановка, но и с доводи за “необективно” разследване и непълнота на доказателствата, вследствие на неоснователен отказ за събиране на допълнителни такива. Оплакванията са били предмет и на въззивната проверка. Тяхната неоснователност се споделя и от ВКС. Принципно е положението, че пределите на касационната проверка се формират от жалбоподателя чрез посочване на касационното основание и данните, които го подкрепят. В случая, обстоятелствената касационна жалба на Ж. е посветена основно на извън касационни основания, чиято реторична аргументация по естеството си не предполага отговор от третата инстанция. Не се дължи отговор и на недопустимите квалификации и оценки, съдържащи се в нея, макар и тя да е призната за надлежна, пораждайки деволутивното си действие. Не подлежат на обсъждане обстоятелствените възражения, съдържащи оценките му за доказателствената стойност на гласните доказателства и преди всичко показанията на полицейските служители. Оценяването на свидетелските показания, а и на всички останали доказателства и доказателствени средства е дейност в правомощията на инстанциите по същество. Тя не е произволна, подчинява се на процесуални правила и на правилата на формалната логика и е базата за изграждане на вътрешното убеждение на съда. В този смисъл посочената част от възраженията на жалбоподателя не държат сметка за резултатите от проведеното съдебно следствие. Доколкото пък възражението за непълнота на доказателствата не е касационно основание, то следва да се свърже и с отказа на жалбоподателя и защитника му такива да се претендират и пред въззивната инстанция. Развитите в касационните жалби оплаквания за неправилно и незаконосъобразно осъждане са функция от последователно застъпвана във всички фази на делото защитна версия от подс. Ж. , че е бил подложен на жесток побой от с. на полицейския служител св. А е жертва на грабеж, а чрез подхвърлянето от последния на сумата от 800 лв в полицейския автомобил е набеден в извършването на престъплението по чл.304 ал.1 от НК с цел да се прикрият действията на насилниците му. Тази му теза е подложена на внимателна проверка от решаващия съд, който е изложил подробни и убедителни съображения за решението си, че не може да бъде възприета и затова с основание е отхвърлена и от първия съд. Още при разследването основно са били положени усилия да се проверят, а като резултат са били оборени всички твърдения на жалбоподателя. Съответно, първоинстанционният окръжен съд е използвал всички допустими процесуални способи за изясняване на явилите се и в хода на съдебното следствие противоречия между свидетелските показания на близки на жалбоподателя, на св. Ч. К. с тези на св. И.Илиева, св. М. К. , св. Р. С. , св. Н. Афузова, св. А. П. и експертните заключения на д-р А. Ф. , на тройната СМЕ и на СППЕ, позовавайки се и на редица косвени доказателства. Пловдивският апелативен съд не е споделил формално фактическите положения, приети от решаващия съд. Констатациите си са фактическата правилност на присъдата въззивният съд е обосновал със собствен задълбочен и обширен анализ на резултатите от съдебното следствие и е мотивирал основанията си да не приеме доводите на подсъдимия и защитата му. ВКС не констатира игнориране или превратно тълкуване на действителното съдържание на обясненията на подсъдимия, на показанията на неговите приятели св. М. Г. , св. П. К. , св. П. Г. , съседа му св. Д. П. , на полицейските служители и на останалите свидетели, в това число и несъответствията и противоречията между тях и експертните изводи. Извършеният от съда анализ на гласните доказателства е надлежен, а изводите от него - меродавни по отношение на оспорвания факт бил ли е употребил алкохол подс. Ж. , поради това ли е бил спрян за проверка от св. А св. Гаджанов, към които са се присъединили скоро след спирането на автомобила на Ж. св. К св. Пещерски, защото обясненията му са обсъдени и съпоставени с данните, получени от свидетелските показания на съпричастните към случая полицейски служители, както и на тези от ЦСНМП, от болницата, при освидетелстването му за следи от физическо насилие над него. Получените данни от свидетелските показания са подкрепени косвено и от всички останали доказателства по делото, в който смисъл съображенията за фактическата правилност на присъдата се споделят и от третата инстанция. Законът задължава съда при противоречия в доказателствените материали да се излагат съображения, защо едни от тях се приемат, а други отхвърлят. В случая е направен необходимият внимателен анализ на двете групи свидетелски показания (полицаи, лица с медицинско образование и близки на подсъдимия). Отделен е въпросът, че доказателствената стойност на свидетелските показания зависи още и от наличието или отсъствието и на други доказателства по делото, за да се приеме или отхвърли твърдяно от свидетел обстоятелство. Затова ВКС не споделя упреците към първоинстанционния, а сега и към въззивния съд за предоверяване и неправилна интрепретация на гласните доказателства, доколкото процесуалната му дейност относно цялостната доказателствена съвкупност сочи на успешни усилия за разкриване на обективната истина. Основанията си да не приеме доводите на подсъдимия срещу издадената присъда апелативният съд е обосновал достатъчно точно и ясно. Що се касае до оспорваното от жалбоподателя съгласие на втората инстанция с фактическите изводи на решаващия съд, в случая то произтича единствено от убедителността и прецизността на мотивите към издадената присъда. Поради тези съображения ВКС не констатира наличие на основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Правната оценка на получените резултати от съдебното следствие е законосъобразна и затова защитната теза на подс. Ж. , включително възражението на защитата за несъставомерност на деянието му като престъпление по чл.304 ал.1 от НК правилно са отхвърлени. На първо място, няма как да бъде уважена претенцията за оправдаването му при така установените факти за предоставянето на сумата от 800 лв на полицейските служители, за да не бъде задържан за по-нататъшна проверка, при която ще се установи пияното му състояние, а то би следвало да бъде последвано и от ангажиране на наказателната му отговорност за шофиране в пияно състояние с концентрация на алкохола в кръвта му над 1,2 промила, както и при оборване на безпочвените му твърдения за нанесен му побой и осъществен над него грабеж, които правилно са приети като негова защитна теза. Всъщност, след като е пропаднал опитът му да склони св. А св. Гаджанов да го пуснат и да се предотврати по-нататъшна проверка на състоянието му като водач на МПС, действията на жалбоподателя са били насочени към създаване на “легенда” за това си състояние (очевидно, желаейки да експлоатира общественото мнение за корумпираност и за неоправдана агресия в част от състава на МВР), както и към противопоставяне по всякакъв начин на вземане от него на кръвна проба, отклонявайки опитите на св. А да извърши каквито и да е медицински манипулации, включително да му включи система, на св.д-р С. , отказвайки му да го прегледа и да бъде “хванат централен венозен път” за евентуални кръвопреливания с оглед на оплакванията му за болки в корема, гърдите и главата, но настоявайки за изследване на скенер. Последното е налагало транспортирането му извън района и е предполагало повече време за провеждане на изследването, през което показателите за алкохолното съдържание в кръвта му да се снижат до степен да не понесе съответната отговорност, отказвайки изпробването му с техническо средство от св. К, а впоследствие вземането на кръвна проба по силата на ЗДвП и по реда на Наредба № 30/2001 г. Неоснователни са възраженията на защитата на жалбоподателя за несъставомерност на деянието му и поради липса на обективна възможност св. А св. Гаджанов да извършат действията, за които им се дават парите. Изяснени са думите и действията на Ж. при поставяне на сумата в полицейския автомобил и целеното от него бездействие от с. на полицейските служители – да го пуснат да се качи на автомобила си и да отпътува, с което ще се избегне проверката му за алкохол със съответните благоприятни за него последици. Именно в тази насока са възприятията на тези полицейски служители и с това те не са се съгласили, още повече, при отказа му да спре на подадения сигнал със “стоп-палка” от полицейския автопатрул в състав от св. К св. Пещерски. Правомощията на св. А св. Гаджанов като полицаи, носещи дежурство, са точно отграничени както по закон, така и по длъжностна характеристика, поради което е налице обективната възможност чрез дадения подкуп от подс. Ж. те да бъдат мотивирани да не извършат спрямо него действията, които им налага службата, с което е съобразено изискването на т.1 от Постановление № 8/81 г. по н.д. № 10/81 г. на Пленума на ВС. Следващото възражение на защитата на жалбоподателя по правилното приложение на материалния закон визира указанието на Пленума на ВС в цитираното постановление, т.14 от мотивите в смисъл, “когато имотната облага е дадена за бъдещо действие или бездействие, необходимо е между дееца и длъжностното лице да е постигнато съгласие относно съдържанието на това действие или бездействие по служба”. Това налага да се разтълкува разпоредбата на чл.304 ал.1 от НК в редакцията й след изменението в ДВ бр.92/2002 г., действала при извършване на инкриминираното деяние, действаща и понастоящем. С това изменение на чл.304 ал.1, както и на чл.301 ал.1 от НК, се криминализира отново не само “даването” или “приемането” на “дар или каквато и да е облага” (разбираща се като “имотна”, облага с “имуществен характер”), но и “предлагането, обещаването, поискването, приемането на предложение или обещание” за даване на такава облага (промяна, сложила се при синхронизация на вътрешното ни законодателство с оглед ангажиментите на РБ при ратифициране на Конвенцията на ООН срещу трансграничната организирана престъпност, ДВ бр.42/2001 г., с разпоредбите на чл.2 и чл.8 т.1 б.”а” и “б” от същата, уточняващи понятието “недължима изгода” в престъпните състави на подкупа, препотвърдени и в ратифицираната от РБ, ДВ.бр.66/2006 г., Конвенция на ООН срещу корупцията, в чл.2 и чл.15 б.”а” и “б” като “неследваща се облага” за длъжностно лице). Такива форми на изпълнителното деяние на “активния” по чл.304 ал.1 НК и на “пасивния” по чл.301 ал.1 от НК подкуп са съществували и в отменения Наказателен кодекс на НРБ, в.”Известия” бр.13/1951 г., в чл.259 и чл.261 от същия. Изяснено е в практиката и правната наука, че макар фактически да са свързани, като две насрещни волеизявления и действия да съставляват фактическо единство, деянията на даващия и приемащия подкупа са юридически самостоятелно урегулирани, като е отчетена специфичната обществена опасност на всяко едно от деянията с оглед уврежданите обществени отношения, защитавани с тази част на НК. По-тежката наказуемост и по-голямото разнообразие на квалифицирани състави на “пасивния” подкуп подчертава по-голямата му обществена опасност за корумпирането на обществено значимия длъжностен апарат. Решаващо при тези деяния е не толкова размерът на облагата, нейното трайно или временно значение като имуществена промяна в патримониума на длъжностното лице или третото лице, колкото съвкупният вредоносен резултат за функционирането и авторитета на службата на длъжностното лице. До приемането на посоченото изменение на НК изпълнителното деяние на подкупа е “даване” (при “активния”) или “приемане” (при “пасивния”) на дара или облагата и престъплението, като “резултатно”, се счита за осъществено с фактическото й получаване от длъжностното лице. Съгласието на длъжностното лице за приемането й лично от него, чрез или от трето лице или по друг начин освен изрично, може да бъде изразено и мълчаливо, чрез конклудентни действия. Във всички случаи следва да се установи връзката между дадения дар или облага и извършеното или целено действие или бездействие по служба на длъжностното лице. В случаите, когато облагата е обещана или предложена за бъдещо действие или бездействие на длъжностното лице и то изпълни уговорката, след което последва даване и приемане на дара или облагата, то тогава настъпват вредните последици от престъплението и отговорността на даващия и приемащия подкупа следва да бъде за причинения престъпен резултат. С въвеждането през 2002 година на цитираните нови форми на изпълнително деяние на “активния” и “пасивния” подкуп законодателят счита за довършени престъпления такива деяния, при които не се е стигнало фактически до даване, съответно приемане на облагата от длъжностното лице. В тези случаи, при “предлагане”, “обещаване” или “приемане на предложение или обещание” за даване на неследващ се дар или каквато и да е облага престъплението е такова на “формално извършване”, т.е. при тези хипотези както “активният”, така и “пасивният” подкуп са мислими и без насрещно деяние – искането на длъжностното лице за даване на дар или облага може да не се приеме или обещанието или предложението за даване на дар или облага да се откаже от длъжностното лице. Когато облагата се дава на длъжностното лице, без предварително обещание, предлагане или поискване, с оглед на бъдещо действие или бездействие във връзка със службата му е необходимо да е постигната съгласуваност между даващия облагата и длъжностното лице относно съдържанието на целеното действие или бездействие. Още в решение № 489/11.11.1970 г. по н.д. № 440/1970 г. на ВС-ІІ н.о. е разтълкувано, че в такива случаи както обективно, така и в съзнанието на даващия и приемащия подкупа трябва ако не конкретно, то поне в общи линии да бъде определено съдържанието на това действие или бездействие, което се иска от длъжностното лице и което е пряко свързано с неговите служебни задължения, т.е. трябва да е налице взаимна връзка между тях, както е посочено в т.1 и 14 от горепосоченото Постановление № 8/81 г. на ПлВС. Доколкото и изразеното в посоченото решение на ІІ н.о. становище е почти дословно включено в задължителните указания на цитираното Постановление на Пленума на ВС, то смисъла на употребените изрази “съгласие” и “съгласуваност” между даващия и приемащия подкупа следва да се разбира не като необходимо “съгласие” от с. на длъжностното лице за приемането му (което вече е и въздигнато в самостоятелно престъпление и което е отречено като съставомерно при старата редакция на чл.301 и чл.304 от НК, до ДВ бр.92/2002 г. в т.2 от ППлВС № 8/81 г.), а че в съзнанието на длъжноството лице е формирана представата от с. на даващия подкупа за какво бъдещо негово поведение – действие или бездействие по служба, се дава облагата. Затова, неоснователно е възражението, че съгласно т.14 от ППлВС кумулативно е необходимо за съставомерността на деянието като престъпление по чл.304 ал.1 от НК постигнато съгласие между даващия подкупа и длъжностното лице както относно съдържанието на бъдещото действие или бездействие по служба, така и за приемането на дара или облагата от последния. К. отделни деяния на даващия и приемащия подкупа, и в Постановлението се отчитат различията в обществените отношения, които се засягат с тези деяния – докато при обещаващия, предлагащия и даващия подкупа се наказват усилията за корумпиране на лице от съответния длъжностен апарат, то при искащия, съгласяващия се и получаващия подкупа санкцията е насочена към онази слаба брънка от него, която е формирала морално укоримо съзнание да експлоатира длъжността, която заема за лична облага, с което накърнява авторитета и правилното функциониране на съответната структура на обществото. Когато тези обществени отношения са засегнати до посочената в наказателния закон степен е налице довършеност на престъплението подкуп, било “активен” или “пасивен”. Поради изложеното ВКС намира, че искането на жалбоподателя за оправдаването му не може да удовлетворено. Отговорността му произтича от фактите, такива каквито са те според инстанциите, оправомощени да ги установяват. В рамките на фактическите констатации е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Възприетата правна квалификация по чл.304 ал.1 от НК е правилна, в който смисъл не е налице касираната от подсъдимия незаконосъобразност. Не е налице касационното основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 НПК. Във връзка с обществената опасност на деянието на Ж. следва да се посочи и едно много съществено обстоятелство, което го очертава като такова със завишена обществена опасност – водач на МПС, който управлява превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила извършва не просто административно нарушение, а престъпление по чл.343б ал.1 от НК, или с концентрация над 0,5 промила след осъждане за престъпление по ал.1, поради което констатирането на това обстоятелство по съответния ред води до начало на наказателно дело срещу този деец. Опитът да се корумпира съответното длъжностно лице да не се стигне до такива констатации, а особено постигането на този резултат (при което в идеална съвкупност може да се извърши и друго престъпление по чл.294 от НК) следва да бъдат санкционирани по-сериозно, тъй като косвено се засяга и функционирането на правозащитната система в борбата с такъв вид престъпления по транспорта. При определяне на размера на дължимото се на жалбоподателя наказание относимите към отговорността му обстоятелства са били обсъдени обективно и обстоятелствено от решаващия съд, което е дало основание за пълното им споделяне и от втората инстанция.бедително е обосновано решението престъплението по чл.304 ал.1 от НК да се накаже по-строго по съображения за високата обществена опасност на опитите да се корумпират полицейските служители. Освен това, от вниманието на съда не са убягнали и отрицателните данни за личността на жалбоподателя, обсъдени в аспектите на чл.36 от НК. Правилно е отказано смекчаване на наложеното му наказание, включително с приложението на чл.55 от НК, изискванията за което не са налице. ВКС намира, че няма основание за намаляване на размера на наказанието на жалбоподателя или преминаване към друго по вид наказание. Жалбата му и тази на защитника му, като неоснователни, следва да бъдат оставани без уважение.   С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77 от 29.04.2009 г. по ВНОХД № 111/2009 г., постановена от Пловдивския апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: