Ключови фрази
Грабеж * протокол за доброволно предаване


1

Р Е Ш Е Н И Е

342

София, 04 август 2011 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. шестнадесети юни ………........... 2011 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова .................................

ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................

.. Севдалин Мавров ..............................


при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Явор Гебов ........................, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ........................... КНОХД № .. 1617 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. С.. Атакува се въззивна присъда № 78 от 17.03.11 год., постановена по ВНОХД № 512/11 год. по описа на Софийски градски съд. От същата може да се извлече единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на съдебния акт и алтернативно - оправдаване на С. или връщане на делото за ново разглеждане.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание със същите искания.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на присъдата.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, посочените основание и доводи и становището на страните, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С присъда от 22.05.08 год., постановена по НОХД № 14866/06 год. по описа на Софийски районен съд, подсъдимият С. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 198, ал. 1 НК.
Тази присъда е отменена от СГС. С. е осъден по посочения текст на закона.
От своя страна въззивният акт е отменен от ВКС, като постановен при съществено процесуално нарушение – невръчен протест и неприсъствено разглеждане на делото при нередовно призоваване на подсъдимия. Делото е възобновено и е върнато за ново разглеждане.
С атакуваната присъда С. е признат за виновен в това, че на 09.03.06 год. в гр.София, отнел от владението на С. Н. движими вещи, негова собственост, на обща стойност 348.80 лв., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на осн. чл. 198, ал. 1, пр. 1 и 2 и чл. 54 НК е осъден на ЧЕТИРИ години лишаване от свобода.
Съдът на осн. чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение наложеното на С. по НОХД № 1400/03 год. наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Произнесъл се е по първоначалния режим и типа затворническо общежитие, разноските по делото и вещественото доказателство.
Като съществено процесуално нарушение се посочва, че СГС е дал вяра на свидетелските показания на пострадалия и свидетелите С. и Г., а е игнорирал обясненията на подсъдимия и свидетелските показания на В. и В., както и частично – на А.. Доводът не може да бъде споделен. Съдът е взел решението си след обстоен анализ на всички доказателствени източници. Обсъдил е събраните две категории такива – разобличаващите и оправдаващите, като не е придал на първите смисъл и тежест, каквито те нямат. Право на съда по фактите е да приеме едните от тях за достоверни, стига да изложи съображенията си по реда на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК. В мотивите на въззивната присъда това е направено, поради което СГС не може да бъде упрекнат в нарушение на основните принципи на наказателното производство по чл. 13 и 14 НПК. Кредитирането на първата група свидетели не е произволен. То е подкрепено от: заключенията на съдебнопсихиатричните експертизи за свидетелската годност на Н.; съдебномедицинската експертиза установила, че нараняването на пръста на пострадалия е от насилственото сваляне на пръстена му; протокола за доброволно предаване на единия от предметите на престъплението /л. 20 от дознанието/ и саморъчната разписка /л. 21 от дознанието/.
На следващо място се изтъква доводът, че неоснователно съдът не е допуснал свидетел, който да установи, че пострадалият дължи на подсъдимия 530.00 лв. от игра на карти. Законосъобразно съдът е отхвърлил искането. Играта на карти „на вързано” е вид хазарт, който при системност е престъпление по чл. 327, ал. 4 НК. Ето защо „спечелената” сума не може да се търси от „длъжника” чрез граждански иск, подкрепен със свидетелски показания или чрез писмено доказателство. Не е и законно оправдание да се събере насилствено.
При тези съображения, не се касае до гражданскоправни отношения, а на базата на приетите фактически обстоятелства и съдебното минало на С., законосъобразно е ангажирана наказателната му отговорност и му е наложено справедливо наказание.
Водим от посоченото и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 78 от 17.03.11 год., постановена по ВНОХД № 512/11 год. по описа на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................

ЧЛЕНОВЕ:.................................................

..................................................