Р Е Ш Е Н И Е
№ 418
София,05.10.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 722 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Й. В. от[населено място] срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 05.03.2009г. по гр.д.№254/2008г.
С определение №877/16.09.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпросите за предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ и по-специално за правата на наследниците на лице,което е починало преди одържавяването на имотите.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че правото на собственост не може да бъде възстановено на наследниците на К. В. Б.,след като по делото е установено от представения препис-извлечение от емлячен регистър,че процесните гори са записани именно на наследниците на този общ наследодател. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
Ответниците по касационна жалба Д. Г. С.- С., Р. Д. Г.- С. и О. С. “З.”-О. к. не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Г. Й. В. е предявил по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ иск за признаване правото на наследниците на К. В. Б. на възстановяване правото на собственост върху гори,находящи се в землището на[населено място].
С обжалваното решение С. градски съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от Г. Й. В. иск за признаване правото на наследниците на К. В. Б. на възстановяване на собствеността върху гори,находящи се в землището на[населено място]: гора с площ от 6 дка в м. ”С. в.”; гора с площ 2.5 дка в м. ”В с.”; гора с площ от 12 дка в м. ”Р. р.”; гора с площ от 6 дка в м.”Р.”; гора с площ от 6 дка в м.”Р. река”; гора с площ от 2 дка в м.”Г.” и гора с площ от 2 дка в м.”К.”.
Прието е,че в препис извлечение от емлячен регистър,представляващ допустимо доказателство за притежаване на право на собственост съгласно чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ,на името на наследодателя са записани процесните недвижими имоти като след смъртта на наследодателя /14.02.1925г./ неговите наследници са придобили притежаваните от него имущества в съвкупност като права и задължения. Към момента на включване на земите в Д. горски фонд /1956г./ обаче не съществува правна и фактическа възможност починалия през 1925г. наследодател да е титуляр на правото на собственост и доколкото не се поддържа имотите да са били притежавани от неговите наследници към момента на включването им в горския фонд и да са били отнети от тяхната правна сфера,на това основание предявеният иск не може да бъде уважен,въпреки че имотите са записани в емлячен регистър от 1949г. на наследниците на К. В. М..
По въпроса за възможността правото на собственост да бъде възстановено на наследници на лице,което е починало преди одържавяването на имотите и включването им в Д. горски фонд в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на противоречива практика.
В решение №959/19.11.2008г. на ВКС,І ГО,постановено по гр.д.№4420/2007г. е прието,че след като е установено,че наследодателят е бил собственик на горите към момента на смъртта си /1920г./,то по силата на наследяването те стават собственост на всички негови наследници,вкл. и към момента на одържавяването и всички наследници имат право на възстановяване на собствеността.
Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпеното становище в цитираното решение на ВКС,І ГО и в решението,постановено от С. градски съд по поставения въпрос,на основание чл.291,т.1 ГПК приема за правилно становището,изразено в решение №959/19.11.2008г. на ВКС,І ГО по гр.д.№4420/2007г. като съображенията за това са следните:
Обстоятелството,че общият наследодател е починал преди одържавяването на горите не лишава неговите наследници от правото да искат възстановяване по реда на ЗВСГЗГФ на собствеността върху имотите,които техният наследодател е притежавал към момента на смъртта си,ако посредством предвидените в разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ доказателства е установено,че те са притежавали правото на собственост към момента на одържавяването.
Разпоредбата на чл.3,ал.1 ЗВСГЗГФ изрично предвижда,че правото на собственост върху горите и земите от горския фонд по чл.2 се възстановява на българските физически и юридически лица,от които те са били отнети или на техните наследници или правоприемници,т.е. от съществено значение за признаване правото на възстановяване на собствеността е дали по делото е установено,че правото на собственост върху горите и земите от горския фонд е принадлежало към момента на одържавяването на лицата,в полза на които се иска да бъде възстановена собствеността или на техен наследодател,като законът не установява като изискване към момента на одържавяването претендираният за възстановяване имот да е бил притежаван в индивидуална собственост. Заявеното за възстановяване на наследниците на общ наследодател право на собственост следва да се тълкува като искане за възстановяване на собствеността общо в полза на онези лица,които са били живи към момента на одържавяването според техните права по действуващия към момента на откриване на наследството на общия наследодател Закон за наследството.
Съгласно разпоредбата на чл.2 на действувалия преди одържавяването на горите Закон за наследството от 1890г./отм./ по закон наследството минава към законните низходящи роднини,възходящите, съребрените,незаконнородените деца и към съпрузите по установените в този закон правила. Ако след смъртта на общия наследодател същият е оставил роднини от съответния ред,които по правилата на ЗН,1890г./отм./ са призовани към наследяване,същите по пътя на наследяването придобиват цялото имущество на починалия и притежават същото в съсобственост според дяловете,определени в закона. Ако не е установено след смъртта на общия наследодател между неговите наследници да е била извършена делба,всеки от тях да е получил в самостоятелен дял част от наследственото имущество и от него по реда на посочените в чл.2 ЗВСГЗГФ закони да е отчужден конкретният имот,който му се е паднал в дял при делбата,респ. не е установено между сънаследниците да са били извършени разпоредителни сделки,имащи за последица придобиване в индивидуална собственост на отделен имот,следва да се приеме,че и към момента на одържавяването сънаследниците са притежавали имотите в съсобственост,т.е. имотите са били одържавени общо от всички тях, доколкото разпоредбите на изброените в чл.2 ЗВСГЗГФ нормативни актове не предвиждат друго. В подобна хипотеза правото на собственост следва да бъде възстановено общо на наследниците на починалото преди одържавяването лице,ако общо е било заявено. Само ако всеки от сънаследниците е заявил самостоятелно за възстановяване своята идеална част от имотите на общия наследодател,тази част следва да бъде възстановена само на него.
В същия смисъл е и решение №29/04.02.2010г. по гр.д.№2913/2008г. на ІІ ГО на ВКС.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон/чл.3,ал.1 ЗВСГЗГФ/.
Както вече беше отбелязано,не съществува пречка по реда на ЗВСГЗГФ правото на собственост да бъде възстановено общо на наследниците на лице,което е починало преди одържавяването на имотите, ако посредством предвидените в чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ доказателства по делото е установено,че именно тези лица са притежавали правото на собственост към момента на одържавяването.
В случая по делото е установено,че в емлячния регистър от 1949г. заявените за възстановяване гори са записани на наследниците на К. В. и тези имоти не са заявени за възстановяване по реда на чл.13,ал.1 ЗВСГЗГФ,поради което неправилно въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността така както е заявено,а именно общо на всички наследници на К. В. според правата им по действуващия към момента на откриване на наследството /14.02.1925г./ Закон за наследството,т.е. на наследниците на неговите синове Й. К. В.,починал на 10.05.1987г. и Е. К. В.,починал на 10.05.1989г.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това бъде признато за установено,че наследниците на К. В. Б. притежават правото на възстановяване на собствеността върху посочените в исковата молба гори,находящи се в землището на[населено място].
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на С. градски съд, постановено на 05.03.2009г. по гр.д.№ 254/2008г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ правото на наследниците на К. В. Б.,починал на 14.02.1925г. на възстановяване на собствеността върху следните имоти, находящи се в землището на[населено място],С. С.-р. Б.: гора с площ от 6 дка в м. ”С. в.”; гора с площ 2.5 дка в м. ”В с.”; гора с площ от 12 дка в м. ”Р. р.”; гора с площ от 6 дка в м.”Р.”; гора с площ от 6 дка в м. ”Р. р.”; гора с площ от 2 дка в м.”Г.” и гора с площ от 2 дка в м.”К.”.
Председател:
Членове: |