О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 364 София, 05.08.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 823/2020 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. К. чрез нейния пълномощник адв. В. А., срещу въззивно решение № 247 от 05.11.2019 г. по в.гр.д. № 494/2019 г. на Ловешкия окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 457, ал.1 и 2 ГПК извън нейния действителен смисъл, както и че е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 79 и чл. 68 ЗС. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали извършените изпълнителни действия по изпълнително дело на присъединен кредитор имат ли действие по изпълнителното дело на първоначалния кредитор, по което се извършва принудителното изпълнение, както и по въпроса допустимо ли е съдът да задължава ищеца да привлича ответник, който не е задължителен другар в процеса. По първия въпрос твърди противоречие с т.5 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а по втория - с т.4 от ТР № 3/2015 от 10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2 ГПК- очевидна неправилност. В отговор на касационната жалба ответникът по касация „Обединена българска банка” АД- [населено място] изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касация Р. С. Ш. и С. М. С. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съобрази следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 147 от 02.05.2019 г. по гр.д. № 75/2018 г. на Районен съд - Троян, с което е отхвърлен предявеният от С. П. К. против „ОББ” АД - [населено място], С. М. С. и Р. С. Ш. иск с правно основание чл. 440, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че длъжникът по изп.д. № 247/2000 г. по описа на СИС при Районен съд Троян Радослав Ш. не е собственик на първия етаж от сградата с идентификатор ......... по КККР, с адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.1, с площ 62 кв.м. От фактическа страна по делото е прието за установено, че на основание изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 545/2000 г. по описа на Районен съд Троян на 07.11.2000 г. в Съдебно- изпълнителната служба при Районен съд Троян е образувано изпълнително дело № 247/2000 г., с взискател „ОББ” АД - [населено място] и длъжник ЕТ „ Роки- СЛ Р. Ш.” за събиране на парично вземане на банката, произтичащо от договор за банков кредит. Вземането е обезпечено с договорна ипотека, учредена от Р. Ш. в полза на банката върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1075 кв.м, находящо се във вилната зона на [населено място], и построените в него двуетажна жилищна сграда и гараж, съставляващо по регулационния план на селото парцел ... в кв. .... На длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение, извършен е опис на имота и е изготвена оценка. Насрочена е публична продан на имота от 06.10.2003 г. до 06.11.2003 г., която е обявена за нестанала поради неявяване на купувач. Установено е също, че с решение № 86 от 16.04.2004 г. по гр.д. № 446/2003 г. по описа на Районен съд Троян, влязло в сила на 27.02.2006 г., е признато за установено по отношение на взискателя „ОББ” АД- София, и длъжника Р. Ш., че 1/2 ид. част от описания недвижим имот - земя и сгради, е индивидуална собственост на Л. И. Ш.. Със съдебна делба - спогодба от 03.07.2006 г. по гр. д. № 186/2006 г. по описа на Районен съд - Троян недвижимият имот е разделен между съсобствениците Л. Ш. и Р. Ш., като Л. Ш. е получила в дял и е станала собственик на дворното място, съставляващо парцел ... в кв. ... по плана на [населено място], ведно с втория етаж от двуетажната масивна вилна сграда, обособен като самостоятелен обект, гараж и всички подобрения в имота, а Р. Ш. е получил в дял и е станал собственик на първия етаж, обособен като самостоятелен обект. С договор за дарение, сключен с нотариален акт № .., т...., дело №... от 28.12.2006 г. Р. Ш. прехвърлил първия етаж на дъщеря си С. Р.. С договор за продажба, сключен с нотариален акт № .., т...., дело № ... от 05.07.2011 г. С. Р. прехвърлила имота на ищцата С. П. К.. Установено е също, че с резолюция от 20.03.2006 на ДСИ към изп.д. № 247/2000 г. са присъединени изпълнителни дела № 192/2004 г. и № 193/2004 г., които са образувани по изпратени от СИС при Районен съд Ловеч изп. д. № 299/2001 г. и № 354/2002 г., и двете с взискател С. М. С. и длъжник Р. Ш.. По изпълнително дело № 192/2004 г. на 12.11.2004 г. е наложена възбрана върху дворното място, съставляващо парцел ... в кв...., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, гараж и барбекю. След представяне на препис от влязлото в сила решение по гр.д. № 446/2003 г. на Районен съд Троян и съдебната делба- спогодба, изпълнението е насочено върху първия етаж от сградата. В периода от 2013 г. до 2017 г. са насрочени няколко публични продажби, обявени за нестанали по различни причини. Последната публична продан е насрочена от 18.08.2017 г. до 18.09.2017 г. С протокол от 19.09.2017 г. за купувач на имота е обявен А. К. А. и с постановления за възлагане от 28.09.2017 г. имотът му е възложен от съдебния изпълнител. Постановлението за възлагане и обжалвано от длъжника и с решение от 21.12.2017 г. по гр.д. № 683/2017 г. на Окръжен съд Ловеч жалбата му е оставена без уважение. Жалба срещу постановлението за възлагане е подала и ищцата по настоящото дело С. К.. С решение от 23.02.2018 г. нейната жалба също е оставена без уважение. Като обезпечение на предявения отрицателен установителен иск с определение от 31.01.2018 г. съдът е постановил спиране на изпълнението по изп.д. № 247/2000 г. С оглед на това въззивният съд е приел, че предявеният иск е допустим, тъй като производството по изпълнителното дело не е приключило. По същество е намерил предявеният иск за неоснователен, като е приел, че разпоредителните сделки, извършени след вписване на 12.11.2004 г. на възбраната по изп.д. № 192/2004 г., не могат да се противопоставят на взискателя и на присъединените кредитори по изп.д. № 247/2000 г. по аргумент от чл. 453, ал.1 ГПК. С оглед така изложените мотиви настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по първия въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, доуточнен с оглед спецификата на настоящия случай по следния начин: има ли действие за първоначалния взискател възбрана, наложена по изпълнително дело на присъединен кредитор. Касае се за хипотеза, обратна на уредената в чл. 453, т.1 ГПК, която не е разгледана в посочената от жалбоподателката практика на ВКС, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 247 от 05.11.2019 г. по в.гр.д. № 494/2019 г. на Ловешкия окръжен съд. УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 26 лв. След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: