Р Е Ш Е Н И Е № 151 [населено място], 18.12.2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2479 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [община], чрез процесуалния представител адв. Д. Г. срещу решение № 266/11.08.2016г., поправено с решение № 276/31.08.2016г., по в.т.д. № 271/2016г. на Пловдивски апелативен съд, : -в частта, с която е отменено решение № 341/14.09.2015г., поправено с решение № 40/04.02.2016г., по т.д. № 754/2012г. на Окръжен съд-Стара Загора за отхвърляне на исковете на [фирма] и [фирма] като съдружници в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] против общината както следва: евентуален иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 299 842,71лв. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 4 992,71лв. – мораторна лихва за периода 14.08.2012г.-03.10.2012г. като е осъдена [община] да заплати на [фирма] като съдружник с дялове от 95 % в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] сумата от 284 850,57лв., представляваща равностойност на асфалтови строително-монтажни работи, извършени в периода от 10.04.2012г. до 05.07.2012г. от Д. «Ж. СЗ-2011» в полза на общината, която се е обогатила без основание, ведно със законната лихва от 12.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 4 743,07лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане върху горепосочената главница за периода 14.08.2012г.- 11.10.2012г. и да заплати на [фирма] като съдружник с дялове от 5 % в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] сумата от 14 992,14 лв., представляваща равностойност на извършени в периода от 10.04.2012г. до 05.07.2012г. асфалтови строително-монтажни работи, извършени от Д. «Ж. СЗ-2011» в полза на общината, която се е обогатила без основание, ведно със законната лихва от 12.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 249,64 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане върху горепосочената главница за периода 14.08.2012г. - 11.10.2012г.; - в частта, с която е обезсилено решение № 341/14.09.2015г., поправено с решение № 40/04.02.2016г., по т.д. № 754/2012г. на Окръжен съд-Стара Загора в частта за отхвърляне на евентуалния иск по чл.61, ал.1 ЗЗД за сумата от 299 842,71лв., представляваща извършена чужда работа без пълномощие и е прекратено производството в тази част. Касаторът [община] поддържа в основната и допълнителната касационна жалба, че решението на П. в горепосочената част е недопустимо, тъй като е уважен иск с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, а в мотивите се обсъждат елементите от фактическия състав на иск по чл.59 ЗЗД, с който съдът не е бил сезиран. В условията на евентуалност се навеждат доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната от общината част. Касаторът счита, че необосновано въззивната инстанция достига до изводи за извършване на превъзложените допълнителни асфалтови работи от ищците при изрично оспорване на този факт от общината и без да са събрани доказателства за реалното им полагане на място, обеми, на каква стойност възлизат, вкл. и без изслушване на СТЕ в тази връзка. Не са ангажирани доказателства за дейстивително извършени от гражданското дружество разходи и стойността им за процесните СМР, респ. че с тях съдружниците в него са обеднели, а общината се е обогатила. В нарушение на материалния закон решаващият съд е приел, че ответникът по иска се е обогатил неоснователно със сумата от 299 842,71лв. за сметка обедняването на ищците със същата. В случай, че ищците са установили извършването от тях на претендираните работи, то това е в изпълнение на договор с трето лице и престацията им има правно основание. Иска се обезсилване на въззивнтото решение в атакуваната част, евентуално същото да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго за отхвърляне на претенциите с присъждане на сторените от общината разноски за всички инстанции. Ответниците по касацията [фирма] и [фирма] /н/ като съдружници в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] излагат становище за неоснователност на касационната жалба на общината. С определение № 266/09.05.2017г. по т.д. № 2479/2016г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка допустимостта му в посочената по-горе част. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са съдружници в създадено от тях дружество по ЗЗД при участие 95% за [фирма] и 5% за [фирма]. В това си качество след проведена процедура по ЗОП са сключили с [община] договор за изработка от 19.10.2011г. Предявили са искове за осъждане на общината да им заплати сумата от 3 441 162,89 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договора за изработка за извършена и приета от възложителя работа с актове по Протоколи обр.19 от №1 до № 9. Останалата част от претендираното възнаграждение в размер на 1 324 435, 73 лв. ищците са посочили, че представлява стойност на извършени от тях СМР, които са описани в акт Протокол обр.19 с № 10 и се търси заплащането й като: неплатено дължимо възнаграждение за изпълнени и приети допълнително възложени работи по същия договор за изработка, които не са били включени в първоначално приетата количествено-стойностна сметка към договора, на осн. чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД; евентуално като сума, подлежаща на плащане при условията на настъпило за общината неоснователно обогатяване; евентуално като обезщетение за уместно предприета и свършена в полза на общината работа без пълномощие. По отношение на допълнителните СМР, включени в протокол обр.19 с № 10 апелативният съд ги е разделил на такива, за извършването на които има възлагане от общината на трето за спора лице, а то от своя страна с договор е превъзложило същите за извършване на ищците / на стойност 299 842,71лв. / и на останалите включени в протокола СМР, които не са предмет на настоящето производство. За първите /асфалтови работи/ , които са и предмет на частта от касационната жалба, за която е допуснато касационно обжалване, въззивният съд е счел, че от доказателствата се обоснова извод за тяхното извършване от съдружниците в гражданското дружество, без да са предмет на основния договор и без да има възлагане и приемане на същите от общината като със стойността им в размер на 299 842,71лв. последната се е обогатила. В заключение претенцията за заплащане на допълнителните СМР е намерена за основателна само в частта по евентуалния иск , квалифициран от решаващия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 299 842,71 лв. и за неоснователна за същата сума по главния иск по чл.79, ал.1 ЗЗД. Предвид частичната основателност на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД е бил уважен искът за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху така посочената главница от датата на нотариалната покана до завеждане на делото съответно общо в полза на двамата ищци за 4 992,71лв. По отношение на първоинстанционното решение на ОС-Стара Загора в частта по евентуалния иск по чл.61, ал.1 ЗЗД П. е приел, че горепосоченото уважаване на евентуалния иск по чл.55, ал.1 ЗЗД води до недопустимо произнасяне по втория евентуален иск по чл.61, ал.1 ЗЗД и в тази част първоинстанционното решение е било обезсилено, а производството по делото – прекратено. Неоснователни са доводите на касатора, че постановеното от Пловдивски апелативен съд решение в посочената част се явява недопустимо. В исковата молба ищците при условията на евентуалност с главния иск по чл.79, ал.1 ЗЗД са изложили твърдения, че допълнително, извън договора с [община], са извършили СМР по уличната мрежа на кв.Малък Ж. и кв.Голям Ж. на обща стойност 1 324 435,70лв., включени в протокол обр.19 с № 10. В същите попадат и определените от въззивния съд като асфалтови работи СМР на обща стойност от 299 842,71лв. Ищците поддържат, че с извършването им ответната община се е обогатила неоснователно, поради което претендират заплащане на стойността на посочените СМР. Така предявеният евентуален иск е с правно осн. чл.59, ал.1 ЗЗД , независимо от правната квалификация, която е дадена в исковата молба. Субсумирането на твърдените факти под приложимата материалноправна норма е задължение на решаващия съд, а когато дадената от съда квалификация на предявения иск е неправилна, е налице нарушение на материалния закон, което се отразява на правилността на постановеното от него решение, а не на допустимостта му. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, в случай че съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхват на търсената защита. В ППВС №1/1979г. са дадени разяснения по прилагането на правилата на чл.55 ЗЗД за неоснователно обогатяване и е посочено разграничаването между уредените три фактически състава в разпоредбата на чл.55 ЗЗД и състава на чл.59 ЗЗД, като по отношение на фактическия състав на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е прието, че се изисква предаване, съответно получаване като фактическо действие на нещо при начална липса на основание. При самото получаване следва да липсва основание за преминаване на блага, напр. : нищожност на основанието; без да е съществувало някакво правоотношение; ако солидарен длъжник плати след като вече друго солидарно задължено с него лице заплати солидарното задължение в пълен размер; при плащане на задължение след неговото погасяване и пр. Доводи в тази насока не са обосновавани в исковата молба. За разлика от фактическите състави на чл.55 ЗЗД елементите на общия фактически състав на чл.59 ЗЗД са: обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняване на другото лице; липса на основание за обогатяването; отсъствие на друга възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия. В случая ищците претендират петитум не за връщане на дадено без основание, а за заплащане на сума, с която общината като собственик на ремонтираните обекти се е обогатила в резултат на извършване на СМР. В съответствие с принципните постановки на ППВС № 1/1979г. и с оглед конкретно наведените с исковата молба обстоятелства и посочен петитум въззивният съд е обсъдил релевантните за предявения иск по чл.59, ал.1 ЗЗД факти. По касационните оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, изложени в касационната жалба, съставът на ВКС намира следното: Обосновани с оглед събраните доказателства са фактическите констатации на въззивния съд, че нито една от описаните като вид и количество в приетия Протокол № 10/03.09.2012г. работи не е била изрично възлагана на гражданското дружество от [община], съответно последната не е и давала съгласие за приемане изпълнението на тези работи. Следва да се има предвид, че в частта за отхвърляне на главния иск по чл.79, ал.1 ЗЗД въззивното решение е влязло в сила. Необходимостта от извършване на горепосочените СМР е била установена в хода на изпълнение на основния договор за изработка, сключен между страните в процеса. Поради причини наложени от външното финансиране на обекта и невъзможност за предоговаряне на вече включените в процедурата по ЗОП обеми на работа, [община] е информирала изпълнителя, че количествата видове работи, които не достигат, тя ще изпълни за своя сметка и ще ги възложи на друг изпълнител. Правилно въззивната инстанция въз основа на възлагателно писмо от 11.04.2012г. е приела, че касаторът е възложил на трето за спора лице – П. [фирма] асфалтирането на пропусната в първоначалния проект част по протежението на улиците срещу възнаграждение в размер на 299 842,71лв. Съответно на същата дата 11.04.2012г. новият изпълнител е превъзложил на [фирма] извършването на тези контретни допълнителни СМР, идентични с посочените по възлагателното писмо на общината. При така установената фактическа обстановка неправилни се явяват изводите на П., че с извършените от ищците допълнителни асфалтови работи [община] неоснователно се е обогатила за сметка на обедняването на фактическия им изпълнител. И. на неоснователно обогатяване е уреден като източник на облигационни задължения, за да се предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. В хипотеза, когато при изпълнение на валиден договор престацията на едната от страните е за осъществяване на резултат и той е постъпил в патримониума на трето за договора лице, не е налице обедняване за изпълнителя. Престирането от него е в изпълнение на задължение, произтичащо от договора. Дори и насрещната страна по договора да не е извършила своята престация, последната се дължи и представлява своеобразен еквивалент на вече престираното от изпълнителя. С оглед на гореизложеното процесните подобрения са осъществени в рамките на възложеното на изпълнителя по валиден договор с трето за спора лице, за което изпълнение е предвидена насрещна престация от възложителя. Не е налице обедняване на подобрителя за сметка обогатяването на собственика на имота / в същия смисъл Решение № 733/12.11.2010г. по гр.д. № 1274/2009г. на ВКС, IVг.о., Решение № 223/30.01.2015г. по т.д. № 3907/2013г. на ВКС, I т.о. и Решение № 187/22.02.2017г. по т.д. № 2724/2015г. на ВКС, I т.о./. Поради липса на елемент от фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД искът подлежи на отхвърляне. Отхвърлянето на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД налага извод и за неоснователност на обусловения от него иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху претенидраната главница за периода 14.08.2012г.- 11.10.2012г. Поради настъпване на вътрешнопроцесуалното условие – отхвърляне на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД следва да се премине към разглеждане на иска с правно осн. чл.61, ал.1 ЗЗД. Предвид елементите от фактическия състав на гестията: доброволно извършване на действия по управление на чужда работа, без надлежно натоварване , последиците от която настъпват в чужда правна сфера, както и регламентираните в чл.61, ал.1 ЗЗД задължения на заинтересования при предприети действия от гестора само в чужд интерес, не би могло да се възприеме, че ищците са доказали релевантния факт за липса на надлежно възлагане. С оглед на изложените вече мотиви безпротиворечиво се установява фактът, че процесните СМР са валидно възложени за извършване с договор за изработка, сключен с П. [фирма]. Ищците не твърдят и не доказват, че този договор е нищожен, в който случай резултатът от изпълнението му ще настъпи в правната сфера на друго лице, а не на насрещната страна по договора / извършване на СМР в имот собственост на общината, а не получена от третото лице-възложител престация/ и ще доведе до уреждане на имуществените последици по правилата на водене на чужда работа без пълномощия / чл.60-62 ЗЗД/, доколкото в момента на поемане на работата не е налице натоварване и задължаване. Следователно искът по чл.61 , ал.1 ЗЗД също се явява неоснователен. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени в допуснатите до касационно обжалване негови части и да се постанови друго за отхвърляне на исковете по чл.59, ал.1 ЗЗД , чл.86 ЗЗД и евентуалния иск по чл.61, ал.1 ЗЗД. С оглед изхода от спора следва да се присъдят сторените от касатора разноски в размер на 6126,70лв. – държавна такса по касационната жалба, 18 297,30лв. – разноски за първа и въззивна инстанция съобразно отхвърлената част от исковете. [фирма] дължи на общината заплащане на сумата в размер на 23 202,80лв. , а [фирма]/ н/ - 1 221,20лв. Съответно въззивното решение следва да се отмени в частта, с която са присъдени в полза на посочените дружества съдебно-деловодни разноски за сумите 20 884,90лв. за [фирма] и 1 099,21лв. за [фирма] /н/ . Водим от горното , Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 266/11.08.2016г., поправено с решение № 276/31.08.2016г., по в.т.д. № 271/2016г. на Пловдивски апелативен съд, : -в частта, с която е отменено решение № 341/14.09.2015г., поправено с решение № 40/04.02.2016г., по т.д. № 754/2012г. на Окръжен съд-Стара Загора за отхвърляне на исковете на [фирма] и [фирма] като съдружници в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] против [община] както следва: евентуален иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата от 299 842,71лв. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 4 992,71лв. – мораторна лихва за периода 14.08.2012г.-03.10.2012г. като е осъдена [община] да заплати на [фирма] като съдружник с дялове от 95 % в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] сумата от 284 850,57лв., представляваща равностойност на асфалтови строително-монтажни работи, извършени в периода от 10.04.2012г. до 05.07.2012г. от Д. «Ж. СЗ-2011» в полза на общината, която се е обогатила без основание, ведно със законната лихва от 12.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 4 743,07лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане върху горепосочената главница за периода 14.08.2012г.- 11.10.2012г. и да заплати на [фирма] като съдружник с дялове от 5 % в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] сумата от 14 992,14 лв., представляваща равностойност на извършени в периода от 10.04.2012г. до 05.07.2012г. асфалтови строително-монтажни работи, извършени от Д. «Ж. СЗ-2011» в полза на общината, която се е обогатила без основание, ведно със законната лихва от 12.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 249,64 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане върху горепосочената главница за периода 14.08.2012г. - 11.10.2012г.; - в частта, с която е обезсилено решение № 341/14.09.2015г., поправено с решение № 40/04.02.2016г., по т.д. № 754/2012г. на Окръжен съд-Стара Загора в частта за отхвърляне на евентуалния иск по чл.61, ал.1 ЗЗД за сумата от 299 842,71лв., представляваща извършена чужда работа без пълномощие и е прекратено производството в тази част; - в частта , с която [община] е осъдена да заплати на [фирма] сумата 20 884,90лв. разноски по делото и на [фирма] /н/ сумата 1 099,21лв. разноски по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] като съдружник с дялове от 95 % в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] искове срещу [община] за заплащане на: сумата от 284 850,57лв., представляваща равностойност на асфалтови строително-монтажни работи, извършени в периода от 10.04.2012г. до 05.07.2012г. от Д. «Ж. СЗ-2011» , с която сума общината се е обогатила без основание, на осн. чл.59 , ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 12.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 4 743,07лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане върху горепосочената главница за периода 14.08.2012г.- 11.10.2012г., на осн. чл.86 , ал.1 ЗЗД. ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] като съдружник с дялове от 95 % в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] при условията на евентуалност иск срещу [община] за заплащане на сумата от 284 850,57лв. , представляваща обезщетение за извършена чужда работа без пълномощие, на осн. чл.61, ал.1 ЗЗД. ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] /н/ като съдружник с дялове от 5 % в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] срещу [община] искове за заплащане на : сумата от 14 992,14 лв., представляваща равностойност на извършени в периода от 10.04.2012г. до 05.07.2012г. асфалтови строително-монтажни работи, извършени от Д. «Ж. СЗ-2011» , с която сума общината се е обогатила без основание, на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от 12.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 249,64 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане върху горепосочената главница за периода 14.08.2012г. - 11.10.2012г., на осн. чл.86 , ал.1 ЗЗД. ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма] /н/ като съдружник с дялове от 5 % в Д. «Ж. СЗ-2011», [населено място] при условията на евентуалност иск срещу [община] за заплащане на сумата от 14 992,14 лв., представляваща обезщетение за извършена чужда работа без пълномощие, на осн. чл.61, ал.1 ЗЗД. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [община] сумата от 23 202,80лв., представляваща сторените от нея разноски за всички инстанции за отхвърлената част от исковете. ОСЪЖДА [фирма] /н/ да заплати на [община] сумата от 1 221,20лв., представляваща сторените от нея разноски за всички инстанции за отхвърлената част от исковете. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: