Р Е Ш Е Н И Е          № 474                               София,07.07. 2010 г.                            В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и десета година в състав:                                                                               Председател:Добрила Василева Ч. е:Маргарита С. Г. Г. ева   П. секретаря Е. П. , като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 917/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 544 от 26.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 221 от 29.07.2008 г. по в. гр. д. № 1028/07 г. на Б. ския окръжен съд по жалба на П. К. П. Ответниците Д. л. гр. Д., ОС “З” гр. Б. , О. с. гр. и Районна дирекция по горите гр. Б. не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е отменено решение № 904 от 20.07.2007 г. по гр. д. № 877/07 г. на Районния съд гр. Р. и е отхвърлен иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ за признаване правото на П. К. П. като наследник на П. Т. П. , починал на 12.02.1954 г., за възстановяване на собствеността върху три ниви в землището на с. Д. в местността “Д” с площ 1.000 дка, в местността “Д” от 19.300 дка и в местността “К” от 4.000 дка, включени в границите на Г. стопанство Д. Въззивният съд приел, че П. № 1* от 01.09.1937 г. на Министерството на земеделието и държавните имоти /Обн., ДВ, бр. 218 от 04.10.1937 г./ не е годно доказателство за правото на собственост по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. Според посочената норма протоколите за определяне предмета на горското стопанство, издадени въз основа на чл. 20 от Закона за горите от 1925 г., каквото е представеното от ищеца, не могат да се съобразяват при преценка на собствеността. Затова съдът не е взел предвид и списъка на включените в обекта на горското стопанство чужди имоти в Д. общинска гора, в който спорните имоти са на името на наследодателя на ищеца. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса дали постановленията за определяне предмета на горското стопанство са годни доказателства по делата по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ. Съгласно чл. 291, т. 1 ГПК настоящият състав възприема като правилно становището, че протоколите за определяне “предмета на горското стопанство”, издадени въз основа на чл. 20 от Закона за горите от 1925 г., не са годно доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСГЗГФ. В същия смисъл са дадени разрешения с решение № 585 от 24.11.2009 г. по гр. д. № 339/2009 г. на ВКС, II-ро г. о., и решение № 299 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 4716/2008 г. на ВКС, I-во /по описа на V-то г. о./ г. о. Като постановени в производства по чл. 290 и сл. ГПК, те съгласно т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, са задължителни при разрешаването на поставения материалноправен спор. В производството по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ собствеността на подлежащите на възстановяване гори и земи от горския фонд може да се доказва както с писмени доказателства, които по начало са годни да удостоверят собственически права - нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, така и с документи с несамостоятелна доказателствена сила като емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и др. М. да имат косвен характер, на доказателствата от втората група законодателят също е придал доказателствена стойност с оглед улесняване на собствениците при възстановяване на имотите им. Същевременно собствеността не може да се доказва с писмени декларации на заявителите, свидетелски показания или протоколи по чл. 22 от Закона за горите от 1922 г. и чл. 20 от Закона за горите от 1925 г. В разглеждания случай за имотите по исковата молба са представени П. № 1* от 01.09.1937 г. на Министерството на земеделието и държавните имоти и списък на включените в обекта на горското стопанство чужди имоти в Д. общинска гора, в който имотите са на името на наследодателя на ищеца. Постановлението от 1937 г. е издадено въз основа на чл. 33 от Закона за горите от 1925 г. Алинея 1, изр. 1 на нормата установява, че чуждите земи /ниви, ливади, гори и др./ във вътрешността на отредените за предмет на горско стопанство държавни, общински и др. обществени гори и пасища, или в охранителните и строго охранителните периметри, и ония, които ще се включат при закръгляване на границите им, когато стопанските условия изискват това, се заменяват или се отчуждават, със спешност за завладяването, за сметка на респективните собственици или владетели. Съгласно алинея 3 заменяването или отчуждаването, както и оценката на имотите, се извършва от комисия, назначена от министъра на земеделието и държавните имоти. Решенията й влизат в сила веднага след утвърждаването им от министъра и могат да се обжалват само относно оценката по реда, указан в Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена нужда. С оглед предвидения незабавен вещно-правен ефект на замяната или отчуждаването, следва, че от момента на влизане в сила на постановлението посочените в него имоти стават държавна собственост. Затова е недопустимо по-късно - при национализацията на горите, извършена със законите в предметния обхват на чл. 2, ал. 1 ЗВСГЗГФ, имотите отново да бъдат одържавени, тъй като те вече са били собственост на държавата. Ето защо наследодателят на ищеца не е бил собственик към посочения релевантен момент и наследниците му не са легитимирани да претендират възстановяване на собствеността. Съгласно чл. 33, ал. 1, изр. 2 от Закона за горите от 1925 г. отчуждаването се предприема само в случаите, когато няма възможност да се направи замяна или не се постигне съгласие за заменяване. Видно от раздел III-ти на П. от 1937 г., нивите, включени в границите на гората, която ще служи за предмет на горско стопанство, подлежат на заменяване или отчуждаване. По делото няма данни в тази насока. Касаторът счита, че имотите подлежат на реституция, защото е безспорно, че са завзети от държавата. Доводът е неоснователен. Дори да се приеме, че завземането е без основание, след като Законът за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд не съдържа разпоредба, аналогична на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, то следва, че приложимият в случая реституционен закон не предвижда възстановяване на собствеността върху имоти, които са включени в държавния горски фонд без отчуждаване по надлежния ред. Щом това е така и при липса на доказателства по делото имотите да са одържавени на основание изброените в чл. 2, ал. 1 ЗВСГЗГФ нормативни актове, исковата претенция с правно основание чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ е неоснователна. Изхождайки от тези съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба за неоснователна. Не се констатира при постановяване на обжалваното решение да са допуснати касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което и съгласно чл. 293, ал. 1 ГПК то следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 221 от 29.07.2008 г. по в. гр. д. № 1028/07 г. на Б. ския окръжен съд. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: