Р Е Ш Е Н И Е № 427 гр. София, 07 октомври 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1413 по описа за 2013 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ж. С. Д. срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 81 от 29.04.13 г, по ВНОХД № 57/13, с което е потвърдена присъда на Габровски окръжен съд № 15 от 4.02.2013 г, по НОХД № 1/13, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на 24.06.12 г в [населено място], при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 1 002, 70 лв, от владението на М. С. К. с намерение противозаконно да ги присвои, като за това употребил сила, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на осем години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, както и да заплати на пострадалата обезщетение за имуществени вреди, в размер на 709, 52 лв, заедно със законните последици. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като неправилно е даден превес на отегчаващите обстоятелства, макар и да е налице превес на смекчаващите такива. Иска се да бъде изменено решението, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият моли да бъде намалено наложеното наказание. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец в писмено становище счита, че жалбата е неоснователна. Представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на въззивния акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е налице. При отмерване на наказанието е съобразена редукцията с една трета, съгласно чл. 58 а, ал. 1 НК - на подсъдимия е определено наказанието дванадесет години „лишаване от свобода”, от което, след приспадане с една трета, е получено наказанието осем години „лишаване от свобода”. Верен е изводът, че наказателната му отговорност следва да се реализира при превес на отегчаващите обстоятелства, тъй като се касае за висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Установено е, че съдебното минало на подсъдимия е обременено. Той е осъждан многократно на „лишаване от свобода”, вече е изтърпявал наказанието седем години и шест месеца „лишаване от свобода”, но това не му е подействало поправително и превъзпитателно, а и е бил условно предсрочно освободен, но е извършил престъпление в изпитателния срок. Относно степента на обществена опасност на деянието е съобразена интензивността на упражнената спрямо пострадалата принуда, осъществена на два етапа, а именно: първоначално пострадалата е издърпана силно за ръката, след което е догонена, ударена е с юмрук по лицето, съборена е на земята, грабната е чантата й и насилствено са свалени златните й пръстени. Взета е предвид и относително високата стойност на отнетото имущество / 1 002, 70 лв /, което обстоятелство самостоятелно завишава степента на обществена опасност на деянието. Правилно са интерпретирани и целите на наказанието по чл. 36 НК. Верен е изводът, че липсва основание за приложението на чл. 58 а, ал. 4 вр. чл. 55 НК, тъй като, от една страна, не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, респективно, липсва едно изключително такова / единственото смекчаващо обстоятелство е съжалението за стореното /, а, от друга страна, предвиденото в закона най-леко наказание не е несъразмерно тежко на извършеното. При това положение, следва да се приеме, че определеното на подсъдимия наказание осем години „лишаване от свобода” отговаря на критерия за справедливост, заложен в чл. 348, ал. 5 НПК, и не се налага неговото смекчаване. Ето защо, искането на жалбоподателя в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение на Великотърновски апелативен съд № 81 от 29.04.13 г, по ВНОХД № 57/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: