Ключови фрази
Иск за установяване на трудово правоотношение * прекратяване на трудовото правоотношение * сключване на трудов договор * допълнително споразумение * свобода на договаряне * прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие


4
РЕШЕНИЕ


№ 81


София, 06.03.2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти март две хиляди и тридесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА


при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №700/2012 година.

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№2261/17.4.2012 г., подадена от адв. Ф. Ф. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] - [населено място], против въззивно решение №55/14.3.2012 г. по гр.д.№30/2012 г. по описа на Ловешкия окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение №402/15.12.2011 г. по гр.д.№948/2011 г. по описа на Ловешкия районен съд, с което [фирма] – Л., е осъдено да заплати на ищцата В. К. И. от [населено място], сумата 11649 лева, представляваща обезщетение по т.9.4. от допълнително споразумение №125/12.7.2010 г. към трудов договор №40/09.12.1998 г.
Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е основателен за присъдената сума, тъй като уговорката е в съответствие с разпоредбата на чл.66, ал.2 КТ и без значение обстоятелството, че договореното обезщетение не се обхваща от обезщетенията регламентирани в раздел ІІІ на глава Х от Кодекса на труда.
В. решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос “Допустимо ли е по реда на чл.66, ал.2 КТ страните по трудово правоотношение да договорят други видове обезщетения, различни от тези, които се дължат на различни основания във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, установени в раздел ІІІ на глава Х от Кодекса на труда, и в частност, в хипотезата на чл.328, ал.2 КТ ?”.
Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставения въпрос намира следното:
По поставения въпрос е налице решение №505/03.01.2013 г. по гр.д.№1476/2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК, с което е прието, че отговорът се свежда до тълкуване разпоредбата на чл.66, ал.2 КТ. Отговорът даден в посоченото решение е, че “В гражданското право страните са свободни да определят съдържанието на договора. Страните са свободни да уговарят и различни взаимни права и задължения вън и в отклонение от уреденото в закона съдържание на договора. Договорната свобода е принцип на гражданското право, тя е ограничена единствено от императивите разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2 КТ да се уговарят условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор. Тази забрана не изключва възможността страните по трудовия договор да уговорят клаузи в трудовия договор, свързани с възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, както и с изпълнението на колективните трудови договори. Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те.”
С оглед изложеното и настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че е допустимо по реда на чл.66, ал.2 КТ страните по трудовото правоотношение да договорят обезщетения, различни от тези, които се дължат на различни основания във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, установени в раздел ІІІ на глава Х от Кодекса на труда и в частност при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.2 КТ.
По касационната жалба.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като според жалбоподателя са дължими само обезщетенията, визирани в раздел ІІІ на глава Х от Кодекса на труда.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател – адв. Ф..
Ответницата по касация В. К. И. посредством процесуалния си представител – адв.К., оспорва жалбата и пледира за оставянето й без уважение и оставяне в сила на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание и на основание чл.290 ГПК, намира следното:
С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос съдът намира, че въззивното решение е правилно. Законосъобразно и обосновано Ловешкия окръжен съд е стигнал до извод, че предявеният иск е основателен за присъдената сума, тъй като уговорката е в съответствие с разпоредбата на чл.66, ал.2 КТ и без значение обстоятелството, че договореното обезщетение не се обхваща от обезщетенията регламентирани в раздел ІІІ на глава Х от Кодекса на труда.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.






Р Е Ш И:



ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №55/14.3.2012 г. по гр.д.№30/2012 г. по описа на Ловешкия окръжен съд.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: