Р Е Ш Е Н И Е № 303 София,14.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на трети ноември две хиляди и единадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 1270 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. В. М. и С. В. С.,двамата от [населено място] и по касационна жалба на Н. В. Б. от [населено място] срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд,постановено на 26.04.2010г. по гр.д.№34/2010г. С определение №167/18.02.2011г.,постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване по въпроса в кои случаи съдът може да упражни косвен съдебен контрол върху индивидуален административен акт,възстановяващ правото на собственост по реда на ЗВСОНИ по З., ЗПИНМ и др. в хипотеза,при която искът за установяване принадлежността на правото на собственост е предявен от общината. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че косвения съдебен контрол е приложим върху заповедта на кмета,с която е реституиран процесния недвижим имот така,както е посочено в т.4 на ТР №6/10.05.2006г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№6/2005г. Излагат съображения,че косвен съдебен контрол върху актовете,с които е осъществена реституция е допустим само и единствено при спор за собственост между реституента и трето, неучаствало в реституционния процес лице,докато в конкретния случай искът е предявен от кмета като представител на [община],а изрично в решение №1874/14.07.1992г. на кмета на [община] е посочено,че са налице условията на чл.1,ал.3 ЗВСВНОИ по З.,като кметът не разполага с правомощието да оттегля изявлението си,съдържащо се в издадения от него индивидуален административен акт,с който са признати права. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от [община] иск бъде отхвърлен. Ответникът по касационна жалба [община] не изразява становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд,с което е признато за установено по отношение на С. В. С.,Е. В. М.,Б. П. Б., В. В. Б. и Н. В. Б.,че [община] е собственик на имот пл.№* в кв.* по отменения план на [населено място],възстановен на ответниците с решение №1874/14.07.1992г. на кмета на [община],който е публична общинска собственост. Прието е,че имотът е отчужден по реда на ЗПИНМ за “Д.н. с. и ГУМ” от А. С. Б. и В. С. М.,като А. С. Б. е обезщетен парично,а В. С. М.-с апартамент. Понастоящем имотът се намира в ЦГЧ на [населено място],непосредствено до Д. н. к. и е част от пешеходната зона и парка около същия, като по сега действащия план на [населено място]-ЦГЧ,утвърден със заповед №4 от 04.01.1993г., е част от парцел * в кв.*. Върху имота има прокарани пешеходни алеи с настилка и асфалт и тротоарни плочки,както и част от площад “К.”,а останалата част е затревена и има засадени дървета, като самият строеж на ГУМ е приключил през 1968г. и съответствуващите регулационни мероприятия са били завършени преди приемане на ЗВСНОИ през 1992г. С оглед на това е прието,че мероприятието като цяло е осъществено,тъй като не е задължително самата сграда да попада върху спорното място,когато за това мероприятие са били отчуждени няколко имота-достатъчно е изграденото да е част от осъщественото мероприятие, за което е извършено отчуждаването /в случая върху имота се намира инфраструктура за обслужване на предвиденото мероприятие/. С оглед на това решение №1874/14.07.1992г. на кмета на [община],с което отчуждаването е отменено и по реда на ЗВСНОИ по З., ЗПИНМ и др. е възстановена собствеността, е прието за незаконосъобразно и непроизвеждащо правни последици,като тази преценка е извършена в рамките на упражнения от съда косвен съдебен контрол с оглед указанията,дадени в ТР №6/10.05.2006г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№6/2005г. и с оглед извода,че мероприятието,за което имотът е отчужден не само е започнало,но като цяло е осъществено и не е налице първата предпоставка за възстановяване на собствеността,е прието,че предявеният от [община] иск е основателен. Въпросът,произнасянето по които е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае правомощията на съда да осъществи косвен съдебен контрол върху индивидуален административен акт,издаден по реда на чл.4 ЗВСНОИ по З.,ЗПИНМ и др. от кмета на общината в хипотеза,при която искът за установяване принадлежността на правото на собственост върху имот,за който е издаден такъв акт,е предявен от съответната община. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените от страните становища по поставения въпрос приема,че в подобна хипотеза съдът разполага с правомощието да упражни косвен съдебен контрол върху издадения от кмета на общината индивидуален административен акт,като съображенията за това са следните: В хипотезата на чл.4 ЗВСНОИ по З.,ЗПИНМ и др. кметът на общината действа като надлежно оправомощен от държавата административен орган,който извършва преценка за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността именно в това си качество. В това административно производство кметът не представлява общината като носител на субективни права по смисъла на ЗМСМА,вкл. и на правото на собственост върху имота,придобито в резултат на извършеното отчуждаване. Посредством издадения по реда на ЗВСНОИ по З.,ЗПИНМ и др. индивидуален административен акт кметът не извършва разпореждане като представител на общината с придобити по силата на отчуждаването вещни права. Този акт не съдържа и признание на правото на възстановяване на собствеността от страна на общината. Поради това не може да се приеме,че общината участва в производството по чл.4 ЗВСНОИ по З.,ЗПИНМ и др. като страна,т.е. като самостоятелен правен субект. Общината има по отношение на това производство качеството “трето лице” по смисъла на т.4 на ТР №6/10.05.2006г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№6/2005г. и даденото в това тълкувателно решение разрешение намира приложение и в хипотезата,при който искът за установяване принадлежността на правото на собственост е предявен от общината. И в тази хипотеза съдът разполага с правомощието да упражни косвен съдебен контрол върху издадената от кмета на същата община индивидуален административен акт. С оглед изложеното по-горе становище, по основателността на касационната жалба настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по отношение правомощието на съда да упражни косвен съдебен контрол върху издадения от кмета на общината индивидуален административен акт и правилно е приложен материалния закон /чл.1 ЗВСНОИ по З.,ЗПИНМ и др./. Правилно съдът е приел,че разполага с подобно правомощие в настоящия случай с оглед дадените в ТР №6/10.05.2006г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№6/2005г. указания,доколкото кметът на [община] е издал решение №1874/14.07.1992г. в качеството си на оправомощен по реда на специален закон представител на държавата,т.е. в административното производство,в което кметът като административен орган е извършил преценка за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността общината не е участвала. Правилно е прието също така,че по отношение на процесния имот не са налице предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСНОИ по З.,ЗПИНМ и др. Съгласно разпоредбата на чл.1, ЗВСНОИ по З.,ЗПИНМ и др. отмяна на отчуждаването по реда на чл.4 от същия закон може да се иска само ако към деня на влизане в сила на този закон сградите в имота съществуват и мероприятието,за което имотът е отчужден фактически не е започнало,а ако сградите са съборени,то отмяна на отчуждаването може да се иска само ако строителство фактически не е започнало и дворното място отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел при спазване на съответните правила,норми и нормативи. В случая съществувалите в имота при отчуждаването му сгради са съборени и сградата на ГУМ на [населено място] е построена още през 1968г. Действително строежът не засяга имотите в кв.* по плана на [населено място] от 1962г.,но както правилно е приел въззивният съд,преценката за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността следва да се извърши с оглед цялостното реализиране на мероприятието,за което имотът е бил отчужден,т.е. от значение е не само обстоятелството дали самата сграда е построена върху отчуждения имот,но и дали този имот е засегнат от съпътстващите благоустройствени мероприятия,осъществени с цел нормалното функциониране на сградата. Върху имотите в кв.*по плана на [населено място] от 1962г. към момента на влизане в сила на ЗВСНОИ по З.,ЗПИНМ и др. са проведени съпътстващи построяването на сградата на ГУМ регулационни мероприятия,като са изградени пешеходни алеи с настилка от асфалт и тротоарни плочки,както и част от площад “К.”,а върху частта от имотите,която не е засегната от тези мероприятия, е налице озеленяване и има засадени дървета. Правилно при така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността,предвидени в чл.1 ЗВСНОИ по З.,ЗПИНМ и др. по причина,че намиращата се върху процесния недвижим имот инфраструктура обслужва мероприятието,за което имотът е бил отчужден,т.е. че осъществяването на мероприятието като цяло засяга и процесния недвижим имот. Изводът на въззивния съд,че [община] се легитимира като собственик на процесния недвижим имот,тъй като не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността,предвидени в чл.1 ЗВСНОИ по З.,ЗПИНМ и др. е правилен, поради което по реда на чл.293,ал.1 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 26.04.2010г. по гр.д.№34/2010г. Председател: Членове: