Р Е Ш Е Н И Е   №.688   гр.София, 16.12  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на девети декември   две хиляди и девета  година в  състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН СТОЕВ                                               ЧЛЕНОВЕ:   СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                                                      СНЕЖАНКА НИКОЛОВА                                                                                                                                              със секретар   Тодорка Кьосева изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско  дело под № 686/2009 година   Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Й. Д. Я. от гр. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 109 от 03.02.2009 год. по в.гр.дело № 1567/2008 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е оставено в сила решение № 324 от 29.01.2008 год. по гр.дело № 2174/2007 год. на Варненския районен съд. С последното е уважен иск по чл.108 ЗС, като молителката е била осъдена да предаде на „В”ООД, гр. В. владението на апартамент № 39 в гр. В., кв.”П”, бл.12, вх. Б, състоящ се от антре, три стаи, баня, тоалет, килер, балкон, със застроена площ 71.81 кв.м., при граници: апартамент № 38, гаражни клетки, вх. А, паркинг, тревни площи, общи части, ведно с избено помещение № 12 от 2.78 кв.м. Поддържа се, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото, а именно: акт за държавна собственост № от 04.02.1993 год.; разпореждане на Варненския районен съд от 15.08.2006 год. по гр.дело № 5691/1991 год. 35-ти състав; отговор изх. № Р* от 10.06.2008 год. на Варненския областен управител до молителката; отговор изх. № 2* от 29.01.1993 год. на министъра на териториалното развитие и строителството до управителя на „В”ЕООД, гр. В. на писмо изх. № 4* от 28.12.1992 год. Ответникът по молбата за отмяна „В”ООД, гр. В. е на становище, че същата молба е недопустима и просрочена, а разгледана по същество – неоснователна. Представя и се позовава на писмени доказателства. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена на 23.04.2009 год. от заинтересувана страна в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Следва да се разкрие непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна невъзможност да се установи истината по време на висящността на делото. Основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т.е. от тях зависи възникването, изменението, прехвърлянето или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право факти са се осъществили или не са се осъществили. За да е налице ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, необходимо е заинтересуваната страна да не е знаела за съществуването им или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, без незнанието и непредставянето му да се дължат на липса на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. С атакуваното с молбата за отмяна влязло в сила решение е прието, че материалноправната легитимация на ищцовото дружество по ревандикационния иск, основаваща се на констативния нотариален акт № 140 от 11.11.2002 год., т.VІ, рег. № 1* нот.дело № 914/2002 год., с който е признато за собственик на процесния апартамент въз основа на реализирано право на строеж върху собствена земя, не е била оспорена, а възражението на ответницата, че имотът е държавна собственост, не е било подкрепено с никакви доказателства. От представените с молбата за отмяна документи, единствено акт № 1* от 04.02.1993 год. за държавна собственост би могъл евентуално да притежава характеристиката на ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, при условие, че молителката установи най-напред, че не е могла да се снабди с документа по време на висящността на процеса пред инстанциите по същество. Както се посочи, ответницата/сега молител/ е възразила, че процесният апартамент е собственост на държавата, но не е представила доказателства в тази насока. Същата страна не установява наличието на обективна невъзможност да се снабди с писмени доказателства в подкрепа на направеното от нея възражение, поради което проявената от нея активност едва след влизане на въззивното решение в сила, не би могла да компенсира липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото, изразяваща се в своевременното попълване на фактическия и доказателствен материал. На следващо място, акт за държавна собственост № от 04.02.1993 год. предхожда нотариален акт № 140 от 11.11.2002 год. с повече от девет години и не установява пряко факт, от който зависи възникването на претендираното от дружеството-ищец право на собственост върху процесното жилище. Обстоятелството, че при съставяне на констативния нотариален акт са били описани представените тогава актове за държавна собственост № от 25.04.1972 год. и № 6* от 22.09.1965 год., но не и акт № 1* от 04.02.1993 год., не опровергава удостоверителното изявление на нотариуса, че към 11.11.2002 год. са съществували предпоставките на чл.483, ал.1 ГПК/отм./ за признаване правото на собственост на „В”ООД В. върху процесния апартамент. Що се касае до преценката дали акт за държавна собственост № от 04.02.1993 год. индицира, че не е настъпил факт, релевантен за правото на собственост на дружеството-ищец, с отговора на молбата за отмяна се представят документи, от които би могъл да се направи извод, че държавното предприятие /СП”В” В. / е било преобразувано в еднолично търговско дружество с ограничена отговорност с наименование „В”/срвн.решение от 23.12.1991 год. по ф.дело № 8218/1991 год. на Варненския окръжен съд/. Новообразуваното дружество е било създадено като правоприемник на прекратената междуобщинска фирма „В” по баланса й към 30.06.1991 год., заедно с другите права и задължения. С решение от 29.07.1997 год. по ф.дело № 8218/1991 год. е вписана промяна по партидата на дружеството, изразяваща се в прехвърляне на дружествени дялове от едноличния собственик-държавата на десет общини, като е вписана промяна във фирмата на дружеството като „В”ООД. Писмените доказателства, представени с отговора на молбата за отмяна биха съставлявали основание при евентуална преценка по същество да се приеме, че доколкото „В”ЕООД В. е универсален правоприемник на държавното предприятие-СП”В”/по-късно М. фирма „В” В. /, по силата на решение на Министерския съвет /срвн. ПМС № 176 от 05.09.1991 год. и приложение № 182 към чл.2, ал.1 от същото/, с акта на преобразуване е било прекратено правото на собственост на държавата върху вещите в държавното предприятие, които са преминали в собственост на търговското дружество. В обобщение, представеният с молбата за отмяна акт за държавна собственост № от 04.02.1993 год. не е ново писмено доказателство, което да установява новооткрито обстоятелство от съществено значение за изхода на делото по спора за собственост и не съставлява основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отстраняване силата на пресъдено нещо на атакуваното решение и да оправдае необходимост от преразглеждане на делото от въззивната инстанция. Още по-малко имат характер на нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК разпореждането на Варненския районен съд от 15.08.2006 год. по гр.дело № 5691/1991 год. на 35-ти състав, което се отнася до съдебноадминистративното производство по чл.126ж ГПК/отм./, както и отговорите: изх. № Р* от 10.06.2008 год. на Варненския областен управител до молителката и на министъра на териториалното развитие и строителството до управителя на „В”ЕООД изх. № 2* от 29.01.1993 год., отнасящ се до започнала процедура по продажба на ведомствено жилище към края на 1992 год. По делото пред инстанциите по същество има доказателства за такава процедура. В заключение, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. Д. Я. от гр. В., ж.к.”П”, бл.12, вх. Б, ап.39 за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 109 от 03.02.2009 год. по в.гр.дело № 1567/2008 год. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: